A A A A A
Bible Book List

Йов 14-161940 Bulgarian Bible (BG1940)

14 Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 Наистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 <Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 <Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

15 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

Наистина ти унищожаваш страха <от Бога>, И намаляваш моленето пред Него.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 Божиите утешения и меките <Му> към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш <такива> думи из устата си?

14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 Ето, на светите Си <ангели> Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода!

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, <Както бяха чули> от бащите си;

19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях);

20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя;

22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 Скита се да <търси> хляб, <казвайки>: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват,

25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 Спусна се на Него с <корав> врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си,

28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на <Божиите> уста ще бъде завлечен.

31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

16 Тогава Иов в отговор рече:

Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

<Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Набръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

19 Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

20 Моите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

21 Дано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

22 Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes