25 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -

² Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

³ Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

⁴ И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

⁵ Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

⁶ Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

26 А Иов в отговор рече: -

² Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

³ Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

⁴ Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?

⁵ <Пред Него> мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

⁶ Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.

⁷ Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

⁸ Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

⁹ Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.

¹⁰ Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

¹¹ Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

¹² Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.

¹³ Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.

¹⁴ Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене <ни дават да> чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

27 И Иов продължи беседата си като казваше:

² В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

³ <Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

⁴ Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

⁵ Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

⁶ Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

⁷ Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

⁸ Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

⁹ Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

¹⁰ Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

¹¹ Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

¹² Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

¹³ Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

¹⁴ Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.

¹⁵ Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

¹⁶ Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,

¹⁷ Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

¹⁸ Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

¹⁹ Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

²⁰ Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

²¹ Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

²² Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

²³ Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.

12 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

² Уби с меч Иоановия брат Якова;

³ и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра. <Това> беше <през> дните на безквасните хлябове.

⁴ И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

⁵ И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

⁶ И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

⁷ И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

⁸ И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

⁹ И <Петър> излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

¹⁰ А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха <през нея>, изминаха една улица и ангелът веднага се оттегли от него.

¹¹ И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

¹² И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.

¹³ И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша <кой е>.

¹⁴ И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

¹⁵ А те й рекоха: Ти си луда. Но тя настояваше, че <това що им казва> е вярно. Тогава те думаха: Това е неговият ангел {Т. е. Ангел-хранител.}.

¹⁶ А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

¹⁷ А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа, как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

¹⁸ А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

¹⁹ А Ирод, като го потърси и не го намери, изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея в Кесария, и там живееше.

²⁰ А <Ирод> беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

²¹ И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

²² А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

²³ И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

²⁴ Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

²⁵ А Варнава и Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в <Антиохия> и взеха със себе си Иоана, чието презиме бе Марко.