Add parallel Print Page Options

О да би била главата ми вода, Очите ми извор на сълзи, Та да плача денем и нощем За убитите на дъщерята на людете ми!

О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници, За да оставя людете си и да си отида от тях! Защото те всички са прелюбодейци, Сбирщина от вероломци.

Запъват езика си <като че ли е> лъкът им за лъжа, Засилват се на земята, но не за честността; Защото напредват от зло в зло, А Мене не познават, казва Господ.

Пазете се всеки от ближния си, И нямайте доверие на никой брат; Защото всеки брат ще изневерява до край, И всеки ближен разпространява клевети.

Всеки мами ближния си, Никога не говорят истината, Научиха езика си да говори лъжи, До уморяване вършат беззаконие.

Жилището ти е всред коварство; Чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва Господ.

Затова така казва Господ на Силите: Ето, ще ги претопя та ще ги опитам; Защото какво друго да направя поради дъщерята на людете Ми?

Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно; С устата си човек говори мирно на ближния си, Но в сърцето си поставя засада против него.

Няма ли да ги накажа за това? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

10 За планините ще подема плач и ридание, За пасбищата на степите жалеене, Защото така изпогоряха щото няма кой да мине през тях, Нито се чува глас на стадо; От небесна птица до животно Побягнаха, отидоха.

11 Аз ще обърна Ерусалим на грамади, жилище на чакали, И ще обърна на пустиня Юдовите градове, <останали> без жители.

12 Кой е мъдър човек та да може да разбере това, Комуто са говорили устата Господни, за да обясни, Защо загина страната И е изгорена като пустиня, та да няма кой да минава през нея?

13 И Господ казва: Понеже оставиха Моя закон, Който поставих пред тях, И не послушаха гласа Ми, Нито ходиха по него,

14 Но ходиха по упоритостта на своето сърце, И подир ваалимите, както ги научиха бащите им,

15 Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще нахраня тия люде с пелин, И ще ги напоя с горчива вода;

16 Тоже ще ги разпръсна между народи, Които нито те, нито бащите им са познали; И ще изпратя нож подир тях, Догдето ги изтребя.

17 Така говори Господ на Силите: Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, И изпратете за вещите жени, за да дойдат;

18 И нека побързат да подемат ридание за нас, За да поронят очите ни сълзи, И клепачите ни да излеят вода.

19 Защото глас на ридание се чува от Сион, <който казва>: Как сме разорени! Много сме посрамени, защото оставихме земята, Понеже събориха жилищата ни.

20 Обаче, слушайте, жени, словото Господно, И нека приеме ухото ви словото на устата Му; Научете дъщерите си на ридание, И всяка ближната си на плач.

21 Защото смъртта възлезе през прозорците ни, Влезе в палатите ни, За да изсече децата от улиците, Юношите от площадите.

22 Речи: Така казва Господ. Човешки трупове ще паднат Като тор по лицето на нивата, И като ръкойката зад жетвар, Която никой няма да събере.

23 Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, Силният да не се хвали със силата си, И богатият да не се хвали с богатството си;

24 Но който се хвали нека се хвали с това, Гдето разбира и познава Мене, Че съм Господ, Който извършвам милост, Правосъдие и правда на земята; Понеже в това благоволя, казва Господ,

25 Ето, идат дни, казва Господ, Когато Аз ще накажа Всичките обрязани заедно с необрязаните;

26 Египет, Юда, Едом, Амонците, Моав, И всички, които си стрижат издадените части на косата, Които живеят в пустинята; Защото всички <тия> народи са необрязани, А целият Израилев дом е с необрязано сърце.

10 Слушайте словото, което Господ говори вам, доме Израилев!

Така казва Господ: Не учете пътя на народите, И не се плашете от небесните знамения По причина, че народите се плашат от тях.

Защото обичаите на племената са суетни; Понеже <само> дърво <е> това, което секат от гората, Нещо издялано от дърводелски ръце с брадва;

Украшават го със сребро и злато, Закрепват го с гвоздеи и чукове, За да не се клати;

Те стоят прави като плашило в бостан, Но не говорят, Трябва да се носят, Защото не могат да ходят. Не бойте се от тях, защото не могат да докарат <някакво> зло, Нито им е <възможно> да докарат <някакво> добро.

Няма подобен на Тебе Господи; Велик си, и велико е името Ти в сила.

Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите? Защото на Тебе се пада това, Понеже между всичките мъдри на народите, И във всичко що <мъдростта> им владее, няма подобен на Тебе.

Но всички ония са скотски и безумни; Суетно е учението <им>; то е само дърво.

Сребро изковано в плочи се донася от Тарсис, И злато от Офир {Еврейски: Уфаз.}, Изделие на художник и на златарски ръце, - Синьо и мораво за облеклото им, Всецяло изработка на изкусни хора.

10 Но Господ е истинският Бог, Живият Бог и вечният Цар; От Неговия гняв земята се тресе, И народите не могат да устоят пред негодуванието Му.

11 (Така ще им речете: Ония богове, които не са направили небето и земята, Да! те ще изчезнат от земята и изпод това небе).

12 Той направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

13 Когато издава гласа Си водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

14 Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

15 Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието им те ще загинат,

16 <Оня, който е> делът на Якова, не е като тях, Защото Той е създател на всичко; Израил е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

17 Събери от земята стоката си, Ти, която живееш в крепостта.

18 Защото, така казва Господ: Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка жителите на тая страна, И ще ги утесня, та да почувствуват <злото>.

19 Горко ми поради болежа ми! Раната ми е люта; но аз рекох: Наистина тая болка ми се пада, и трябва да я търпя.

20 Шатърът ми се развали, и всичките ми въжета се скъсаха; Чадата ми излязоха от мене, и ги няма; Няма вече кой да разпъне шатъра ми И да окачи завесите ми.

21 Понеже овчарите станаха като скотове И не потърсиха Господа, Затова не са успявали, И всичките им стада са разпръснати.

22 Слушай! шум! ето, иде, И голям глъч от северната страна, За да обърна Юдовите градове в пустиня, Жилище на чакали.

23 Господи, познавам, че пътят на човека не <зависи> от него; Не е <дадено> на човека, който ходи, да управя стъпките си.

24 Господи, наказвай ме, но с мярка, Не в гнева Си, да не би да ме довършиш.

25 Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават, И върху родовете, които не призовават Твоето име; Защото те изпоядоха Якова, Дори го погълнаха и го довършиха, И опустошиха жилището му.

11 Словото, което дойде към Еремия от Господа и каза:

Слушайте думите на тоя завет, и говорете на Юдовите мъже и ерусалимските жители; и ти да им речеш:

Така казва Господ Израилевият Бог: Проклет оня човек, който не слуша думите на тоя завет,

който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох из Египетската земя, из железарската пещ и рекох: Слушайте гласа Ми, и изпълнявайте тия <думи> според всичко що ви съм заповядал; и така вие ще бъдете Мои люде, и Аз ще бъда ваш Бог,

за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилва с мляко и мед, както <я изпълнявам> днес. Тогава отговорих, като рекох: Амин, Господи!

И Господ ми рече: Възгласи всички тия думи в Юдовите градове и в ерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на тоя завет и изпълнявайте ги.

Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах казвайки: Слушайте гласа Ми.

Но те не послушаха нито приклониха ухото си, а ходиха всеки по упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в тоя завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.

И Господ ми рече: Заговор се намери между Юдовите мъже и ерусалимските жители.

10 Те са се върнали в беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който направих с бащите им.

11 Затова, така казва Господ: Ето, ще докарам зло върху тях, От което не ще могат да избягнат; И ще извикат към Мене, - Но няма да ги послушам.

12 Тогава Юдовите градове и ерусалимските жители ще отидат И ще извикат към боговете, на които кадят: Но те няма никак да ги спасят Във време на бедствието им.

13 Защото, колкото е числото на градовете ти, Толкова са и боговете ти, Юдо; И колкото е числото на ерусалимските улици, Толкова олтари издигнахте на онова срамотно нещо, - Олтари, за да кадите на Ваала.

14 Затова ти недей се моли за тия люде, Нито възнасяй вик или молба за тях; Защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене, Поради своето бедствие.

15 Какво <право> има любезната Ми в Моя дом, Като е блудствувала с мнозина, И е престанало да се принася от тебе светото месо? Когато струваш зло, тогава се веселиш.

16 Господ те нарече Маслина вечнозелена, красива доброплодна; Но с шум на силно вълнение запали огън върху нея, И клоните й се строшиха.

17 Защото Господ на Силите, Който те е насадил, Изрече зло против тебе Поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом Си избраха да извършат Като Ме разгневиха с каденето си на Ваала.

18 Но Господ ми откри това, та го познах; И тогава Ти ми показа делата им.

19 Но аз бях като питомно агне, водено на клане, И не знаех, че бяха скроили замисли против мене, <казвайки>: Нека свалим дървото с плода му, И нека го отсечем от земята на живите, За да се не помни вече името му.

20 Но, о, Господи на Силите, Който съдиш праведно, Който изпитваш вътрешностите и сърцето, Нека видя Твоето въздаяние върху тях! Защото на Тебе поверих делото си.

21 Затова, така казва Господ за анатотските мъже, Които искат <да отнемат> живота ти, и казват: Да не пророкуваш в името Господно, Да не би да умреш от ръцете ни, -

22 Прочее, така казва Господ на Силите: Ето, Аз ще ги накажа; Юношите ще измрат чрез нож, Синовете им и дъщерите им ще измрат от глад,

23 И няма да останат от тях; Защото ще докарам зло върху анатотските мъже В годината, когато ги накажа.

Които са слуги под игото <на робството>, нека считат господарите си достойни за всяка почит, та да се не хули Божието име и учението.

И ония, които имат вярващи господари, да не ги презират, за гдето са братя; но толкова повече нека им работят, защото ония, които се ползуват <от усърдието им>, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай;

и ако някой предава друго учение, и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е съгласно с благочестието,

той се е възгордял и не знае нищо, а има болничава охота за разисквания и препирни за нищожности, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,

крамоли между човеци с развратен ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.

А благочестието със задоволство е голяма печалба;

защото нищо не сме внесли в света, нито можем да изнесем нещо;

а, като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат доволно.

А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

10 Защото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата, и пронизаха себе си с много скърби,

11 Но ти, човече Божий, бягай от тия неща; и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.

12 Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата; хвани се за вечния живот, на който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.

13 Заръчвам ти пред Бога, Който оживява всичко и пред Христа Исуса, Който пред Понтийския Пилат засвидетелствува с добрата изповед,

14 да пазиш <тая> заповед чисто и безукорно до явлението на нашия Господ Исус Христос,

15 което своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Властител, Цар на царствуващите и Господ на господствуващите,

16 Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин.

17 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;

18 да струват добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни,

19 да събират за себе си <имот, който ще бъде> добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

20 О, Тимотее, пази това, което <ти> е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на криво нареченото знание,

21 на което, като се предадоха някои, отстраниха се от вярата. Благодат да бъде с вас. [Амин]