37 А вместо Иехония, Иоакимовия син, се възцари цар Седекия, Иосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави цар в Юдовата земя.

² Но ни той, ни слугите му, ни людете на земята, послушаха думите на Господа, които говори чрез пророк Еремия.

³ И цар Седекия изпрати Еухала, Селемиевия син и Софония, син на свещеник Маасия, при пророк Еремия да рекат: Моля, помоли се за нас на Господа нашия Бог.

⁴ Защото Еремия <още> влизаше и излизаше между людете, понеже не бяха го турили в тъмница.

⁵ И Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Ерусалим, чуха това известие за тях, оттеглиха се от Ерусалим.

⁶ Тогава дойде Господното слово към пророк Еремия и рече:

⁷ Така казва Господ, Израилевият Бог: По тоя начин да говорите на Юдовия цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мене: Ето, Фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.

⁸ Халдейците пак ще дойдат и ще воюват против тоя град, ще го превземат, и ще го изгорят с огън.

⁹ Така казва Господ: Недейте се мами да казвате: Халдейците непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят.

¹⁰ Защото даже, ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят тоя град с огън.

¹¹ И когато войската на халдейците беше се оттеглила от Ерусалим, поради страха от Фараоновата войска,

¹² тогава Еремия излезе от Ерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя, и да вземе там дела си заедно с <другите> люде.

¹³ И когато той бе при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на стражата, чието име бе Ирия, син на Селемия Ананиевия син; и той хвана пророк Еремия и рече: Ти бягаш при халдейците.

¹⁴ А Еремия рече: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, но хвана Еремия та го заведе при първенците.

¹⁵ И първенците се разгневиха на Еремия та го биха, и туриха го в тъмница в къщата на писача Ионатан, защото нея бяха направили на тъмница.

¹⁶ След като Еремия беше влязъл в подземната тъмница и в избите, и Еремия беше седял там много дни,

¹⁷ тогава цар Седекия прати да го доведат; и царят го попита скришно в двореца си, като рече: Има ли слово от Господа? А Еремия рече: Има. Каза още: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.

¹⁸ При това Еремия рече на цар Седекия: Що съм съгрешил на тебе или на слугите ти, или на тия люде, та ме туриха в тъмница?

¹⁹ Где са сега вашите пророци, които пророкуваха, казвайки: Вавилонският цар няма да дойде против вас или против тая земя?

²⁰ Затова слушай, сега, моля, господарю мой царю нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе щото да не ме накараш да се върна в къщата на писача Ионатана, за да не умра там.

²¹ Тогава цар Седекия заповяда, и предадоха Еремия да бъде пазен в двора на стражата, и даваха му всеки ден по един хляб от улицата на хлебарите, догдето се свърши всичкият хляб на града. И така Еремия седеше в двора на стражата.

38 А Сафатия Матановият син, Годолия Пасхоровият син, Юхал Селемиевият син и Пасхор Мелхиевият син чуха думите, които Еремия говореше на всичките люде, като думаше:

² Така казва Господ: Който остане в тоя град ще умре от нож, от глад и от мор; но който излезе при халдейците ще остане жив; животът му ще бъде за корист, и ще живее;

³ <и> така казва Господ: Тоя град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.

⁴ Тогава <тия> първенци казаха на царя: Нека се умъртви, молим, тоя човек, защото разслабя ръцете на военните мъже, които са останали в тоя град, и ръцете на всичките люде, като им говори такива думи; защото тоя човек не иска доброто на тия люде, но злото.

⁵ И цар Седекия рече: Ето, в ръката ви е; защото не е царят, който може да направи нещо против вас.

⁶ Тогава взеха Еремия та го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която бе в двора на стражата; и спуснаха Еремия с въжета. И в ямата нямаше вода, но тиня; и Еремия затъна в тинята.

⁷ А когато етиопянинът Авдемелех, един от скопците, който беше в царския дворец, чу как били турили Еремия в ямата, (като седеше царят тогава във Вениаминовата порта),

⁸ Авдемелех излезе от царския дворец та говори на царя, казвайки:

⁹ Господарю мой царю, тия човеци сториха зло във всичко що направиха на пророк Еремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, гдето е, защото няма вече хляб в града.

¹⁰ Тогава царят заповяда на етиопянина Авдемелех, като рече: Вземи от тука тридесет човека със себе си та извади пророк Еремия от ямата преди да умре.

¹¹ И тъй, Авдемелех взе човеците със себе си, и, като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе от там вехти дрипи и вехти парцали, които спусна с въжета в ямата при Еремия.

¹² И етиопянинът Авдемелех рече на Еремия: Тури сега тия вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. И Еремия стори така.

¹³ И тъй, като изтеглиха Еремия с въжетата, извадиха го из ямата; и Еремия остана в двора на стражата.

¹⁴ Тогава цар Седекия прати та доведоха пророк Еремия при него в третия вход, който е в Господния дом; и царят рече на Еремия: Ще те попитам едно нещо; не крий нищо от мене.

¹⁵ А Еремия рече на Седекия: Ако ти го явя, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? и ако те съветвам, не ще ме послушаш.

¹⁶ Затова цар Седекия се закле скришно на Еремия, казвайки: <Заклевам ти се в> живота на Господа, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тия човеци, които искат живота ти.

¹⁷ Тогава Еремия рече на Седекия: Така казва Господ Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава ще се опази животът ти, и тоя град няма да се изгори с огън; па и ти ще останеш жив и домът ти.

¹⁸ Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава тоя град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.

¹⁹ И цар Седекия рече на Еремия: Аз се боя от юдеите, които прибягнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им, и те да се поругаят с мене.

²⁰ А Еремия рече: няма да те предадат. Послушай, моля, Господния глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре, и животът ти ще се опази.

²¹ Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми яви:

²² Ето, всичките жени, които са останали в двореца на Юдовия цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тия жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; <а сега, когато> нозете ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.

²³ И всичките ти жени и чадата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, но ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар, и ще станеш причина да се изгори тоя град с огън.

²⁴ Тогава Седекия рече на Еремия: Никой да се не научи за тоя разговор {Еврейски: Тия думи.}, и ти няма да умреш.

²⁵ Но ако чуят първенците, че съм говорил с тебе, и като дойдат при тебе ти рекат: Яви ни сега що каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; <яви ни> тоже какво каза царят на тебе,

²⁶ тогава да им кажеш: Аз представих молбата си пред царя, за да ме не върне в къщата на Ионатана, та да умра там.

²⁷ Тогава всичките първенци дойдоха при Еремия та го попитаха; и той им отговори според всички тия думи, които царят <му> беше заповядал. И тъй те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.

²⁸ И така Еремия остана в двора на стражата до деня, когато бе превзет Ерусалим.

39 Когато бе превзет Ерусалим, в деветата година на Юдовия цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си войска против Ерусалим та го обсади;

² а в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, се отвори пролом в градската <стена>,

³ та всичките първенци на вавилонския цар - Нергал-саресер, Самгариево, началникът на скопците Серсехим, началникът на мъдреците Нергал-саресер и всичките други първенци на вавилонския цар - влязоха и седнаха в средната порта.

⁴ А Юдовият цар Седекия и всичките военни мъже, когато ги видяха, побягнаха и излязоха през нощта из града по пътя на царската градина, през портата, която е между двете стени; и излезе по пътя към полето.

⁵ А войската на халдейците ги преследва, та стигнаха Седекия в ерихонските полета; и като го хванаха заведоха го при вавилонския цар Навуходоносора, в Ривла, в земята Емат, гдето той издаде присъда за него.

⁶ Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му; вавилонският цар закла и всичките Юдови благородни.

⁷ При това избоде очите на Седекия, и върза го с две медни окови, за да го заведе във Вавилон.

⁸ А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на людете и събориха ерусалимските стени.

⁹ Тогава началникът на телохранителите Навузардан закара пленници във Вавилон оцелелите от людете, които останаха в града, бежанците, прибягнали при него, и оцелелите от людете, които останаха.

¹⁰ А началникът на телохранителите Навузардан остави в Юдовата земя някои от людете, по-сиромасите, които нямаха нищо, като същевременно им даде лозя и ниви.

¹¹ А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузардан относно Еремия, като рече:

¹² Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, но каквото ти рече, това да му направиш.

¹³ И тъй, началникът на телохранителите Навузардан прати тоже началникът на скопците Навусазван, началникът на мъдреците Нергал-саресер, и всичките по-главни служители на вавилонския цар,

¹⁴ и те пратиха да вземат Еремия от двора на стражата, и предадоха го на Годолия сина на Ахикама, Сафановия син, за да го заведе в някоя къща; така той живееше между людете.

¹⁵ А Господното слово беше дошло към Еремия, когато бе затворен в двора на стражата и рекло:

¹⁶ Иди та говори на етиопянина Авдемелех, като речеш: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да се сбъднат Моите думи върху тоя град За зло, а не за добро; И те ще се изпълнят пред тебе в оня ден.

¹⁷ Но тебе ще избавя в оня ден, казва Господ, Та не ще бъдеш предаден в ръката на човеците, От чието лице се боиш.

¹⁸ Защото непременно ще те избавя; И няма да паднеш от нож, Но животът ти ще ти бъде за корист, Понеже си уповавал на Мене, казва Господ.

3 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;

² Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.

³ Понеже Той се удостои със слава <толкоз> по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от <почитта що има> къщата.

⁴ Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.

⁵ И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори <по-после;>

⁶ а Христос, като Син, <беше верен> над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.

⁷ Затова, както казва Светият Дух: - "Днес, ако чуете гласа му,

⁸ Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,

⁹ Гдето бащите ви <Ме> изкусиха, изпитаха <Ме>. И видяха делата Ми четиридесет години.

¹⁰ Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждават със сърцата си, Те не са познали Моите пътища;

¹¹ Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".

¹² Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;

¹³ но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

¹⁴ Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:

¹⁵ докато се казва: - "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърцата си както в преогорчението".

¹⁶ Защото кои, като чуха, <Го> преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?

¹⁷ А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?

¹⁸ На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?

¹⁹ И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.