Add parallel Print Page Options

11 Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: -

Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек?

Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли?

Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи.

Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе,

И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността <си>. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти.

Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?

Тия <тайни> са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?

Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето.

10 Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани?

11 Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да <Му е нужно да> внимава в него.

12 Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче.

13 Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него,

14 Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.

15 Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш;

16 Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли.

17 Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, <пак> ще станеш като зора.

18 Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно.

19 Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

12 Тогава Иов в отговор рече: -

Наистина <само> вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!

Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?

Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!

Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.

Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва< изобилие> в ръцете им.

Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат;

Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.

От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? -

10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.

11 Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си?

12 Мъдростта е у белокосите, <казвате вие>, И разумът в дългия живот.

13 А у <Бога> е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.

14 Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.

15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.

16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.

17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.

18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.

19 Закарва първенците ограбени И поваля силните.

20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.

21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките.

22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.

23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.

24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;

25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

13 Ето, моето око е видяло всичко <това>, Ухото ми е чуло и го е разбрало.

Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.

Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;

Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.

Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.

Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.

Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?

Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?

Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека?

10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.

11 Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?

12 Вашите паметни думи <стават пред Него> поговорки от пепел; Защитата ви <става> укрепление от кал.

13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.

14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.

15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.

16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.

17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.

19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.

20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, -

21 <Не отказвай> да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти.

22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори.

23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.

24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?

25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?

26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си,

27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? -

28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.