1 Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото.

² И родиха му се седем сина и три дъщери.

³ А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; <имаше> и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток.

⁴ И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго <от тях> на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.

⁵ И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за <чадата си> та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно.

⁶ А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.

⁷ И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.

⁸ После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?

⁹ А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?

¹⁰ Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.

¹¹ Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.

¹² И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.

¹³ И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

¹⁴ дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях,

¹⁵ савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁶ Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁷ Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя.

¹⁸ Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,

¹⁹ ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата< ти> та умряха; и само аз се отървах да ти известя.

²⁰ Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се.

²¹ И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име.

²² Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

2 И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

² И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.

³ После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.

⁴ А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си.

⁵ Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице.

⁶ И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.

⁷ Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му.

⁸ И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.

⁹ Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.

¹⁰ А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си.

¹¹ А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.

¹² И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си <като я хвърлиха> към небето.

¹³ И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

²² И Моисей беше научен на всичката египетска мъдрост, и бе силен в слово и в дело.

²³ А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си израилтяните.

²⁴ И виждайки един <от тях> онеправдан, защити го, и отмъсти за притеснения като порази египтянина,

²⁵ мислейки, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

²⁶ На следния ден той им се яви, когато <двама от тях> се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Човеци, вие сте братя; защо се онеправдавате един друг?

²⁷ А тоя, който онеправдаваше ближния си, го отблъсна, и рече: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

²⁸ И мене ли искаш да убиеш както уби вчера египтянина?

²⁹ Поради тая дума, Моисей побягна и стана пришелец в мадиамската земя, гдето роди двама сина.

³⁰ И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел <Господен> в пустинята на Синайската планина, всред пламъка на една запалена къпина.

³¹ А Моисей, като видя гледката, почуди й се; но когато се приближаваше да прегледа, дойде глас от Господа;

³² "Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов". И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне.

³³ И Господ му рече: "Изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.

³⁴ Видях, видях злостраданието на людете Ми, които са в Египет, чух стенанието им, и слязох за да ги избавя. Дойди, прочее, и ще те изпратя в Египет".

³⁵ Този Моисей, когото бяха отказали <да приемат>, като му рекоха: Кой те постави началник и съдия? него Бог, чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината, прати и за началник и за избавител.

³⁶ Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята през четиридесет години.

³⁷ Това е същият Моисей, който рече на израилтяните: "Бог ще ви въздигне от братята ви пророк, както <въздигна> и мене",

³⁸ Това е оня, който е бил в църквата в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас:

³⁹ когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха, и се повърнаха със сърцата си в Египет,

⁴⁰ казвайки на Аарона: "Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото тоя Моисей, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана".

⁴¹ И през ония дни те <си> направиха теле, и принесоха жертва на идола и, се веселяха с това, което техните ръце бяха направили.

⁴² Затова Бог се отвърна <от тях>, и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: - "Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви Четиридесет години в пустинята?

⁴³ <Напротив>, носехте скинията на Молоха, И звездата на бога Рефана, Изображенията, които <си> направихте, за да им се кланяте; <Затова>, ще ви преселя оттатък Вавилон".