6 Вениаминци, бягайте отсред Ерусалим, Затръбете в Текуе, и издигнете знак във Вет-акерем; Защото зло предстои от север, И голяма погибел.

² Красивата и изнежена жена Сионовата дъщеря ще изтребя.

³ Овчарите и стадата им ще дойдат при нея, Ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна, Ще пасат всеки на мястото си;

⁴ <Ще извикат>: Пригответе война против нея, Станете, и нека възлезем на пладне; Горко ни! защото преваля денят, Защото се простират вечерните сенки;

⁵ Станете, и да възлезем през нощта, И да съборим палатите й;

⁶ Защото така казва Господ на Силите: Отсечете дърветата й, И издигнете могила против Ерусалим; Тоя е градът, който трябва да се накаже, Само насилие има в него.

⁷ Както блика вода от извора, Така блика злото от него; Насилие и грабеж се чува в него, Пред Мене непрестанно има болест и рани.

⁸ Приеми поука, Ерусалиме, Да не би да се отвръща душата Ми от тебе, Да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.

⁹ Така казва Господ на Силите: Ще берат и ще оберат останалите от Израиля като лозе; Пак простри ръката си като гроздоберач към пръчките.

¹⁰ Кому да говоря, и пред кого да заявя, за да чуят? Ето, ухото им е необрязано та не могат да чуят; Ето, словото Господно стана укорно за тях, Те не благоволят в него.

¹¹ Затова съм пълен с яростта на Господа, Уморих се да се въздържам; Ще я изливам върху децата по улиците; И върху целия сбор на младежите, Защото ще бъдат грабнати и мъж с жена, Старец заедно с престарял.

¹² Къщите им ще преминат на други, Също и полетата и жените им; Защото ще простра ръката Си Върху жителите на <тая> страна, казва Господ;

¹³ Защото от малък до голям Всеки от тях се е предал на сребролюбие, И от пророк до свещеник Всеки постъпва лъжливо.

¹⁴ Повърхностно са лекували те раната на людете Ми, Като са казвали: Мир, мир! а пък няма мир.

¹⁵ Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще паднат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ.

¹⁶ Така казва Господ: Застанете на пътищата та вижте, И попитайте за древните пътеки, Где е добрият път, и ходете по него, И ще намерите покой за душите си; Но те рекоха: Не щем да ходим <в него>.

¹⁷ Поставих и пазачи над вас <Та казах>: Слушайте гласа на тръбата; Но те рекоха: Не щем да слушаме.

¹⁸ Затова, слушайте народи, И ти, съборе, узнай що има между тях.

¹⁹ Слушай земьо; Ето, Аз ще докарам зло върху тия люде, Дори плода на помислите им; Защото не послушаха словата Ми, А колкото за закона Ми, те го отхвърлиха,

²⁰ Защо Ми е ливанът що донасят от Сава, И благовонната тръстика от далечна страна? Всеизгарянията ви не Ми са приятни, Нито жертвите ви угодни.

²¹ Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще поставя пред тия люде препънки, О които ще се спъват бащите и синовете заедно; И съседът и приятелят му ще загинат <заедно>.

²² Така казва Господ: Ето, люде идат от северната страна, И велик народ ще се подигне от краищата на земята.

²³ Лък и копие държат, Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като море, Възседнали са на коне, Всеки опълчен, както мъж за бой, Против тебе, дъщерьо сионова.

²⁴ <Откакто> сме чули вест за тях Ръцете ни ослабнаха, Мъки ни обзеха и болки Като на жена, която ражда.

²⁵ Не излизайте на полето и на път не ходете, Защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.

²⁶ Дъщерьо на людете Ми, препаши се с вретище И валяй се в пепел; Жалей като за единороден син, заплачи горчиво, Защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.

²⁷ Поставих те изпитател и крепост между людете Си, За да узнаеш и да изпиташ пътя им.

²⁸ Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети; Мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.

²⁹ Духалото изгоря; оловото се изпояде от огъня: Разтопителят напразно разтопява, Защото злите не се отделиха.

³⁰ Сребро за смет ще ги нарекат, Защото Господ ги е отхвърлил.

7 Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

² Застани в портата на дома Господен Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти за да се преклоните Господу.

³ Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.

⁴ Не уповавайте на лъжливи думи та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.

⁵ Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

⁶ Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

⁷ Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите ви от века и до века.

⁸ Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.

⁹ Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали.

¹⁰ Дохождате ли <после> да стоите пред Мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате: Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?

¹¹ Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

¹² Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името Си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля.

¹³ И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;

¹⁴ Затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.

¹⁵ И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.

¹⁶ Затова ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред Мене; Защото няма да те послушам.

¹⁷ Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици;

¹⁸ Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.

¹⁹ <Но> Мене ли разгневяват? казва Господ, - <Дали> не себе си <разгневяват> за посрамяване на своите лица?

²⁰ Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек и на животно. На полските дървета и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.

²¹ Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото <и от тях>.

²² Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В деня, когато ги изведох из Египетската земя;

²³ Но това им заповядах като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъда Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядам, За да благоденствувате.

²⁴ Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.

²⁵ От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;

²⁶ Те, обаче, не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.

²⁷ Затова говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.

²⁸ Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.

²⁹ Острижи косата си, <дъщерьо ерусалимска>, и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

³⁰ Защото юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име та го оскверниха.

³¹ И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито Ми е дохождало на ум {Еврейски: Сърце.}.

³² Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет понеже не ще остане място <другаде>;

³³ И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове И не ще има кой да ги плаши.

³⁴ Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата; Защото земята ще запустее.

8 В онова време, каза Господ, ще извадят от гробовете им Костите на Юдовите царе и костите на техните първенци, Костите на свещениците и костите на пророците, И костите на ерусалимските жители;

² И ще ги пръснат пред слънцето и луната И пред цялото небесно войнство, които те обичаха, На които служиха и които последваха, Които потърсиха и на които се поклониха; <Тия кости> не ще бъдат събрани нито погребани, Но ще служат за тор по лицето на земята.

³ И смъртта ще бъде по-желателна от живота За всичките останали, оцелели от тоя лош род, Които би останали във всичките места, гдето бих ги изгонил, Казва Господ на Силите.

⁴ При това рече им: Така казва Господ: Който падне, няма ли да стане? Който се отбие, няма ли да се върне?

⁵ Защо прочее, се отбиха тия ерусалимски люде С неизменимо отбиване, Като се прилепват за измамата И не искат да се върнат?

⁶ Слушах и чух, но те не говореха право; Няма кой да се кае поради злото си И да рече: Какво сторих! Всеки се връща в своето поприще Както кон, който стремително тича в боя.

⁷ Даже щъркелът по небето знае определените си времена, И гургулицата, и лястовицата, и жеравът Пазят времето на дохождането си; А Моите люде не знаят закона Господен.

⁸ Как казвате: Ние сме мъдри, И законът Господен е с нас? Ето, наистина и него Лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.

⁹ Мъдрите се посрамиха, Уплашиха се, и хванати бидоха; Ето, отхвърлиха словото Господно; И каква мъдрост има в тях?

¹⁰ Затова ще дам жените им на други, И нивите им на ония, които ще ги завладеят; Защото всеки от малък до голям, Се е предал на сребролюбие; От пророк до свещеник, Всеки постъпва лъжливо.

¹¹ И повърхностно лекува раната на дъщерята на людете Ми, Като казваха: Мир, мир! а пък няма мир.

¹² Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, Нито са знаели да почервенеят; Затова ще падат между падащите, Ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ;

¹³ Съвършено ще ги изтребя, казва Господ; Не ще има гроздове на лозата Нито смокини на смоковницата, И листът ще повехне, И <даже> това, което им съм дал, ще избяга от тях.

¹⁴ Защо още седим? Съберете се, нека влезем в укрепените градове, И нека загинем там; Защото Господ нашият Бог не ни е предал на погибел, И напоил ни е с горчива вода, Понеже съгрешихме на Господа.

¹⁵ Очаквахме мир, но никакво добро не дойде, - Време на изцеление, но, ето, смущение.

¹⁶ Пръхането на конете му се чу от Дан; Цялата страна се потресе от гласа на цвиленията на яките му коне; Защото дойдоха та изпоядоха страната и всичко, що има по нея, Града и ония, които живеят в него.

¹⁷ Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни, Които не се омайват, Но ще ви хапят, казва Господ.

¹⁸ Дано бих намерил утешение за скръбта си! Сърцето ми е от дън изнемощяло.

¹⁹ Ето, гласът на дъщерята на людете Ми, Която вика от далечна земя, <като казва>: Господ не е ли в Сион? Царят му не е ли в него? Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли, С чуждите суети?

²⁰ Премина жетвата, мина се лятото, И ние не се избавихме.

²¹ Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на людете Ми; Помрачен съм; ужас ме обзе.

²² Няма ли балсам в Галаад? Няма ли там лекар? Защо, прочее, изцеляването на дъщерята на людете Ми не се усъвършенствува?

5 Стар човек не изобличавай, а увещавай го като баща, по-младите като братя,

² старите жени като майки, по-младите като сестри - със съвършена чистота.

³ Почитай вдовиците, които наистина са вдовици.

⁴ Но ако някоя вдовица има чада или внуци, те нека се учат първо да показват благочестие към домашните си и да отдават дължимото на родителите си; защото това е угодно пред Бога.

⁵ А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянствува в молби и в молитви нощем и денем;

⁶ но оная, която живее сладострастно, жива е умряла.

⁷ Заръчвай и това, за да бъдат непорочни.

⁸ Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош.

⁹ Да се записва само такава вдовица, която не е по-долу от шестдесет години, <която е била> на един мъж жена,

¹⁰ известна по добрите си дела: ако е отхранила чада, ако е приемала странни, ако е умивала нозете на светии, ако е помагала на страдащи, ако се е предавала на всякакво добро дело.

¹¹ А по-младите вдовици не приемай, защото, когато страстите им ги отвърнат от Христа, искат да се омъжват,

¹² та падат под осъждане, защото са се пометнали от първото си убеждение.

¹³ А при това, те навикват <да стоят> празни, да ходят от къща в къща, и не само <да бъдат> празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва <да се говори>.

¹⁴ По тая причина, искам по-младите <вдовици> да се омъжват, да раждат деца, да управляват дом, да не дават никаква причина на противника да хули;

¹⁵ защото някои вече са се отклонили и отишли подир сатана.

¹⁶ Ако някой вярващ, <мъж или жена>, има <сродници> вдовици, нека си ги пригледват, та църквата да се не обременява, за да може да пригледва истинските вдовици.

¹⁷ Презвитерите които управляват добре, нека се удостояват с двойна почит, особено ония, които се трудят в словото и поучението,

¹⁸ защото писанието казва: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее"; и: "Работникът заслужа заплатата си".

¹⁹ Против презвитер не приемай обвинение, освен <ако е нанесено> от двама или трима свидетели.

²⁰ Ония, които съгрешават, изобличавай пред всички, та и другите да имат страх.

²¹ Пред Бога, пред Христа Исуса и пред избраните ангели ти заръчвам да пазиш тия <заповеди> без предразсъдък и нищо да не вършиш с пристрастие.

²² Не прибързвай да ръкополагаш никого, нито участвувай в чужди грехове. Пази себе си чист.

²³ Не пий вече <само> вода, но употребявай малко вино за стомаха си и за честите си боледувания.

²⁴ Греховете на някои човеци са явни и предварят ги на съда; а на някои идат отпосле.

²⁵ Така и добрите дела <на някои> са явни; а ония, които не са, не могат да се укрият <за винаги>.