43 А сега, така казва Господ Творецът ти, Якове, И Създателят ти, Израилю: Не бой се, защото Аз те изкупих, Призовах те по име; Мой си ти.

² Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, И през реките, те не ще те потопят; Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш, И пламъкът не ще те опали.

³ Защото Аз съм Иеова твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител; За твой откуп дадох Египет, За тебе Етиопия и Сева.

⁴ Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми, И почетен, и аз те възлюбих, Затова ще дам човеци за тебе, И племена за живота ти.

⁵ Не бой се, защото Аз съм с тебе; От изток ще доведа потомството ти, И от запад ще те събера;

⁶ Ще река на севера: Възвърни, И на юга: Не задържай; Доведи синовете Ми от далеч, И дъщерите Ми от земния край, -

⁷ Всички, които се наричат с Моето име, Които сътворих за славата Си; Аз създадох всеки <от тях>, да! Аз го направих.

⁸ Изведи слепите люде, които имат очи, И глухите, които имат уши.

⁹ Нека се съберат заедно всичките народи, И нека се стекат племената; Кой от тях може да възвести това и да ни обясни предишните събития? Нека доведат свидетелите си, за да се оправдаят Та да чуят <човеците> и да рекат: Това е вярно.

¹⁰ Вие сте Мои свидетели, казва Господ, И служителят Ми, когото избрах, За да Ме познаете и да повярвате в Мене, И да разберете, че съм Аз, - <Че> преди Мене не е имало Бог, И подир Мене няма да има.

¹¹ Аз, Аз съм Господ; И освен Мене няма спасител.

¹² Аз възвестих, и спасих, и показах, Когато не е имало между вас чужд <Бог;> Затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, Че Аз съм Бог.

¹³ Да, преди да е имало време {Еврейски: Ден.}, Аз съм; И няма кой да избавя от ръката Ми; Аз действувам, и кой ще <Ми> попречи?

¹⁴ Така казва Господ, вашият Изкупител, Светият Израилев; Заради вас пратих във Вавилон, И ще доведа всички като бежанци, Дори халдеите, в корабите, с които се хвалеха.

¹⁵ Аз съм Господ, Светият ваш, Творецът Израилев, ваш Цар.

¹⁶ Така казва Господ, Който прави път в морето, И пътека в буйните води,

¹⁷ Който изважда колесници и коне, войска и сила: Те всички ще легнат, няма да станат; Унищожиха се, угаснаха като фитил.

¹⁸ Не си спомняйте предишните неща, Нито мислете за древните събития.

¹⁹ Ето, Аз ще направя ново нещо; Сега ще се появи; не ще ли внимавате в него? Да! ще направя път в пустинята, И реки в безводната земя.

²⁰ Полските зверове ще Ме прославят, - Чакалите и камилоптиците, - Защото давам вода в пустинята, Реки в безводната земя, За да напоя людете Си, избраните Си,

²¹ Людете, които създадох за Себе Си, За да оповестяват хвалата Ми.

²² Но ти Якове, не Ме призова; Но ти Израилю, се отегчи от Мене,

²³ Не си Ми принасял агънцата на всеизгарянията си, Нито си Ме почитал с жертвите си. Аз не те заробих с приноси, И не ти дотегнах с ливан.

²⁴ Не си купил за Мене благоуханна тръстика с пари, Нито си Ме наситил с тлъстината на жертвите си; Но ти си Ме заробил с греховете си, Дотегнал си Ми с беззаконията си,

²⁵ Аз, Аз съм, Който изтривам твоите престъпления заради Себе Си, И няма да си спомня за греховете ти.

²⁶ Подсети Ме, за да се съдим заедно; Представи делото си, за да се оправдаеш.

²⁷ Твоят праотец съгреши, И учителите ти престъпиха против Мене.

²⁸ Затова ще сваля от свещенството им {Еврейски: Ще оскверня.} великите служители {Първенците.} на светилището, И ще обрека Якова <на изтребление, >И ще направя Израиля за поругание.

44 Но сега слушай, служителю Мой, Якове, И Израилю, когото Аз избрах:

² Така казва Господ, Който те е направил, И те е създал в утробата, и ще ти помага: Не бой се, служителю Мой Якове, И ти, Есуруне, когото Аз избрах,

³ Защото ще изливам вода на жадната <земя>, И реки на сухата почва; Ще изливам Духа Си на потомството ти, И благословението Си на рожбите ти;

⁴ И те ще поникнат между тревата Като върби край течащи води.

⁵ Един ще казва: Аз съм Господен; Друг ще се нарича с Якововото име; А друг ще подписва с ръката си, <че ще служи> Господу, И ще произнася с почит Израилевото име.

⁶ Така казва Господ, Царят на Израиля, Неговият изкупител, Господ на Силите: Аз съм първият, Аз и последният, И освен Мене няма Бог.

⁷ Откак съм настанил древните люде Кой може да прогласи както Аз? Нека възвести това и Ми го изложи; Нека им известят идните и бъдещите неща.

⁸ Не бойте се нито се страхувайте; Не възвестих ли ти Аз от древността, и <ти> показах това? И вие сте Ми свидетели, - Има ли бог освен Мене? Наистина няма канара: Аз не познавам <такъв>.

⁹ Всички, които образуват изваяни идоли, са за посрамление; И многожелателните им неща са безполезни; И те сами им са свидетели; не виждат нито разбират, За да се засрамят.

¹⁰ Кой <е оня>, който прави един бог, Или излива изваян идол, съвсем безполезен?

¹¹ Ето, всичките му привърженици ще се засрамят; А художниците, които и те са от човеци, Нека се съберат всички, нека застанат; Ще се убоят, ще се засрамят всички.

¹² Ковачът <кове> брадва. Работи <я> във въглищата, и я образува с чукове, Работещ със силната си мишца, Дори огладнява и изнемощява; Вода ако не пие ослабва.

¹³ Дърводелецът простира връв, начертава <идола> с тебешир, Изработва го с длета, начертава го с пергел, И образува го по човешки образ, според човешка красота, За да стои в къщи.

¹⁴ Отсичайки си кедри. И вземайки пърнар и дъб, Той си бе избрал между горските дървета едно, Та бе насадил бор; и дъждът го е правил да расте.

¹⁵ Тогава, като е станал на човека за горене, Той взема от него и се топли, Още го гори и пече хляб; И същото прави бог та му се кланя, Прави го изваян идол та коленичи пред него!

¹⁶ Една част от него той изгаря в огън, С друга част готви месо да яде, Изпича печиво и се насища. Грее се и казва: Ох! стоплих се! видях огъня!

¹⁷ И останалото от него прави бог, изваяния си идол. Коленичи пред него и му се кланя, И му се моли казвайки: Избави ме, защото ти си мой бог!

¹⁸ Те не знаят нито разсъждават; Защото са замазани очите им, за да не гледат, И сърцата им-за да не разбират:

¹⁹ И никой не взема на сърцето си, Нито има знание или разум та да рече: Част от него изгорих на огън, Още и хляб изпекох на въглищата му Опекох и месо та ядох: И да направя ли останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо станало от дърво?

²⁰ Той се храни с пепел; измаменото му сърце го заблуди, Та не може да отърве душата си нито да рече: <Това нещо> в десницата ми не е ли лъжа?

²¹ Помни това, Якове, И Израилю, защото си Ми служител; Аз те създадох; Мой служител си; Израилю, няма да бъдеш забравен от Мене,

²² Изличих като гъста мъгла престъпленията ти, И като облак греховете ти; Върни се при мене, защото Аз те изкупих.

²³ Възпей радостно, небе, защото Господ извърши това; Възкликнете, по-долни земни части; Запейте весело, планини, Горо и всички дървета в нея, Защото Господ изкупи Якова, И се прослави в Израиля.

²⁴ Така казва Господ изкупителят ти, Който те е образувал в утробата: Аз съм Господ, Който извърших всичко; Който сам разпрострях небето, И сам разстлах земята;

²⁵ Който осуетявам знаменията на лъжците, И правя да избезумеят чародеите; Който превръщам мъдрите, И обръщам знанието им в глупост;

²⁶ Който потвърждавам думата на Своя служител, И изпълнявам изявеното от Моите пратеници; Който казвам за Ерусалим: Ще се насели, И за градовете на Юда: Ще се съградят, И Аз ще възстановя разрушеното в него;

²⁷ Който казвам на бездната: Изсъхни, И Аз ще пресуша реките ти;

²⁸ Който казвам за Кира: <Той е> Моят овчар, Който ще изпълни всичко, което Ми е угодно, Даже, когато кажа на Ерусалим: Ще се съгради, И на храма: Ще се положат основите ти.

2 Защото сами вие знаете, братя, че нашият достъп при вас не беше напразно;

² но, като бяхме от по-напред пострадали и бяхме опозорени във Филипи, както знаете, одързостихме се в нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие всред голяма борба.

³ Защото в нашето увещание не е имало самоизмама, нито нечисто <подбуждение>, нито е било с лукавщина;

⁴ но както сме били одобрени от Бога да ни се повери <делото на> благовестието, така говорим, не като да угаждаме на човеците, а на Бога, Който изпитва сърцата ни.

⁵ Защото, както знаете, никога не сме употребили ласкателни думи, или прикрито сребролюбие, (Бог е свидетел);

⁶ нито сме търсили слава от човеци, било от вас или от други, (ако и да сме могли да притежаваме власт като Христови апостоли),

⁷ но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си.

⁸ Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.

⁹ Затова вие, братя, помните нашия труд и усилие, как работещи денем и нощем, за да не отеготим ни един от вас, проповядахме ви Божието благовестие.

¹⁰ Вие сте свидетели, и Бог, как свето, праведно и неукорно се обхождахме към вас, вярващите,

¹¹ като знаете как увещавахме и утешавахме всеки един от вас, като баща чадата си,

¹² и ви заръчахме да се обхождате достойно за Бога, Който ви призовава в Своето царство и слава.

¹³ И за туй и ние непрестанно благодарим на Бога загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте <го>, не <като> човешко слово, а <като> Божие слово, каквото е наистина, което и действува между вас, вярващите.

¹⁴ Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите в Христа Исуса църкви, които са в Юдея, понеже вие пострадахте същото от своите си сънародници, както и те от юдеите;

¹⁵ които и Господа Исуса и пророците убиха, и нас прогониха, на Бога не угождават и на всичките човеци са противни,

¹⁶ като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят. Така те винаги допълнят <мярката на> греховете си; но безграничният гняв ги постигна.

¹⁷ А ние, братя, като осиротяхме от вас за малко време, (колкото за <телесно> присъствие, а не по сърце), постарахме се още повече, с голямо желание, дано видим лицето ви.

¹⁸ Защото поискахме да дойдем при вас (поне аз, Павел) един два пъти, но сатана ни попречи.

¹⁹ Понеже коя е нашата надежда, или радост, или венец, с който се хвалим? Не сте ли вие, пред нашия Господ Исус при Неговото пришествие?

²⁰ Защото вие сте наша слава и радост.