Исаия 5-8
1940 Bulgarian Bible
5 Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.
2 Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше <сладко> грозде, Но то роди диво.
3 И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.
4 Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, <тогава>, докато очаквах да роди <сладко> грозде, То роди диво?
5 И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;
6 И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.
7 Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше <от тях> правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.
8 Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!
9 Господ на Силите ми <казва> в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави <къщи>;
10 Защото десет уврата лозе ще дадат <само> един ват {Виж. таблиците на края на Библията. Виж. и Езек. 45:11.} <вино>, И един кор семе ще даде <само> една ефа <плод>,
11 Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!
12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.
13 Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,
14 Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И <в нея> слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.
15 И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;
16 А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.
17 Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.
18 Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи {Еврейски: На суета.}, И грехът като с ремъци от товарна кола, -
19 Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!
20 Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!
21 Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!
22 Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -
23 Които за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!
24 Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.
25 За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.
26 И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки <от тях> от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.
27 Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.
28 Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.
29 Ревът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.
30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина <и> неволя, И виделината помрачена през облаците й.
6 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.
2 Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.
3 И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.
4 И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.
5 Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.
6 Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.
7 И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.
8 После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.
9 И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.
10 Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.
11 Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -
12 Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.
13 Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.
7 И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят.
2 И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърцето на <Ахаза> и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.
3 Тогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,
4 и кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димящи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.
5 Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:
6 Да възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.
7 <За туй>, така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито ще бъде.
8 Защото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -
9 Ефрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате <това>, вие няма да се утвърдите.
10 И Господ говори още на Ахаза, казвайки:
11 Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.
12 Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа.
13 И <Исаия> рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог?
14 Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.
15 Сгъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;
16 Защото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.
17 Господ ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива каквито не са дохождали От деня когато Ефрем се е отделил от Юда, - <Ще докара> асирийският цар.
18 И в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;
19 И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.
20 В тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.
21 И в същия ден човек, Който храни крава и две овце;
22 Ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.
23 И в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.
24 Със стрели и с лъкове ще дойдат <човеци> там, Защото цялата страна ще стане <само> глогове и тръни;
25 Поради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан <сега> с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.
8 И Господ ми рече: Вземи си една голяма <писателска> дъска та напиши на нея с обикновени букви - За Махер-шалал-хаш-база {Т.е., Тичай на корист, бързай на грабеж.};
2 и аз си избрах за верни свидетели свещеника Урия и Захария Еверехиевия син.
3 Прочее, отидох при пророчицата; и тя зачна и роди син. И Господ ми рече: Наречи го Махер-шалал-хаш-баз;
4 Защото преди да се научи детето да вика - Татко мой! и - Майко моя! богатството на Дамаск и користите на Самария ще се занесат пред асирийския цар.
5 И Господ ми говори пак, казвайки:
6 Понеже тия люде се отказаха от тихо течащите силоамски води, И се радват за Расина и за Ромелиевия син,
7 Затова, ето, Господ възвежда върху тях Силните и големи води на Ефрат {Еврейски: Реката.}, Асирийския цар и всичката му слава; И като прелее всичките си канали И наводни всичките си брегове,
8 Ще нахлуе и през Юда, ще наводни и ще прелее, ще стигне до гуша, И прострените му крила ще напълнят Ширината на земята ти, Емануиле.
9 Строшете се, народи, бъдете разломени, И (чуйте всички, които сте в далечни страни!) Опашете се; но ще бъдете разломени. Опашете се; но ще бъдете разломени.
10 Съветвайте помежду си, но съветването ще се осуети; Говорете дума, но тя няма да стои; Защото Бог е с нас.
11 Защото така ми говори Господ със силна ръка, И научи ме да не ходя в пътя на тия люде, като каза:
12 Да не наречете съюз всичко, което тия люде наричат съюз, И да не се боите от това, от което те се боят, Нито да се плашите.
13 Господа на Силите - Него осветете, От Него да се страхувате, и пред Него да треперите.
14 И Той ще бъде за светилище, - Но <и> за камък, о който да се спъват, и за канара, поради която да се оскърбяват Двата Израилеви дома, - За мрежа и за примка на ерусалимските жители.
15 И о Него мнозина ще се спънат, ще паднат и ще се съкрушат, И <в нея> ще се впримчат и ще се уловят.
16 Завържи увещанието, Запечатай поуката между учениците Ми.
17 И аз ще чакам Господа, който крие лицето Си от Якововия дом, И на Него ще се надея.
18 Ето, аз и децата, които ми е дал Господ, Сме за знамение и за предвещания в Израиля От Господа на Силите, Който обитава на хълма Сион.
19 И когато ви рекат: Допитвайте се до запитвачите на зли духове, И до врачовете, които шепнат и мърморят, <отговорете:> Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? <Ще прибегне ли> при мъртвите заради живите?
20 <Нека прибягнат> при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, Наистина няма зазоряване за тях.
21 И ще минат през тая <земя> зле притискани и изгладнели; И когато огладнеят ще негодуват, Ще злословят царя си и Бога си. И ще погледнат нагоре.
22 После ще се взрат в земята, И ето скръб и тъмнина, мрак на измъчване, И широко разпространена черна нощ.
© 1995-2005 by Bibliata.com