22 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:

² Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.

³ Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?

⁴ Поради твоя ли страх <от Него> Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?

⁵ Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?

⁶ Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.

⁷ Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.

⁸ А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.

⁹ Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.

¹⁰ За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,

¹¹ Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.

¹² Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!

¹³ А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?

¹⁴ Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,

¹⁵ Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -

¹⁶ Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -

¹⁷ Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -

¹⁸ При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁹ Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>

²⁰ Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?

²¹ Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.

²² Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.

²³ Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,

²⁴ Хвърли {Еврейски: Тури.} злото <си> в пръстта, И офирското <злато> между камъните на потоците;

²⁵ И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.

²⁶ Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.

²⁷ Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.

²⁸ И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.

²⁹ Когато <те> унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.

³⁰ <Даже> онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

23 А Иов в отговор рече:

² И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.

³ Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

⁴ Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.

⁵ Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

⁶ Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

⁷ Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

⁸ <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,

⁹ Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

¹⁰ Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

¹¹ Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

¹² От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

¹³ Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

¹⁴ Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

¹⁵ Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.

¹⁶ Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

¹⁷ Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

24 Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

² Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

³ Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

⁴ Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

⁵ Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

⁶ Жънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

⁷ Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

⁸ Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

⁹ <Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

¹⁰ Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

¹¹ Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

¹² Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

¹³ <Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

¹⁴ Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

¹⁵ Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

¹⁶ В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

¹⁷ Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

¹⁸ Бърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

¹⁹ <Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

²⁰ Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

²¹ Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

²² Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

²³ <Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

²⁴ Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

²⁵ И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

11 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

² И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

³ При необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

⁴ А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:

⁵ Аз бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

⁶ В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

⁷ Чух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

⁸ Но аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

⁹ Обаче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

¹⁰ Това стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

¹¹ И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

¹² И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

¹³ И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

¹⁴ той ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

¹⁵ И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

¹⁶ Тогава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

¹⁷ И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?

¹⁸ Като чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

¹⁹ Между това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

²⁰ Обаче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

²¹ Господната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

²² И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

²³ който като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

²⁴ Понеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

²⁵ Тогава той отиде в Тарс да търси Савла;

²⁶ и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

²⁷ И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

²⁸ един от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

²⁹ Затова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

³⁰ което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.