47 Сниши се та седни в пръстта, девице, дъщерьо вавилонска; Седни на земята, а не на престол, дъщерьо халдейска; Защото няма да се наричаш вече изтънчена и изнежена.

² Хвани ръчната мелница та мели брашно! Махни булото си, дигни полите <си>, Открий пищялите <си>, мини реките.

³ Голотата ти ще се открие, Да! срамотата ти ще се яви; Аз ще си възмъздя, И не ще се примиря с никого.

⁴ Името на нашия Изкупител е Господ на Силите. Светият Израилев.

⁵ Седи та мълчи, и влез в тъмнината, халдейска дъщерьо, Защото няма вече да те наричат господарка на царствата.

⁶ Разгневих се на людете Си, Оскверних наследството Си, И предадох ги в ръката ти; <Но> ти не им показа милост, Ти си сложила твърде тежкия си хомот върху стареца;

⁷ И рекла си: До века ще бъда господарка; Та не си взела това присърце, Нито си помнила сетнината му.

⁸ Сега, прочее, чуй това, ти сластолюбко, Която седиш безгрижна, която казваш в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга; Няма да стоя вдовица, Нито ще зная що е да се обезчадя, -

⁹ И двете тия неща ще дойдат върху тебе Внезапно, в един ден, Обезчадване и вдовство; В пълна мяра ще те постигнат Въпреки многото ти чародейства И голямото изобилие на обаянията ти.

¹⁰ Понеже си била дързостна в нечестието си, И си рекла: Никой не ме вижда, - <Понеже> мъдростта ти и знанието ти са те отвратили, И си рекла в сърцето си: Аз съм, и освен мене няма друга, -

¹¹ Затова ще дойде върху тебе зло, Без да знаеш от где се явява; И беда ще те нападне, Без да можеш да я умилостивиш; Ще дойде внезапно върху тебе и опустошение, без да ти е било известно.

¹² Приближи сега с обаянията си И с многото си чародейства, В които си се трудила от младостта си; Може би ще се ползуваш! може би ще уплашиш <неприятеля>!

¹³ Уморила си се в многото си съвещания. Нека приближат сега астролозите, звездобройците, И предвещателите по новолунията, И нека те избавят от това, което ще дойде върху тебе!

¹⁴ Ето, те ще бъдат като плява; Огън ще ги изгори; Не ще могат да се избавят от силата на пламъка, <Понеже> той не ще бъде въглен да се огрее <някой, Или> огън, пред който да седне.

¹⁵ Такива ще ти станат нещата, в които си се трудила; Ония, които са търгували с тебе от младостта ти, Ще се разбягат всеки по своя си път; Не ще има кой да те избави.

48 Чуйте това, доме Яковов, Които сте се нарекли с Израилевото име, Които излязохте из Юдовия източник. Които се кълнете в името Господно И си спомняте за Бога Израилев, Но не с истина, нито с правда;

² (Защото наименуват се от светия град, И се облягат на Израилевия Бог, Чието име е Иеова на Силите):

³ От древността обявих предишните дела; Да! излязоха из устата Ми, и Аз ги прогласих; Внезапно ги извърших, и те се сбъднаха.

⁴ Понеже познавах, че си упорит, Че вратът ти е желязна жила, и челото ти медно,

⁵ Затова от древността ти обявих <тия неща>, Преди да станат прогласих ти <ги>, Да не би да речеш: Идолът ми ги извърши, да! изваяното ми, И излеяното ми ги заповяда.

⁶ Това ти си чул; виж всичко това; И вие, не ще ли го вие прогласите? От сега ти изявявам нови неща, Дори скрити, които ти не си знаел.

⁷ Те сега станаха, а не отдавна, И преди този ден нито си слушал за тях, Да не би да речеш: Ето, аз знаех това.

⁸ Нито даже си слушал, нито даже си знаел, Нито даже са били отворени от древността ушите ти; Защото знаех, че ти постъпваше много коварно, И още от утробата си бил наречен престъпник.

⁹ Заради Своето име ще отложа <изливането на> гнева Си, И заради славата Си ще се въздържа от тебе, да те не изтребя.

¹⁰ Ето, очистих те, но не като сребро; Изпитах те в пещта на скръбта.

¹¹ Заради Себе Си ще сторя това; Защото как да се оскверни <името Ми?> Да! не ща да дам славата Си на друг.

¹² Чуй Ме, Якове, и Израилю, когото Аз призовах: Аз съм същият, Аз първият, и Аз последният.

¹³ Да! Моята ръка основа земята, И десницата Ми разпростря небето; Когато ги извикам, те всички се представят.

¹⁴ Съберете се, всички вие, и чуйте: Кой от тях е възвестил това? Оня, когото Господ възлюби, ще извърши волята Му над Вавилон, И мишцата му <ще бъде над> халдеите.

¹⁵ Аз, Аз говорих, да! призовах го; Доведох го; и пътят му ще благоуспее.

¹⁶ Приближете се при Мене, чуйте това; От начало не съм говорил скришно; Откак стана това, Аз бях там; И сега ме прати Господ Иеова и Духът Му.

¹⁷ Така казва Господ Изкупителят ти, Светият Израилев: Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата <ти>, Който те води в пътя, по който трябва да ходиш.

¹⁸ Дано би послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река, И правдата ти като морските вълни;

¹⁹ Потомството ти щеше да бъде като пясъка, И рожбите на чреслата ти като зърната му; Името му не би се отсякло Нито би се изтребило отпред Мене.

²⁰ Излезте от Вавилон, бягайте от халдеите; С възклицателен глас прогласете, проповядвайте това, Разгласете го до земния край, Речете: Господ изкупи слугата Си Якова.

²¹ И те не жадуваха, когато ги водеше през пустините; Той направи да изтекат за тях води из канарата, Още разцепи канарата, и потекоха водите.

²² Мир няма за нечестивите, казва Господ.

49 Слушайте ме, острови, И внимавайте, далечни племена: Господ ме призова още от рождението, Още от утробата на майка ми спомена името ми!

² Направи устата ми като остър нож, Покри ме под сянката на ръката Си; И направи ме като лъскава стрела, И ме скри в тула Си;

³ И рече ми: Ти си Мой служител, <Ти си> Израил, в когото ще се прославя.

⁴ Но аз <си> рекох: Напразно съм се трудил, За нищо и напусто съм изнурявал силата си; Все пак, обаче, правото ми е у Господа, И наградата ми е у моя Бог.

⁵ Сега, прочее, говори Господ, Който ме създаде още от утробата за Свой служител, За да доведа пак Якова при Него, И за да се събере Израил при Него, - (Защото съм почтен в очите на Господа, И моят Бог ми стана сила,)

⁶ Да! Той казва: Малко нещо е да Ми бъдеш служител, За да възстановиш племената на Якова; И за да възвърнеш опазените на Израиля; Ще те дам още за светлина на народите, За да бъдеш Мое спасение до земния край.

⁷ Така казва Господ. Изкупителят на Израиля, и Светият негов, На онзи, когото човек презира, На онзи, от когото се гнуси народът, На слуга на владетелите: Царе ще видят и ще станат, - Князе, и ще се поклонят, Заради Господа, Който е верен, <Заради> Светият Израилев, Който те избра.

⁸ Така казва Господ: В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах; Ще те опазя, и ще те дам за завет на людете За да възстановиш земята, За да ги направиш да завладеят запустелите наследства,

⁹ Като кажеш на вързаните: Излезте, - На ония, които са в тъмнината: Явете се. Те ще пасат край пътищата, И пасбищата им ще бъдат по високите голи височини.

¹⁰ Няма да огладнеят нито да ожаднеят; Не ще ги удари нито жега, нито слънце; Защото Оня, Който се смилява за тях, ще ги води, И при водни извори ще ги заведе.

¹¹ И ще обърна всичките Си планини на пътища, И друмовете Ми ще се издигнат.

¹² Ето, тия ще дойдат от далеч, И, ето, ония от север и от запад, А пък ония от Синимската земя.

¹³ Пей, небе, и радвай се, земьо, И запейте, планини; Защото Господ утеши людете Си, И се смили за наскърбените Си.

¹⁴ Но Сион рече: Иеова ме е оставил, И Господ ме е забравил.

¹⁵ Може ли жена да забрави сучещото си дете Та да се не смили за чадото на утробата си? Обаче те, ако и да забравят, Аз все пак няма да те забравя.

¹⁶ Ето, на дланите Си съм те врязал; Твоите стени са винаги пред Мене.

¹⁷ Чадата ти ще дойдат набързо; <А> разорителите ти и запустителите ти ще си отидат от тебе.

¹⁸ Подигни очите си наоколо та виж: Всички тия се събират заедно и дохождат при тебе. <Заклевам се> в живота Си, казва Господ, Ти наистина ще се облечеш с всички тях като с украшение, И като невеста ще се накитиш с тях.

¹⁹ Защото разорените ти и запустелите ти места И опустошената ти земя Ще бъдат сега тесни за жителите <ти>; А ония, които те поглъщаха, ще бъдат отдалечени.

²⁰ Чадата, които ще добиеш след обезчадването си, Ще рекат още в ушите ти: Тясно е мястото за мене; Стори ми място, за да се населя.

²¹ Тогава ще речеш в сърцето си: Кой ми роди тия, Тъй като аз бях обезчадена и пуста, Заточена и скитница? И кой изхрани тия? Ето, аз бях оставена сама; тия, где бяха?

²² Така казва Господ Иеова: Ето, ще издигна ръката Си към народите, И ще възвися знамето Си пред племената; И те ще доведат синовете ти в обятията си, И дъщерите ти ще бъдат донесени на рамената им.

²³ Царе ще бъдат твои хранители, И техните царици твои кърмилници; Ще ти се поклонят с лице до земята, И ще лижат пръстта на нозете ти; И ти ще познаеш, че Аз съм Господ, И че ония, които Ме чакат, не ще се посрамят.

²⁴ Нима може да се отнеме користта от силния, Или да се отърват пленените от юнак {Или: Праведно.}?

²⁵ Но Господ така казва: Пленниците на силния ще се отнемат, И користта ще се отърве от страшния; Защото Аз ще се съдя с оня, който се съди с тебе, И ще спася чадата ти.

²⁶ А притеснителите ти ще заставя да изядат собствените си меса, И ще се опият със собствената си кръв както с ново вино; - И всяка твар ще познае, Че Аз, Господ, съм твоят Спасител, И че твоят изкупител е Могъщият Яковов.

4 Впрочем, братя, молим и увещаваме ви в Господа Исуса, щото, както сте научили от нас, как трябва да се обхождате и да угождавате на Бога, (както и се обхождате), <така> да преуспявате повече и повече.

² Защото знаете, какви поръчки ви дадохме от името на Господа Исуса.

³ Понеже това е Божията воля - вашето освещение: да се въздържате от блудство;

⁴ да знае всеки от вас, как да държи своя съсъд със светост и почест,

⁵ не в страстна похот, както и езичниците, които не знаят Бога;

⁶ и да не престъпва <никой>, та да поврежда брата си в това нещо; защото за всичко това Бог е мъздовъздател, както ви и от по-напред явихме и уверихме.

⁷ Защото Бог не ни е призовал на нечистота, а на светост.

⁸ Затуй, който отхвърля <това>, не отхвърля човека, но Бога. Който ви дава Светия Си Дух.

⁹ А за братолюбието няма нужда да ви пиша; защото сами вие сте научени от Бога да се любите един друг;

¹⁰ понеже и правите това на всичките братя по цяла Македония. Но молим ви се, братя, да преуспявате <в това> повече и повече

¹¹ и усърдно да се стараете да живеете тихо, да вършите своите работи и да работите с ръцете си, както ви заръчахме;

¹² за да се обхождате благоприлично пред външните и да нямате нужда от нищо.

¹³ А не желаем, братя, да останете в неизвестност за ония, които умират, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.

¹⁴ Защото, ако вярваме, че Исус умря и възкръсна, така и починалите в Исуса Бог ще приведе заедно с Него.

¹⁵ Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите.

¹⁶ Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред;

¹⁷ после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа.

¹⁸ И тъй, насърчавайте се един друг с тия думи.