24 Господ ми показа; и ето две кошници смокини пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор бе пленил от Ерусалим Юдовия цар Иехония, Иоакимовия син, и Юдовите първенци, с художниците и ковачите, и беше ги завел във Вавилон.

² В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошевината им не бяха за ядене.

³ Тогава ми рече Господ: Що виждаш, Еремие? И рекох: Смокини - добрите смокини, много добри, а лошите много лоши, тъй щото поради лошевината им не са за ядене.

⁴ Тогава Господното слово дойде към мене и рече:

⁵ Така казва Господ Израилевият Бог: Както на тия добри смокини, така ще погледна за добро на пленените из Юда, които изпратих от това място в Халдейската земя.

⁶ Защото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тая земя; ще ги съградя, и няма да ги съборя; ще ги насадя, и няма да ги изкореня.

⁷ Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм Господ; и те ще Ми бъдат люде и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце.

⁸ И както лошите смокини, които поради лошевината им не се ядат, непременно така казва Господ: По същия начин ще предам Юдовия цар Седекия, първенците му, и останалите от Ерусалим, които са оцелели в тая земя, и ония, които живеят в Египетската земя;

⁹ и ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всичките царства на света, да бъдат укорявани, и да станат за поговорка, за упрек и за проклетия във всичките места, гдето ще ги изгоня.

¹⁰ И ще пратя между тях нож, глад и мор, догдето изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.

25 Словото, което дойде към Еремия за всичките Юдови люде, в четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, която година бе и първа на вавилонския цар Навуходоносора,

² което <слово> пророк Еремия изговори на всичките Юдови люде и на всичките ерусалимски жители, като казва:

³ От тринадесетата година на Юдовия цар Иосия, Амоновия син, дори до днес, тия двадесет и три години, Господното слово дохождаше към мене; и аз ви говорих като ставах рано и говорех; но вие не послушахте.

⁴ И Господ прати до вас всичките Си слуги пророците, като ставаше рано и ги пращаше, (но не послушахте, нито приклонихте ухо да послушате),

⁵ и те казваха: Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела, и населявайте земята, която Господ даде на вас и на бащите ви от века и до века;

⁶ и не отивайте след други богове, за да им служите и да им се кланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си; и Аз няма да ви сторя зло.

⁷ Но вие не Ме послушахте, казва Господ, като Ме разгневявахте с делата на ръцете си за собственото си зло.

⁸ Затова така казва Господ на Силите: Понеже не послушахте думите Ми,

⁹ ето Аз ще изпратя и ще взема всичките северни родове, казва Господ, тоже и слугата Ми Навуходоносора, вавилонския цар, та ще ги доведа против тая земя, и против нейните жители, и против всички тия околни народи; ще ги обрека на изтребление, и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги обърна на вечна пустота.

¹⁰ При това, ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невестата, шумът на мелницата и светенето на светилото.

¹¹ И цялата тая земя ще бъде пуста и за учудване; и тия народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.

¹² А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и оня народ за беззаконието им, казва Господ, също и Халдейската земя, която ще обърна във вечна пустота.

¹³ И ще докарам върху оная земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко що има писано в тая книга, което Еремия пророкува против всичките народи.

¹⁴ Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им.

¹⁵ Защото така ми каза Господ Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тая чаша с виното на яростта <Ми> та напой от нея всичките народи, до които те пращам.

¹⁶ И като пият, ще политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях.

¹⁷ Тогава взех чашата от ръката на Господа та напоих всичките народи, при които ме беше изпратил Господа<, а именно>:

¹⁸ Ерусалим и Юдовите градове с царете им и първенците им, за да ги обърна в пустота, и за да станат за учудване и подсвиркване и проклетия, както са днес;

¹⁹ египетския цар Фараона, със слугите му, първенците му и всичките му люде;

²⁰ всичките разноплеменни люде, всичките царе на земята Уз, и всичките царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот;

²¹ Едома, Моава и амонците;

²² и всичките тирски царе, всичките сидонски царе, и царете на островите оттатък морето;

²³ Дедана, Тема, Вуза и всички които си стрижат издадените части на косата;

²⁴ всичките арабски царе, и всичките царе на разноплеменните люде, които населяват пустинята;

²⁵ всичките зимрийски царе, всичките еламски царе, и всичките мидски царе;

²⁶ всичките северни царе, ближните и далечните, едни с други, и всичките царства на света, които са по лицето на земята; а царят на Сесах {Шифърът за Вавилон.} ще пие подир тях.

²⁷ Затова ще им речеш: Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Пийте и опийте се, повръщайте, паднете, и не ставайте вече, поради ножа, който ще изпратя всред вас.

²⁸ И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им речеш: Така казва Господ на Силите: Непременно ще пиете;

²⁹ защото, ето Аз докарвам зло като започвам от града, който се нарича по Моето име; и вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова нож върху всичките земни жители, казва Господ на Силите.

³⁰ Затова пророкувай ти против тях всички тия неща, като им кажеш: Господ ще изреве свише, И ще издаде гласа Си от светото Си обиталище; Ще изреве силно против паството Си; Ще извика, като ония, които тъпчат <грозде>, Против всичките жители на света.

³¹ Екотът ще стигне и до краищата на света, Защото Господ има съд с народите; Той ще се съди с всяка твар, Ще предаде нечестивите на нож, казва Господ.

³² Така казва Господ на Силите: Ето, зло ще излезе от народ към народ, И голям ураган ще се подигне От краищата на земята.

³³ В оня ден убитите от Господа ще лежат От единия край на земята до другия край на земята; Няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани; Ще бъдат за тор по повърхността на земята.

³⁴ Лелекайте, пастири и извикайте, И вие, началници на стадото, валяйте се <в пръстта>; Защото напълно настана времето за да бъдете заклани и разпръснати, И ще паднете като отбран съд.

³⁵ И пастирите не ще имат средство за избягване, Нито началниците на стадото за избавление.

³⁶ Глас на вопъл от пастирите, И виене от началниците на стадото! Защото Господ опустошава пасбището им.

³⁷ И мирните кошари занемяха От пламенния гняв на Господа.

³⁸ Той е оставил убежището Си като лъв; Да! земята им стана за учудване От лютостта на насилника, И от яростния Му гняв.

26 В началото на царуването на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово от Господа, което рече:

² Така казва Господ: Застани в двора на Господния дом та изговори на всичките Юдови градове, които дохождат да се покланят в Господния дом, всичките думи, които ти заповядвам да им говориш; не задържай ни една дума.

³ Може би ще послушат, и всеки ще се върне от нечестивия си път, за да се разкая за злото, което възнамерявам да им сторя поради лошите им дела.

⁴ И да им речеш: Така казва Господ: Ако не Ме послушате да ходите в закона Ми, който поставих пред вас,

⁵ да слушате думите на слугите Ми пророците, които пращам при вас, като ставам рано и ги пращам, (но вие не послушахте),

⁶ тогава ще направя тоя дом като Сило, и ще направя тоя град <предмет, с който> всичките народи на света ще кълнат.

⁷ А свещениците, пророците и всичките люде чуха Еремия като говореше тия думи в Господния дом.

⁸ И като свърши Еремия да говори всичко, което Господ му бе заповядал да каже на всичките люде, тогава свещениците, пророците и всичките люде го хванаха и думаха: Непременно ще бъдеш умъртвен.

⁹ Ти защо пророкува в Господното име, като рече: Тоя дом ще стане като Сило, и тоя град ще се запусти та да няма жител? И всичките люде се събраха около Еремия в Господния дом.

¹⁰ И Юдовите първенци, като чуха това нещо, възлязоха от царския дворец в Господния дом и седнаха във входа на новата порта на Господния <дом>.

¹¹ Тогава свещениците и пророците говориха на първенците и на всичките люде, казвайки: Този човек заслужава да бъде умъртвен, защото пророкува против тоя град, както чухте с ушите си.

¹² Тогава Еремия говори на всичките първенци и на всичките люде, като рече: Господ ме изпрати да пророкувам против тоя дом и против тоя град всичките думи, които чухте.

¹³ Затова сега оправете постъпките си и делата си, и послушайте гласа на Господа вашия Бог; и Господ ще се разкае за злото, което е изговорил против вас.

¹⁴ А за мене, ето, съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда за добро и угодно.

¹⁵ Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, то ще докарате невинна кръв върху себе си, върху тоя град и върху жителите му; защото наистина Господ ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тия думи.

¹⁶ Тогава първенците и всичките люде рекоха на свещениците и на пророците: Тоя човек не заслужава да бъде умъртвен; защото ни говори в името на Господа нашия Бог.

¹⁷ Тогава някои от местните старейшини станаха та говориха на всичките събрани люде, като казаха:

¹⁸ Михей моресетецът пророкуваше в дните на Юдовия цар Езекия, като говори на всичките Юдови люде, думайки: Така казва Господ на Силите: Сион ще се изоре като нива, Ерусалим ще стане грамади <от развалини>, и хълмът на дома като високи места на лес.

¹⁹ Умъртвиха ли го Юдовия цар Езекия и целия Юда? Не убоя ли се той от Господа, и не умилостиви ли Господа, та Господ се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? Ние, прочее, бихме причинили голямо зло на своите души.

²⁰ А имаше и друг човек, Урия Семаиевият син от Кириатиарим, който пророкуваше в Господното име; и пророкуваше против тоя град и против тая страна, със същите думи както и Еремия.

²¹ И когато цар Иоаким, всичките му силни мъже, и всичките първенци чуха думите му, царят търсеше <случай> да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побягна, та отиде в Египет.

²² А цар Иоаким прати мъже в Египет, Елнатана, Аховоровия син, и известни мъже с него в Египет,

²³ та изведоха Урия из Египет, и го доведоха при цар Иоакима, който го порази с нож и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.

²⁴ Но ръката на Ахикама Сафановия син бе с Еремия, за да го не предадат в ръката на людете та да го убият.

2 Но ти говори това, което приляга на здравото учение, <именно:>

² Старците да бъдат самообладани, сериозни, разбрани, здрави във вярата, в любовта, в търпението;

³ също и старите жени да имат благоговейно поведение, да не са клеветници, нито предадени много на винопийство, да поучават това, което е добро;

⁴ за да учат младите жени да обичат мъжете си и децата си,

⁵ да са разбрани, целомъдри, да работят у домовете си, да са благи, подчинени на мъжете си, за да не се хули Божието учение.

⁶ Така и момците увещавай да бъдат разбрани.

⁷ Във всичко показвай себе си пример на добри дела; в поучението си <показвай> искреност, сериозност,

⁸ здраво и неукорно говорене, за да се засрами противникът, като няма какво лошо да каже за нас.

⁹ <Увещавай> слугите да се покоряват на господарите си, да <им> угождават във всичко, да им не противоречат,

¹⁰ да не присвояват чуждо, а да показват винаги съвършена вярност; за да украсяват във всичко учението на Бога, на нашия Спасител.

¹¹ Защото се яви Божията благодат, спасителна за всичките човеци,

¹² и ни учи да се отречем от нечестието и от световните страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят {Или: Век.},

¹³ ожидайки блажената надежда, славното явление на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,

¹⁴ Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание, ревностни за добри дела.

¹⁵ Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира.