A A A A A
Bible Book List

Йов 17-20 1940 Bulgarian Bible (BG1940)

17 Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът <чака>.

Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Дай, моля<, поръчителство>; стани ми поръчител при Себе Си; Кой <друг> би дал ръка на мене,

Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш.

Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.

Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.

Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми <телесни> части <станаха> като сянка.

Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.

А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.

10 А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.

11 Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.

12 Нощта <скоро> ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,

13 Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината,

14 Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,

15 То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?

16 При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

18 Тогава шуахецът Валдад в отговор рече:

До кога още ще ловите думи? <Първо> разбирайте, и после ще говорим.

Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас?

О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си?

Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети.

Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне,

Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят.

Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки.

Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване.

10 Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му.

11 Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите.

12 Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му.

13 Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му.

14 Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите.

15 В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му.

16 Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат.

17 Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците.

18 Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света.

19 Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си.

20 Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха.

21 Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

19 Тогава Иов в отговор рече:

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 Викам слугата си, и не отговаря, <При все че> с устата си му се моля.

17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми,

18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се <само> с кожата на зъбите си.

21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 И, като изтлее след кожата ми това <тяло>, <Пак> вън от плътта си ще видя Бога:

27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. <За тая гледка> дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това <страдание> се намира в <самия> него!

29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията <нанесени> от меча, За да познаете, че има съд.

20 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:

Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.

Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.

Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,

Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?

Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците,

Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той?

Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.

Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.

10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.

11 Костите му са пълни със <съгрешенията на> младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.

12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си,

13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,

14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще <се обърне> във вътрешностите му.

15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.

16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.

17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.

18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,

19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.

20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази <нищо> от това, което му е най-мило;

21 <Понеже> не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.

22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 Когато се кани да напълни корема си, <Бог> ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато <още> яде.

24 Когато бяга от желязното оръжие, <Стрелата на> медния лък ще го прониже.

25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.

26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван <от човек> ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.

27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него.

28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на <Божия> гняв ще се разпилее.

29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes