5 Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

² Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше <сладко> грозде, Но то роди диво.

³ И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

⁴ Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, <тогава>, докато очаквах да роди <сладко> грозде, То роди диво?

⁵ И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

⁶ И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

⁷ Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше <от тях> правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

⁸ Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

⁹ Господ на Силите ми <казва> в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави <къщи>;

¹⁰ Защото десет уврата лозе ще дадат <само> един ват {Виж. таблиците на края на Библията. Виж. и Езек. 45:11.} <вино>, И един кор семе ще даде <само> една ефа <плод>,

¹¹ Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

¹² И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.

¹³ Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

¹⁴ Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И <в нея> слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

¹⁵ И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

¹⁶ А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

¹⁷ Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

¹⁸ Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи {Еврейски: На суета.}, И грехът като с ремъци от товарна кола, -

¹⁹ Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!

²⁰ Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

²¹ Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

²² Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -

²³ Които за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!

²⁴ Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

²⁵ За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

²⁶ И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки <от тях> от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.

²⁷ Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

²⁸ Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

²⁹ Ревът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

³⁰ И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина <и> неволя, И виделината помрачена през облаците й.

6 В годината, когато умря цар Озия видях Господа седнал на висок и издигнат престол, и полите Му изпълниха храма.

² Над Него стояха серафимите, от които всеки имаше по шест крила; с две покриваше лицето си, с две покриваше нозете си, и с две летеше.

³ И викаха един към друг, казвайки: - Свет, свет, свет Господ на Силите! Славата Му пълни цялата земя.

⁴ И основите на праговете се поклатиха от гласа на оня, който викаше, и домът се напълни с дим.

⁵ Тогава рекох: Горко ми, защото загинах; понеже съм човек с нечисти устни, и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на Силите.

⁶ Тогава долетя при мене един от серафимите, като държеше в ръката си разпален въглен, що бе взел с щипци от олтара.

⁷ И като го допря до устата ми, рече: Ето, това се допря до устните ти; и беззаконието ти се отне, и грехът ти се умилостиви.

⁸ После чух гласа на Господа, който казваше: Кого да пратя? и кой ще отиде за Нас? Тогава рекох: Ето ме, изпрати мене.

⁹ И рече: - Иди кажи на тия люде: С уши непрестанно ще чуете, но няма да схванете, И с очи непрестанно ще видите, но няма да разберете.

¹⁰ Направи да затлъстее сърцето на тия люде, И направи да натегнат ушите им, и затвори очите им, Да не би да гледат с очите си, и да слушат с ушите си, И да разберат със сърцето си, и да се обърнат та се изцелят.

¹¹ Тогава рекох: Господи, до кога? И Той отговори: Докато запустеят градовете та да няма жител, И къщите та да няма човек, И страната да запустее съвсем, -

¹² Докато отдалечи Господ човеците, И напуснатите места всред земята бъдат много.

¹³ Но още ще остане в нея една десета част, И тя ще бъде погризена; Но както на теревинта и дъба Пънът им остава, когато се отсекат, Така светият род ще бъде пъна й.

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, до светиите и верните в Христа Исуса, които са в Ефес:

² Благодат и мир <да бъде> на вас от Бога, нашия Отец, и <от> Господа Исуса Христа.

³ Благословен <да бъде> Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места;

⁴ както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов;

⁵ като ни е предопределил да Му бъдем осиновени чрез Исуса Христа, по благоволението на Своята воля,

⁶ за похвала на славната Си благодат, с която ни е обдарил във Възлюбения <Си>,

⁷ в Когото имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат,

⁸ която е направил да <доставя> нам изобилно всяка мъдрост и разумение,

⁹ като ни е открил тайната на волята Си според благото намерение, което е положил в Себе Си,

¹⁰ за да се приложи когато се изпълнят времената, <сиреч>, да се събере в Христа всичко - това, което е небесно и земно, -

¹¹ в Него <казвам>, в Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени <на това> според намерението на <Бога>, Който действува във всичко по решението на Своята воля,

¹² тъй щото, да бъдем за похвала на Неговата слава ние, които отнапред се надеехме на Христа,

¹³ в Когото и вие, като чухте словото на истината, <сиреч>, благовестието на нашето спасение, - в Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свети Дух,

¹⁴ който е залог на нашето наследство, догде бъде изкупено притежанието на <Бога, - да бъдете> за похвала на Неговата слава.

¹⁵ Затова и аз като чух за вярата ви в Господа Исуса и за любовта, която <сте показали> към всичките светии,

¹⁶ непрестанно благодаря <Богу> за вас, и <ви> споменавам в молитвите си.

¹⁷ дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете,

¹⁸ и да просвети очите на сърцето ви, за да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство,

¹⁹ и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите - <сила, която е> според действуването на могъщата Негова мощ,

²⁰ с която подействува в Христа, когато Го възкреси от мъртвите и Го тури да седне от дясната Си страна на небесата,

²¹ далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство, и всяко име, с което се именуват, не само в тоя свят, но и в бъдещия.

²² И всичко покори под нозете Му, и постави Го да бъде глава над всичко за църквата,

²³ която е Негово тяло, <изпълнено с> пълнотата на Този, Който изпълнява всичко във всички.