11 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

² Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

³ Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

⁴ Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

⁵ Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

⁶ И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

⁷ Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

⁸ Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

⁹ Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

¹⁰ Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

¹¹ Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

¹² Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

¹³ Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

¹⁴ Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

¹⁵ Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

¹⁶ Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

¹⁷ Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

¹⁸ Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

¹⁹ Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

²⁰ А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

12 Тогава Иов в отговор рече: -

² Наистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

³ Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

⁴ Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

⁵ Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

⁶ Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.

⁷ Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

⁸ Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

⁹ От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

¹⁰ В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

¹¹ Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

¹² Мъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.

¹³ А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

¹⁴ Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

¹⁵ Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

¹⁶ У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

¹⁷ Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

¹⁸ Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

¹⁹ Закарва първенците ограбени И поваля силните.

²⁰ Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

²¹ Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

²² Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

²³ Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

²⁴ Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

²⁵ Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

13 Ето, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

² Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

³ Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

⁴ Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

⁵ Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

⁶ Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

⁷ Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

⁸ Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

⁹ Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

¹⁰ Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

¹¹ Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

¹² Вашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.

¹³ Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

¹⁴ Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

¹⁵ Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

¹⁶ Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

¹⁷ Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

¹⁸ Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

¹⁹ Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

²⁰ Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

²¹ <Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

²² Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

²³ Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

²⁴ Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

²⁵ Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

²⁶ Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

²⁷ И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

²⁸ При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

9 А Савел, като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, отиде при първосвещеника.

² и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че, ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Ерусалим.

³ И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

⁴ И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

⁵ А той рече: Кой си Ти, Господи? А Той <отговори>: Аз съм Исус, Когото ти гониш.

⁶ Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш.

⁷ А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

⁸ И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

⁹ И <прекара> три дни без да види и, не яде, нито пи.

¹⁰ А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

¹¹ И Господ му <рече:> Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

¹² и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

¹³ Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

¹⁴ И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.

¹⁵ А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните;

¹⁶ защото Аз ще му покажа, колко много той трябва да пострада за името Ми.

¹⁷ И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, - същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, - за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.

¹⁸ И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

¹⁹ А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

²⁰ И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

²¹ И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при главните свещеници?

Read full chapter