Йов 21-23
1940 Bulgarian Bible
21 Тогава Иов в отговор рече:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
13 Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?
22 Тогава теманецът Елифаз в отговор рече:
2 Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си.
3 Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни?
4 Поради твоя ли страх <от Него> Той те изобличава, И влиза в съд с тебе?
5 Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6 Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им.
7 Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния.
8 А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея.
9 Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил.
10 За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява,
11 Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива.
12 Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо!
13 А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди?
14 Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен,
15 Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? -
16 Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, -
17 Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? -
18 При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19 Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, <като казват:>
20 Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях?
21 Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе.
22 Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си.
23 Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си,
24 Хвърли {Еврейски: Тури.} злото <си> в пръстта, И офирското <злато> между камъните на потоците;
25 И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе.
26 Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога.
27 Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си.
28 И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти.
29 Когато <те> унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30 <Даже> онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
23 А Иов в отговор рече:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Тогава <би станало явно, че> един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 <Обаче>, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам,
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 Но Той е на един <ум>, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него.
16 Защото <сам> Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат <думите ми>, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
© 1995-2005 by Bibliata.com