3 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

² Иов, проговаряйки, рече: -

³ Да погине денят, в който се родих, И нощта, <в която> се каза, роди се мъжко.

⁴ Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

⁵ Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

⁶ Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

⁷ Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

⁸ Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

⁹ Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

¹⁰ Защото не затвори вратата на <майчината ми> утроба, И не скри скръбта от очите ми.

¹¹ Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

¹² Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча?

¹³ Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

¹⁴ Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

¹⁵ Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

¹⁶ Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

¹⁷ Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

¹⁸ Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

¹⁹ Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

²⁰ Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

²¹ Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

²² Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

²³ <Защо се дава видело> на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

²⁴ Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

²⁵ Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

²⁶ Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

4 Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

² Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

³ Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

⁴ Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

⁵ А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

⁶ В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

⁷ Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

⁸ До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

⁹ Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

¹⁰ Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

¹¹ Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

¹² Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

¹³ Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

¹⁴ Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

¹⁵ Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

¹⁶ Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

¹⁷ Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¹⁸ Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

¹⁹ Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

²⁰ Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

²¹ Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

⁴⁴ Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, според както заповяда Оня, Който каза на Моисея да я направи по образа, който бе видял;

⁴⁵ която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исуса Навиева във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; <и така стоеше> до дните на Давида,

⁴⁶ който придоби Божието благоволение, и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

⁴⁷ А Соломон му построи дом.

⁴⁸ Но Всевишният не обитава в ръкотворени <храмове>, както казва пророка:

⁴⁹ "Небето ми е престол, А земята е Мое подножие; Какъв дом ще построите за Мене? Казва Господ, Или какво е мястото за Моя покой?

⁵⁰ Не направи ли Моята ръка всичко това?"

⁵¹ Коравовратни и с необрязано сърце и уши! вие всякога се противите на Светия Дух; както <правеха> бащите ви, така <правите> и вие.

⁵² Кого от пророците не гониха бащите ви? а още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, -

⁵³ вие, които приехте закона чрез ангелско служение, и го не опазихте.

⁵⁴ А като слушаха това, сърцата им се късаха <от яд>, и те скърцаха със зъби на него.

⁵⁵ А <Стефан>, бидейки пълен със Светия Дух, погледна на небето, и видя Божията слава и Исуса стоящ отдясно на Бога;

⁵⁶ и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.

⁵⁷ Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и единодушно се спуснаха върху него.

⁵⁸ И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни върху него. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел.

⁵⁹ И хвърляха камъни върху Стефана, който призоваваше <Христа>, казвайки: Господи Исусе, приеми духа ми.

⁶⁰ И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай тоя грях. И като рече това, заспа.

Read full chapter