Add parallel Print Page Options

И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят.

И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърцето на <Ахаза> и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.

Тогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,

и кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димящи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.

Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:

Да възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.

<За туй>, така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито ще бъде.

Защото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -

Ефрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате <това>, вие няма да се утвърдите.

10 И Господ говори още на Ахаза, казвайки:

11 Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.

12 Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа.

13 И <Исаия> рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог?

14 Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.

15 Сгъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;

16 Защото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.

17 Господ ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива каквито не са дохождали От деня когато Ефрем се е отделил от Юда, - <Ще докара> асирийският цар.

18 И в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;

19 И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.

20 В тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.

21 И в същия ден човек, Който храни крава и две овце;

22 Ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.

23 И в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.

24 Със стрели и с лъкове ще дойдат <човеци> там, Защото цялата страна ще стане <само> глогове и тръни;

25 Поради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан <сега> с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.

И Господ ми рече: Вземи си една голяма <писателска> дъска та напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база {Т.е., Тичай на корист, бързай на грабеж.};

и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.

Прочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;

Защото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.

И Господ ми говори пак, казвайки:

Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,

Затова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат {Еврейски: Реката.}, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,

Ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.

Строшете се, народи, бъдете разломени, И (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени. Опашете се; но ще бъдете разломени.

10 Съветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.

11 Защото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:

12 Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.

13 Господа на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.

14 И Той ще бъде за светилище, - Но <и> за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.

15 И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И <в нея> ще се впримчат и ще се уловят.

16 Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.

17 И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.

18 Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.

19 И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, <отговорете:> Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? <Ще прибегне ли> при мъртвите заради живите?

20 <Нека прибягнат> при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.

21 И ще минат през тая <земя> зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.

22 После ще се взрат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.

И <съживи> вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове,

в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството;

между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите.

Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби,

даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени),

и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни <места>, в Христа Исуса;

за да показва през идните векове премногото богатство на Своята благодат чрез добрината Си към нас в Христа Исуса.

Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;

не чрез дела, за да се не похвали никой.

10 Защото сме Негово творение създадени в Христа Исуса за добри дела, в които Бог отнапред е наредил да ходим.

11 Затова помнете, че вие, някога езичници по плът, наричани необрязани от тия, които се наричат обрязани с обрязване на плътта, което се извършва с ръце,

12 в онова време бяхте отделени от Христа, странни на Израилевото гражданство и чужденци към заветите на обещанието, без да имате надежда и без Бога на света.

13 А сега в Христа Исуса вие, които някога сте били далеч, сте поставени близо чрез кръвта на Христа.

14 Защото Той е нашият мир, Който направи двата <отдела> едно, и развали средната стена, която ги разделяше,

15 като в плътта Си унищожи враждата, <сиреч>, закона със заповедите му <изразени> в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и <тъй> да направи мир,

16 и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата.

17 И като дойде благовествува мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо;

18 защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един Дух.

19 Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и <членове> на Божието семейство;

20 понеже бяхте съградени върху основата на апостолите и пророците, като е краеъгълен камък сам Христос Исус,

21 върху когото всяко здание, стройно сглобено, расте за храм свет на Господа;

22 в който и вие се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище.