15 Но Господ ми рече: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене, Пак душата Ми не би <се смилила> за тия люде. Изпъди ги от лицето Ми, и нека си излязат.

² И когато ти рекат: Къде да излезем? Тогава ще им речеш: Така казва Господ: Които са за смърт, на смърт, И които са за нож, под нож; И които са за глад, на глад, И които са за плен, в плен.

³ И ще докарам на тях четири вида <язви>, казва Господ: Ножът да заколи и кучетата да разкъсат, А небесните птици и земните зверове Да изпоядат и да изтребят.

⁴ И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света Поради Манасия, син на Юдовия цар Езекия, По причина на това, което стори в Ерусалим.

⁵ Защото кой ще се умилостиви за тебе, Ерусалиме? Или кой ще те пожали? Или кой ще се обърне да те попита: Как си?

⁶ Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, Отишъл си надире, Затова ще простра ръката Си против тебе та ще те погубя; Дотегна Ми да показвам милост.

⁷ Ще ги отвея с веяло в портите на тая земя, Ще ги обезчадя, ще изтребя людете Си, <Защото> не се връщат от пътищата си.

⁸ Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък; На пладне доведох грабител върху тях против майката на младите; Внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.

⁹ Оная, която роди седем, изнемощя, предаде дух; Нейното слънце залезе, когато беше още ден, Тя биде посрамена и смутена; А останалите от тях ще предам на нож Пред неприятелите им, казва Господ.

¹⁰ Горко ми, майко моя, За гдето си ме родила човек за каране, И човек за препиране с целия свят! Аз нито съм давал с лихва, нито са ми давали с лихва, <Все пак, обаче>, всеки от тях ме кълне.

¹¹ Господ ми каза: Непременно ще те укрепя за добро; Непременно ще заставя неприятеля да ти се моли В лошо време и в скръбно време.

¹² <Има ли> желязо, <което> може да счупи северното желязо и медта?

¹³ Имотът ти и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна, и по всичките твои предели, И то поради всичките ти грехове.

¹⁴ И ще <те> отведа с неприятелите ти В страна, която не знаеш; Защото се запали огънят на гнева Ми, И ще гори върху вас.

¹⁵ Ти, Господи, познаваш <делото ми> спомни си за мене; Посети ме и отплати за мене на гонителите ми; В дълготърпението Си не ме отнимай. Знай, че заради Тебе претърпях укор.

¹⁶ Като намерих Твоите думи изядох ги, И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето; Защото се наричам с Твоето име, Господи Боже на Силите.

¹⁷ Не седях в събрание на веселящите се, Нито се радвах <с тях>; Седях сам поради ръката Ти, Защото Ти ме изпълни с негодувание.

¹⁸ Защо е постоянна болката ми, И раната ми тъй тежка щото не приема изцеление? Ще ми станеш ли като измамлив <поток>, Като непостоянни води?

¹⁹ Затова, така казва Господ: Ако се върнеш <от тоя си ум>, тогава пак ще те възстановя, За да стоиш пред Мене; И ако отделиш скъпоценното от нищожното, Тогава ще <те направя да> бъдеш като Моите уста. Те нека се обърнат към тебе, Но ти не се обръщай към тях.

²⁰ И ще те направя срещу тия люде яка медна стена; Те ще воюват против тебе, но няма да ти надвият, Защото Аз съм с тебе, за да те избавям И да те отървавам, казва Господ.

²¹ Ще те отърва от ръката на нечестивите, И ще те изкупя от ръката на насилниците.

16 Господното слово дойде пак към мене и рече:

² Недей си взема жена, Нито да родиш синове или дъщери на това място,

³ Защото така казва Господ За синовете и за дъщерите, които се раждат на това място, И за майките, които са ги родили, И за бащите, които са ги добили в тая страна;

⁴ Те ще умрат от разни видове люта смърт; Не ще бъдат оплакани, нито погребани; Ще бъдат като тор по лицето на земята; Ще загинат от нож и от глад, И труповете им ще бъдат храна За небесните птици и за земните зверове.

⁵ Защото така казва Господ: Не влизай в дом гдето има жалеене, И не ходи да ридаеш или да ги оплакваш; Защото отнех мира Си от тия люде, казва Господ, Да! милосърдието и щедростите Си.

⁶ И големи и малки ще измрат в тая страна; Не ще бъдат погребани, нито ще ги оплачат, Нито ще направят нарязвания <по телата си>, Нито ще се обръснат за тях,

⁷ Нито ще раздават <хляб> в жалеенето, За да ги утешат за умрелия, Нито ще ги напоят с утешителната чаша За баща им или за майка им.

⁸ Не влизай и в дом, гдето има пируване, Да седиш с тях та да ядеш и да пиеш;

⁹ Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще направя да престане в това място, Пред очите ви, и във вашите дни, Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невестата.

¹⁰ И когато известиш на тия люде всички тия думи, и те ти рекат: Защо е изрекъл Господ това голямо зло против нас? И какво е беззаконието ни и какъв грехът ни, който сме извършили против Господа нашия Бог?

¹¹ Тогава да им речеш: Понеже Ме оставиха бащите ви, казва Господ, Та последваха други богове, Служиха им и им се поклониха, А Мене оставиха и закона Ми не опазиха;

¹² А и вие сторихте още по-лошо от бащите си, Защото, ето, ходите всеки по упоритостта на нечестивото си сърце, И не слушате Мене;

¹³ Затова ще ви изхвърля от тая страна В страна, която не сте познавали, нито вие, нито бащите ви; И там денем и нощем ще служите на други богове; Понеже няма да покажа милост към вас.

¹⁴ Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма вече да рекат: <Заклевам се в> живота на Господа, Който изведе израилтяните от египетската земя!

¹⁵ Но: <Заклевам се в> живота на Господа, Който изведе израилтяните от северната земя, И от всичките страни, гдето ги беше изгонил! И Аз ще ги върна пак в страната им, Която дадох на бащите им.

¹⁶ Ето, ще пратя за много рибари, Казва Господ, та ще ги изловят; И подир това ще пратя за много ловци, Та ще ги гонят от всяка планина, И от всеки хълм и от дупките на канарите.

¹⁷ Защото очите Ми са върху всичките им пътища; Те не са скрити от лицето Ми, Нито е утаено беззаконието им от очите Ми.

¹⁸ И най-напред ще им въздам двойно За беззаконието им и за греха им, Защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си, И с мерзостите си напълниха наследството Ми.

¹⁹ Господи, сило моя и крепост моя, Прибежище мое в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята, И ще рекат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи, Суета и безполезни работи.

²⁰ Да си направи ли човек богове, Които, все пак, не са богове?

²¹ Затова, ето, ще ги направя тоя път да познаят - Ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми; И те ще познаят, че името Ми е Иеова.

17 Юдовият грях е записан с желязна писалка, С диамантов връх; Начертан е на плочата на сърцето им, И върху роговете на жертвениците ви,

² Докато чадата им помнят жертвениците си и ашерите си При зелените дървета по високите хълмове.

³ О, планино Моя в полето, Ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, Тоже и високите ти места, поради грях във високите ти предели.

⁴ И ти, да! едвам оцеляла ти, Ще престанеш <да владееш> наследството си, което ти дадох; И ще те накарам да робуваш на неприятелите си В страна, която не си познавала; Защото запалихте огъня на гнева Ми, Който ще гори до века.

⁵ Така казва Господ: Проклет да бъде оня човек, Който уповава на човека, И прави плътта своя мишца, И чието сърце се отдалечава от Господа.

⁶ Защото ще бъде като изтравничето в пустинята, И няма да види, когато дойде доброто, Но ще обитава в сухите места в пустинята, В една солена и ненаселена страна.

⁷ Благословен да бъде оня човек, Който уповава на Господа, И чието упование е Господ.

⁸ Защото ще бъде като дърво насадено при вода, Което разпростира корените си при потока, И няма да се бои, когато настане пекът, Но листът му ще се зеленее, И не ще има грижа в година на бездъждие, Нито ще престане да дава плод.

⁹ Сърцето е измамливо повече от всичко, И е страшно болно; кой може да го познае?

¹⁰ Аз, Господ, изпитвам сърцето, Опитвам вътрешностите, За да въздам всекиму според постъпките му, И според плода на делата му.

¹¹ <Каквато е> яребицата, която събира пиленца, които не е измътила, Такъв е оня, който придобива много богатство с неправда; В половината на дните му те ще го оставят, И в сетнините си той ще бъде безумен.

¹² Славен престол, от начало високопоставен, Е мястото на светилището ни.

¹³ Господи, надеждо Израилева, Всички, които Те оставят, ще се посрамят; Отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта, Защото оставиха Господа, извора на живата вода.

¹⁴ Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; Спаси ме и ще бъда спасен; Защото с Тебе аз се хваля.

¹⁵ Ето, те ми казват: Где е словото Господно? нека дойде сега.

¹⁶ Но аз не побързах да се оттегля та да не съм пастир и да не те следвам, Нито пожелах скръбния ден; Ти знаеш; Това, що е излязло из устните ми, беше <явно> пред Тебе.

¹⁷ Не бивай ужас за мене; Ти си мое прибежище в злощастен ден.

¹⁸ Нека се посрамят ония, които ме гонят, а аз да се не посрамя; Нека се ужасяват те, а аз да се не ужася, Докарай върху тях злощастен ден, И сломи ги с двоен пролом.

¹⁹ Така ми рече Господ: Иди та застани в портата на чадата на людете <си>, през която влизат Юдовите царе и през която излизат и във всичките ерусалимски порти, и кажи им:

²⁰ Слушайте Господното слово, Юдови царе, и всички от Юда, и всички ерусалимски жители, които влизате през тия порти.

²¹ Така казва Господ: Внимавайте на душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през ерусалимските порти;

²² нито изнасяйте товар из къщите си в съботен ден, и не вършете никаква работа; но освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.

²³ Те, обаче, не послушаха, нито приклониха ухото си, но закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.

²⁴ И тъй, ако Ме послушате внимателно, казва Господ, Да не внасяте товар през портите на тоя град в съботен ден, Но да освещавате съботния ден Та да не вършите в него никаква работа,

²⁵ Тогава ще влизат през портите на тоя град Царе и князе, седящи на Давидовия престол, Возени на колесници и <яздещи> на коне, Те и първенците им, Юдовите мъже и ерусалимските жители. И тоя град ще се населява вечно;

²⁶ И ще дойдат от Юдовите градове И от ерусалимските околности, От Вениаминовата земя, и от полската, И от планинската, и от южната страна, Носещи всеизгаряния и жертви, И хлебни приноси и ливан, Носещи още и благодарителни <жертви>, в дома Господен.

²⁷ Но ако не Ме послушате Да освещавате съботния ден, И да не носите товар, нито да влизате <с такъв> през ерусалимските порти в съботен ден, Тогава ще запаля огън в портите му, Който ще пояде ерусалимските палати, И няма да угасне.

2 Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса.

² И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат.

³ Съучаствувай в страданията като добър войник Исус Христов.

⁴ Никой, служещ като войник, не се вплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник.

⁵ И ако се подвизава някой в игрите, не се увенчава, ако не се е подвизавал законно.

⁶ <Само> трудещият се земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете.

⁷ Размишлявай върху това, което <ти> казвам; и Господ ще ти даде да разбереш всичко.

⁸ Помни Исуса Христа, от Давидовото потомство, Който възкръсна от мъртвите според моето благовестие;

⁹ за което страдам до окови, като злодеец. Но Божието слово не се връзва.

¹⁰ Затова аз всичко издържам заради избраните, за да получат и те спасението, което е в Христа Исуса, заедно с вечна слава.

¹¹ Вярно е това слово; "Защото ако сме умрели с Него, то ще и да живеем с Него;

¹² Ако устоим, то ще и да царуваме с Него; ако се отричаме от Него, и той ще се отрече от нас;

¹³ ако сме неверни, Той верен остава; защото не може да се отрече от Себе Си".

¹⁴ Това им напомнювай и заръчвай им пред Господа да не влизат в препирни за дребнавости, което никак не ползува, а е за развращаване на слушателите.

¹⁵ Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.

¹⁶ А отдалечавай се от скверните празнословия, защото те ще отиват още по-далеч в нечестие,

¹⁷ и учението на <такива> ще разяжда като живеница; от които са Именей и Филет,

¹⁸ които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.

¹⁹ Но твърдата основа, <положена> от Бога, стои, имайки тоя печат: Господ познава Своите Си, и: Всеки, който изповяда Господното име, да отстъпи от неправдата.

²⁰ А в един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена <употреба>, а други за непочтена.

²¹ Прочее, ако някой очисти себе си от тия <заблуждения>, той ще бъде съд за почтена <употреба>, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.

²² Но отбягвай младежките страсти; и заедно с тия, които призовават Господа от чисто сърце, следвай правдата, вярата, любовта, мира.

²³ А отричай се от глупавите и просташките разисквания, като знаеш, че пораждат крамоли.

²⁴ А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив;

²⁵ с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината

²⁶ и да изтрезнеят, <като се избавят> от примката на дявола, (от когото са уловени живи), за <да вършат Божията> воля.