Йов 29-31

1940 Bulgarian Bible

29 И Иов още продължи беседата си като казваше:

² О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

³ Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

⁴ Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

⁵ Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

⁶ Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

⁷ Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

⁸ Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

⁹ Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

¹⁰ Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

¹¹ Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

¹² Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

¹³ Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

¹⁴ Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

¹⁵ Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

¹⁶ Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

¹⁷ Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

¹⁸ Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка.

¹⁹ Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

²⁰ Славата ми зеленее <още> в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

²¹ Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за <да чуят> съветите ми.

²² Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

²³ За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд.

²⁴ Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не <можаха да> потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми.

²⁵ Избирах пътя към тях, и седях пръв <помежду им, >И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

30 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;

² Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?

³ От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

⁴ Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.

⁵ Бяха изпъдени измежду <човеците>, Които викаха подир тях като подир крадци.

⁶ Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.

⁷ Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;

⁸ Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.

⁹ А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.

¹⁰ Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.

¹¹ Тъй като <Бог> е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.

¹² Отдясно въстават <тия> изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.},

¹³ Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.

¹⁴ Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се <върху мене>.

¹⁵ Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.

¹⁶ И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.

¹⁷ През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}.

¹⁸ <Само> с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.

¹⁹ <Бог> ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.

²⁰ Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти <просто> ме поглеждаш.

²¹ Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;

²² Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.

²³ Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.

²⁴ Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?

²⁵ Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?

²⁶ Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.

²⁷ Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.

²⁸ Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.

²⁹ Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.

³⁰ Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.

³¹ <Затова> арфата ми <се измени> в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

31 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

² Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

³ Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

⁴ Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

⁵ Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

⁶ (<Но> нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

⁷ Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми,

⁸ То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

⁹ Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

¹⁰ То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

¹¹ Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

¹² Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

¹³ Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

¹⁴ То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¹⁵ Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата?

¹⁶ Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

¹⁷ Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

¹⁸ (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

¹⁹ Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

²⁰ И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

²¹ Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

²² То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

²³ Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

²⁴ Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

²⁵ Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

²⁶ Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

²⁷ Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

²⁸ И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог.

²⁹ Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

³⁰ (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); -

³¹ Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

³² (Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

³³ Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

³⁴ Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

³⁵ (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето <виж> тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И <да имах акта> {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал!

³⁶ Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

³⁷ Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да <се> приближа при него-);

³⁸ Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

³⁹ Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

⁴⁰ Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.