A A A A A
Bible Book List

Йов 24-28 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

24 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

<Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

11 Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

13 <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

18 Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

19 <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

21 Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

23 <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

25 Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: -

Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си.

Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена?

Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него,

Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

26 А Иов в отговор рече: -

Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца!

Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал!

Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}?

<Пред Него> мъртвите треперят Под водите и обитателите им.

Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив.

Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо.

Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях.

Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него.

10 Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината.

11 Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му.

12 Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}.

13 Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}.

14 Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене <ни дават да> чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

27 И Иов продължи беседата си като казваше:

В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,

<Заклевам се, че> през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,

Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.

Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.

Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.

Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония.

Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?

Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?

10 Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?

11 Ще ви науча <това>, <което е> в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия.

12 Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?

13 Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:

14 Ако се умножават чадата му, <умножават се за меч>; И внуците му не ще се наситят с хляб.

15 Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.

16 Ако и да натрупа сребро <много> като пръст, И приготви дрехи <изобилно> като кал,

17 Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.

18 Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.

19 Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма;

20 Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;

21 Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му.

22 Защото <Бог> ще хвърли върху него <беди>, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.

23 Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват <така, че ще бяга> от мястото си.

28 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.

Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка.

<Човекът> туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.

Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците <рудничарите> се люлеят.

Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.

Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея.

Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло.

Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.

<Човекът> простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.

10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно

11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.

12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?

13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,

14 Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене.

15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.

16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.

18 Не ще се спомене корал или кристал <за покупката й. >Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.

19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.

20 От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? -

21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.

22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;

24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,

25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.

26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма,

27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва;

28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes