51 Така казва Господ: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон И против ония, които живеят всред разбунтувалите се против Мене.

² И ще изпратя върху Вавилон веячи, Които ще го отвеят; и ще оголят земята му, Защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.

³ Стрелец срещу стрелец нека запъва лъка си, И срещу онзи, който се големее с бронята си; Не жалете младежите му, Обречете на изтребление цялата му войска.

⁴ Ще паднат убити в Халдейската земя, И прободени по улиците <на градовете> й.

⁵ Защото нито Израил, нито Юда е оставен От своя Бог, от Господа на Силите, Ако и да е пълна земята им с беззаконие Против Светия Израилев.

⁶ Бягайте отсред Вавилон Та отървете всеки живота си; Да не загинете в беззаконието му: Защото е време за въздаяние от Господа, Който ще му отдаде отплата.

⁷ В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, Която опиваше целия свят; От виното му пиеха народите, Затова народите избезумяха.

⁸ Внезапно падна Вавилон и се разруши; Лелекайте за него; Вземете балсама за раната му Негли се изцели.

⁹ Опитахме се да целим Вавилон, но не се изцели; Оставете го, и нека отидем всеки в страната си, Защото присъдата му стигна до небето, И се възвиси дори до облаците.

¹⁰ Господ изяви правдата ни; Дойдете и нека прикажем в Сион Делото на Господа нашия Бог.

¹¹ Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете; Господ възбуди духа на мидийските царе, Защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби; Понеже това е въздаянието от Господа, Въздаяние за храма Му.

¹² Издигнете знаме против вавилонските стени, Усилете стражата, поставете стражари, Пригответе засади; Защото Господ намисли и ще извърши онова, Което изрече против вавилонските жители.

¹³ О ти, който живееш край много води, Който изобилваш със съкровища, Краят ти дойде, Границата на сребролюбието ти.

¹⁴ Господ на Силите се е клел в Себе Си, <и рекъл>: Непременно ще те напълня с <неприятелски> мъже като със скакалци, Които ще подигнат <боен> вик против тебе.

¹⁵ Той е, Който направи земята със силата Си, Утвърди света с мъдростта Си, И разпростря небето с разума Си.

¹⁶ Когато издава гласа Си, водите на небето шумят, И Той издига пари от краищата на земята; Прави светкавици за дъжда, И изважда вятър от съкровищата Си.

¹⁷ Всеки човек е твърде скотски, за да знае; Всеки златар се посрамва от кумира си, Защото леяното от него е лъжа, В което няма дишане.

¹⁸ Суета са те, дело на заблуда; Във времето на наказанието си ще загинат.

¹⁹ <Онзи Който е> делът на Якова не е като тях, Защото Той е Създател на всичко, И <Израил> е племето, което е наследството Му; Господ на Силите е името Му.

²⁰ Ти си Ми бойна секира, оръжие за война; И чрез тебе ще смажа народи; Чрез тебе ще изтребя царства;

²¹ Чрез тебе ще смажа коня и конника; И чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;

²² Чрез тебе ще смажа мъж и жена; Чрез тебе ще смажа стар и млад; И чрез тебе ще смажа младеж и девица;

²³ Чрез тебе ще смажа овчар и стадото му; Чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт <волове>; И чрез тебе ще смажа управители и началници.

²⁴ И ще въздам на Вавилон И на всичките халдейски жители За всичкото зло, което сториха на Сион Пред вашите очи, казва Господ.

²⁵ Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва Господ, Която разоряваш целия свят; Ще простра ръката Си върху тебе И ще те изрина от скалите, И ще те направя изгорена планина.

²⁶ Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, Нито камък за основи; Но ще бъдеш вечно пуста, казва Господ.

²⁷ Издигнете знаме в страната, Затръбете между народите, Пригответе против нея народите; Свикайте против нея царствата На Арарат, на Мини и на Асханаз; Поставете над нея уредник; Докарайте коне като бодливи скакалци.

²⁸ Пригответе против нея народите, Мидийските царе, управителите им, всичките им началници, И цялата подвластна на тях земя.

²⁹ Земята се тресе и измъчва; Защото намеренията на Господа против Вавилон ще се изпълнят, За да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.

³⁰ Юнаците на Вавилон престанаха да воюват, Останаха в укрепленията си; Силата им изчезна; станаха като жени; Изгориха жилищата му, Лостовете му са строшени.

³¹ Скороходец ще тича да посрещне скороходец, И вестител да посрещне вестител, За да известят на вавилонския цар, Че градът му се превзе от всеки край,

³² И че бродовете са завзети с изненада, Тръсталаците изгорени с огън, И военните мъже разтреперани.

³³ Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Вавилонската дъщеря е като гумно, Когато е време да се вършее; Още малко и ще дойде времето на жетвата й.

³⁴ Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде, Смаза ме, направи ме празен съд, Погълна ме като змия, Напълни корема си с моите сладки неща, И мене оттласна.

³⁵ Неправдата сторена на мене и на моя род {Еврейски: Моята плът.} <Нека падне> върху Вавилон, Ще рече жителката на Сион; и: Кръвта ми <нека падне> върху жителите на Халдея, Ще рече Ерусалим.

³⁶ Затова, така казва Господ: Ето, Аз ще се застъпя за делото ти, И ще извърша въздаяние за тебе; Ще обърна реката {Еврейски: Морето.} на <Вавилон> в суша, И ще пресуша извора му.

³⁷ Вавилон ще стане грамади, Жилище на чакали, За учудване и подсвиркване, Необитаем.

³⁸ Ще рикаят заедно като лъвчета, Ще реват като малки лъвчета.

³⁹ Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество, И ще ги опия, за да се развеселят, И да заспят вечен сън, от който да се не събудят, Казва Господ.

⁴⁰ Ще ги сваля като агнета за клане, Като овни с козли.

⁴¹ Как се превзе Сесах, И се изненада славата на целия свят! Как стана Вавилон за учудване между народите!

⁴² Морето се подигна против Вавилон; Покрит биде под многото му вълни.

⁴³ Градовете му станаха пустота, Безводна земя и пустиня, Земя, в която не живее никой човек, Нито минава през нея човешки син.

⁴⁴ Аз ще накажа Вила във Вавилон, И ще извадя от устата му това, което е погълнал; Народите няма да се съберат вече при него; И самата вавилонска стена ще падне.

⁴⁵ Люде Мои, излезте изсред него, И спасете всеки от вас себе си От пламенния гняв Господен.

⁴⁶ Да не ослабне сърцето ви, нито да се уплашите От вестта, която ще се чуе в <тая> земя; Защото една година ще дойде слух, А подир това друга година <ще дойде> слух И насилие на страната, властител против властител.

⁴⁷ Затова, ето, идат дни, Когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон; И цялата му земя ще се посрами, Като паднат всичките негови всред него убити.

⁴⁸ Тогава небесата и земята и всичко що е в тях Ще възкликнат над Вавилон; Защото изтребителите ще дойдат против него от север, казва Господ.

⁴⁹ Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити, Така <и> във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.

⁵⁰ Вие, избягнали от ножа, идете, не стойте; Помнете Господа от далеч, И нека дойде Ерусалим на ума ви.

⁵¹ Засрамихме се, защото чухме укор; Срам покри лицето ни, Понеже чужденци влязоха в светилищата на дома Господен.

⁵² Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато ще извърша съд върху идолите му, И смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.

⁵³ Ако Вавилон би се издигнал и до небето И утвърдил на високо силата си, Пак ще дойдат от Мене изтребители върху него, казва Господ.

⁵⁴ Глас на вопъл от Вавилон, И на голямо разрушение от Халдейската земя!

⁵⁵ Защото Господ изтребва Вавилон, И премахва от него големия шум; Защото техните вълни бучат като много води, И екотът на гласа им се чува;

⁵⁶ Защото изтребителят дойде върху него, да! върху Вавилон, И юнаците му се хванаха, Лъковете им се строшиха; Понеже Господ е Бог, Който въздава, И непременно ще въздаде.

⁵⁷ Аз ще опия първенците му и мъдрите му, Управителите му, началниците му и юнаците му; Те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят, Казва Царят, чието име е Господ на Силите.

⁵⁸ Така казва Господ на Силите: Широките стени на Вавилон съвсем ще се съборят, И високите му порти ще се изгорят с огън; Племената <му> суетно ще се трудят, И народите <му само да се предадат> на огъня и да се изморят.

⁵⁹ Заповедта, която пророк Еремия даде на Сараия, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдовия цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сараия бе главен постелник.

⁶⁰ Еремия написа в една книга всичките злини, които щяха да сполетят Вавилон, <именно>, всичките думи написани <по-горе> против Вавилон.

⁶¹ И Еремия рече на Сараия: Когато отидеш у Вавилон, гледай да прочетеш всички тия думи

⁶² и да речеш: Господи, Ти си изрекъл против това място <присъда>, че ще го изтребиш, та да няма кой да живее в него, ни човек ни животно, но да е вечно пусто.

⁶³ И като изчетеш тая книга, вържи на нея камък и хвърли я всред Евфрат, и кажи:

⁶⁴ Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне, поради злото, което Аз ще докарам върху него, <от което> те и ще се изтощят. До тук са думите на Еремия.

52 Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна.

² Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким.

³ Защото, от гнева на Господа, който <пламна> против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, <стана че> Седекия въстана против вавилонския цар.

⁴ И тъй, в деветата година на< Седекиевото> царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

⁵ и градът се обсаждаше до единадесетата година на цар Седекия.

⁶ А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, <когато> гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото,

⁷ отвори се пролом в градската <стена>, поради което всичките военни мъже побягнаха, като излязоха из града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и отидоха по пътя за полето,

⁸ А халдейската войска преследва царя та стигна Седекия в ерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.

⁹ И хванаха царя та го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда за него, <сиреч>,

¹⁰ вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всичките Юдови началници;

¹¹ и избоде очите на Седекия, и като го върза в окови вавилонският цар го заведе във Вавилон и го тури в тъмница, <гдето остана> до деня на смъртта си.

¹² А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

¹³ та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, <сиреч>, всяка голяма къща, изгори с огън.

¹⁴ И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори всичките стени около Ерусалим.

¹⁵ Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен някои от по-сиромасите на людете, и останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

¹⁶ Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

¹⁷ А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и принесоха всичката им мед във Вавилон;

¹⁸ отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата.

¹⁹ Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците, и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите, - каквото беше златно <като> злато, и каквото сребърно <като> сребро.

²⁰ <Колкото за> двата стълба, едното море, и дванадесетте медни юнци, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.};

²¹ а за тия стълбове, височината на единия стълб беше осемнадесет лакти, и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му бе четири пръсти; той бе кух;

²² и меден капител беше върху него; а височината на единия капител бе пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия <бяха мерките> и на втория стълб с наровете.

²³ Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всичките нарове, които бяха върху мрежата наоколо бяха сто.

²⁴ Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

²⁵ и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъжа от имащите достъп при царя {Еврейски: От ония, които виждаха лицето на царя.}, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намираха всред града;

²⁶ и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

²⁷ И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си.

²⁸ А ето людете, които Навуходоносор плени: в седмата година, три хиляди двадесет и три юдеи;

²⁹ в осемнадесетата година на Навуходоносора той плени от Ерусалим осемстотин тридесет и двама души;

³⁰ а в двадесет и третата година на Навуходоносора, началникът на телохранителите Навузардан, плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всичките бяха четири хиляди и шестстотин души.

³¹ А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдовия цар Иоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдовия цар Иоахин, и го извади из тъмницата;

³² и говори любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

³³ и промени тъмничните му дрехи; и <Иоахин> се хранеше всякога пред него през всичките дни на живота си.

³⁴ А колкото за храната му, даваше му се от вавилонския цар постоянна храна, ежедневен дял през всичките дни на живота му, дори до деня на смъртта му. Плачът на Еремия

9 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

² Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

³ а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

⁴ гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁵ и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁶ И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁷ а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁸ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

⁹ която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

¹⁰ <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹¹ А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹² веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.

¹³ Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹⁴ то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

¹⁵ Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

¹⁶ Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.

¹⁷ Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

¹⁸ Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.

¹⁹ Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

²⁰ "Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

²¹ При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

²² И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

²³ И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²⁴ Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁵ и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁶ (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁷ И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,

²⁸ така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.