62 Заради Сион няма да млъкна, И заради Ерусалим няма да престана, Догдето не се яви правдата му като сияние, И спасението му като запалено светило.

² Народите ще видят правдата ти, И всичките царе славата ти; И ти ще се наречеш с ново име, Което устата Господни ще нарекат.

³ Ще бъдеш тъй също славен венец в ръката Господна, Дори царска корона на дланта на твоя Бог.

⁴ Няма вече да се наричаш оставен, Нито ще се нарича вече земята ти пуста; Но ще се наричаш благоволение Мое е в него, И земята ти венчана; Защото Господ благоволи в тебе, и земята ти ще бъде венчана.

⁵ Защото както момък се жени за мома, Така и твоите люде {Еврейски: Синове.} ще се оженят за тебе; И както младоженецът се радва на невестата, Така и твоят Бог ще се зарадва на тебе.

⁶ На стените ти, Ерусалиме, поставих стражи, Които никога няма да мълчат, ни денем ни нощем. Вие, които припомнювате на Господа, не замълчавайте,

⁷ И не Му давайте почивка, Догдето не утвърди Ерусалим, и догдето не го направи похвален по земята.

⁸ Господ се закле в десницата Си и в силната Си мишца, <казвайки:> Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти, И чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил;

⁹ Но които го прибират в житницата те ще го ядат И ще хвалят Господа; И които го събират те ще го пият В дворовете на Моето светилище.

¹⁰ Минете, минете през портите, Пригответе пътя за людете; Изравнете, изравнете друма, Съберете камъните <му;> Издигнете знаме за племената.

¹¹ Ето, Господ прогласи до краищата на земята, <като каза>: Речете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; Ето наградата Му е с Него, И въздаянието Му пред Него.

¹² И ще ги наричат свет народ, Изкупените от Господа; И ти ще се наричаш издирен, Град неоставен.

63 Кой е този, що иде от Едом, С очервени дрехи от Восора, Този славен в облеклото си, Който ходи във величието на силата си? Аз съм, Който говоря с правда, Мощен да спасявам.

² Защо е червено облеклото Ти, И дрехите Ти подобни на <ония на човек>, който тъпче в лин?

³ Аз сам изтъпках лина, И от племената не бе с Мене ни един човек; Да! стъпках ги в гнева Си, И смазах ги в яростта Си, Тъй че кръвта им попръска дрехите Ми, И изцапах цялото Си облекло.

⁴ Защото денят за въздаянието бе в сърцето Ми, И годината Ми за изкупване настана.

⁵ Аз разгледах, но нямаше кой да помага, И зачудих се, че нямаше кой да подкрепя; Затова, Моята мишца Ми изработи спасение, И Моята ярост, тя Ме подкрепи.

⁶ Аз стъпках племената в гнева Си, Опих ги с яростта Си, И излях кръвта им в земята.

⁷ Ще спомена милосърдията Господни, <Причините> за хвалене Господа За всичко, що ни е подарил Господ, И за голямата благост към Израилевия дом, Която им показа според щедростите Си, И според премногото Си милости.

⁸ Защото рече: Наистина те са Мои люде, Чада, които не ще постъпят невярно; Така им стана Спасител.

⁹ Във всичките им скърби Той скърбеше, И ангелът на присъствието Му ги избави; Поради любовта Си и поради милосърдието Си Той сам ги изкупи, Дигна ги и носи ги през всичките древни дни.

¹⁰ Но те се разбунтуваха и оскърбиха Светия Негов Дух; Затова Той се обърна та им стана неприятел, И сам воюва против тях.

¹¹ Тогава людете Му си спомниха за старите Моисееви времена, <и казваха: >Где е Оня, Който ги възведе от морето Чрез пастирите на стадото Си? - Где е оня, който положи Светия Си Дух всред тях? -

¹² Който направи славната Си мишца Да върви до Моисеевата десница? Който раздели водата пред тях, За да си придобие вечно име? -

¹³ Който ги води през бездната, Като кон през пасбище, без да се препънат?

¹⁴ Духът Господен ги успокои Като добитъкът, който слиза в долината; Така си водил людете Си, За да си придобиеш славно име.

¹⁵ Погледни от небесата И виж от светото Си и славно обиталище, Где са ревността Ти и могъществените Ти дела? Ожидането на Твоите милости и щедрости е въздържано спрямо мене.

¹⁶ Защото Ти си наш Отец, Ако и да не ни знае Авраам И да не ни признае Израил; Ти, Господи, си наш Отец; Твоето име е наш вечен Изкупител.

¹⁷ Защо си допуснал, Господи, да се отклоняваме от пътищата Ти, Да ожесточаваме сърцата си та да не Ти се боим? Върни се заради слугите Си, Племената на Твоето наследство.

¹⁸ Малко време го владяха Твоите свети люде; Противниците ни потъпкаха светилището Ти.

¹⁹ Ние сме станали като ония, над които Ти никога не си владял, Като ония, които не са били наричани с името Ти.

64 О да би раздрал Ти небето, да би слязъл, Да биха се стопили планините от присъствието Ти,

² Както кога огън гори храстите, И огън прави водата да клокочи, За да стане името Ти познато на противниците Ти, И да потреперят народите от присъствието Ти,

³ Когато вършиш ужасни дела каквито не очаквахме! О да би слязъл, да биха се стопили планините от присъствието Ти!

⁴ Защото от древността не се е чуло, До уши не е стигнало, Око не е видяло друг бог, освен Тебе. Да е извършил <такива дела> за ония, които го чакат.

⁵ Посрещаш <с благост> този, който радостно върши правда, Дори ония, които си спомнят за Тебе в пътищата Ти; Ето, Ти си се разгневил, защото ние съгрешихме; Но в <Твоите пътища> има трайност, и ние ще се спасим.

⁶ Защото всички станахме като човек нечист, И всичката ни правда е като омърсена дреха; Ние всички вехнем като лист, И нашите беззакония ни завличат както вятъра.

⁷ И няма човек, който да призовава името Ти, Който да се пробуди, за да се хване за Тебе; Защото Ти си скрил лицето Си от нас, И стопил си ни, поради беззаконията ни.

⁸ Но сега Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.

⁹ Недей се гневи силно, Господи. Недей помни вечно беззаконието; Ето, погледни, молим Ти се, Че ние всички сме Твои люде.

¹⁰ Твоите свети градове запустяха; Сион запустя, Ерусалим е опустошен.

¹¹ Нашият свет и красив дом, Гдето бащите ни Те славословеха, Биде изгорен с огън; И всичките драги нам неща запустяха.

¹² Пред вид на това, ще се въздържиш ли, Господи? Ще мълчиш ли и ще ни наскърбиш ли до крайност?

1 Павел апостол Исус Христов, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христа Исуса, нашата надежда,

² до Тимотея, истинското ми чадо във вярата; Благодат, милост, мир от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

³ Както те молих, когато отивах в Македония да останеш в Ефес, за да заръчаш на някои да не предават друго учение,

⁴ нито да внимават на басни и безконечни родословия, които спомагат повече за препирни, а не за Божията <спасителна> наредба чрез вяра, <така правя и сега>.

⁵ А целта на това поръчване е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра;

⁶ от които неща някои, като не случиха целта, отклониха се в празнословие,

⁷ и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито що говорят, нито що твърдят.

⁸ А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,

⁹ като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неблагоговейните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

¹⁰ за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с роби, лъжците, кълнящите се на лъжа, и за всичко друго, що е противно на здравото учение,

¹¹ според славното благовестие на блажения Бог, което ми биде поверено.

¹² Благодаря на Христа Исуса, нашия Господ, Който ми даде сила, че ме счете за верен и ме настани на службата,

¹³ при все, че бях изпърво хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже, като невеж, сторих това в неверие;

¹⁴ и благодатта на нашия Господ се преумножи <към мене> с вяра и любов в Христа Исуса.

¹⁵ Вярно е това слово и заслужава пълно приемане, че Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.

¹⁶ Но придобих милост по тая причина, за да покаже Исус Христос в мене, главния <грешник>, цялото Си дълготърпение, за пример на ония, които щяха да повярват в Него за вечен живот.

¹⁷ А на вечния Цар, на безсмъртния, невидимия, единствения Бог, да бъде чест и слава до вечни векове. Амин.

¹⁸ Това заръчване ти предавам, чадо Тимотее, според пророчествата, които първо те посочиха, за да воюваш съобразно с тях доброто войнствуване,

¹⁹ имайки вяра и чиста съвест, която някои, като отхвърлиха отпаднаха от вярата;

²⁰ от които са Именей и Александър, които предадох на сатана, за да се научат да не богохулствуват.