20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

² Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

³ Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

⁴ Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

⁵ Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

⁶ Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

⁷ Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

⁸ Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

⁹ Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

¹⁰ Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

¹¹ Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

¹² Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

¹³ Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

¹⁴ Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

¹⁵ Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

¹⁶ Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

¹⁷ Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

¹⁸ Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

¹⁹ Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

²⁰ Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

²¹ <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

²² Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

²³ Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

²⁴ Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

²⁵ Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

²⁶ Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

²⁷ Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

²⁸ Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

²⁹ Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

21 Тогава Иов в отговор рече:

² Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

³ Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

⁴ За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

⁵ Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

⁶ Само да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

⁷ Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

⁸ Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

⁹ Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

¹⁰ Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

¹¹ Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.

¹² Пеят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

¹³ Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

¹⁴ Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

¹⁵ Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

¹⁶ Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

¹⁷ Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

¹⁸ Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

¹⁹ <Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

²⁰ Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

²¹ Защото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

²² Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

²³ Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

²⁴ Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

²⁵ А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

²⁶ Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

²⁷ Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

²⁸ Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

²⁹ Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

³⁰ Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

³¹ Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

³² Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

³³ Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

³⁴ Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

²⁴ И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

²⁵ И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.

²⁶ А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.

²⁷ И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.

²⁸ И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

²⁹ Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам <ви> по коя причина сте ме повикали?

³⁰ И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:

³¹ Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.

³² Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].

³³ Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.

³⁴ А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;

³⁵ но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.

³⁶ Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),

³⁷ това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,

³⁸ <именно>, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.

³⁹ И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.

⁴⁰ Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,

⁴¹ не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.

⁴² И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

⁴³ За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете <си>.

⁴⁴ Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

⁴⁵ И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,

⁴⁶ защото ги чуваха да говорят <чужди> езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

⁴⁷ Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?

⁴⁸ И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у <тях>.

Read full chapter