37 А когато цар Езекия чу <думите му>, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом.

² И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син.

³ И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден; защото настана часът да се родят децата, но няма сила за раждане.

⁴ Може би Господ твоят Бог ще чуе думите на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу, затова възнеси молба за остатъка що е оцелял.

⁵ И тъй, слугите на цар Езекия отидоха при Исаия.

⁶ И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си - така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха.

⁷ Ето, Аз ще туря в него <такъв> дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя.

⁸ И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис.

⁹ И <царят> чу да казват за етиопския цар Тирак: Излезе да воюва против тебе. И когато чу <това>, прати посланици до Езекия, казвайки:

¹⁰ Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.

¹¹ Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли <на изтребление;> та ти ли ще се избавиш?

¹² Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, - Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар?

¹³ Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава?

¹⁴ А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа.

¹⁵ И Езекия се помоли пред Господа, като каза:

¹⁶ Господи на Силите, Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята.

¹⁷ Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори, Господи, очите Си и виж; и чуй всичките думи на Сенахирима, който изпрати <тогова> да похули живия Бог.

¹⁸ Наистина, Господи, асирийските царе запустиха всичките области и земите им;

¹⁹ и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха.

²⁰ Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият <Бог>.

²¹ Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: <Чух> това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим.

²² Ето словото, което Господ изговори за него: Презря те, присмя ти се девицата, сионовата дъщеря; Зад гърба ти поклати глава ерусалимската дъщеря.

²³ Кого си обидил и похулил ти? И против кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против светия Израилев.

²⁴ Господа си обидил ти чрез слугите си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан; И ще изсека високите му кедри, отбраните му елхи; И ще вляза в най-крайната му височина, В леса на неговия Кармил.

²⁵ Аз изкопах и пих вода; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: На обсадените.}.

²⁶ Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна. И от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини.

²⁷ Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И <жито> препърлено преди да стане стъбло.

²⁸ Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И буйството ти против Мене.

²⁹ Понеже буйството ти против Мене И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устата ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл.

³⁰ И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло. Втората година това, което израства от същото, А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им.

³¹ И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе.

³² Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това.

³³ Затова, така казва Господ за асирийския цар - Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела. Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила,

³⁴ По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ;

³⁵ Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида.

³⁶ Тогава излезе ангел Господен та порази сто и осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха хора на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове.

³⁷ И тъй асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия.

³⁸ А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар, го убиха с нож; и побягнаха в Араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

38 В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

² Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

³ Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

⁴ Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

⁵ Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

⁶ И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

⁷ И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

⁸ ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

⁹ Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

¹⁰ Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

¹¹ Рекох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.

¹² Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

¹³ Успокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

¹⁴ Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

¹⁵ Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

¹⁶ Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

¹⁷ Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

¹⁸ Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

¹⁹ Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.

²⁰ Господ е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

²¹ А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.

²² Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?

3 И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христа, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бога.

² Мислете за горното, а не за земното;

³ защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога.

⁴ Когато Христос, нашият живот, се яви, тогава и вие ще се явите с Него в слава.

⁵ Затова умъртвете <природните> си части, които <действуват> за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство;

⁶ поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните;

⁷ в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях.

⁸ Но сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хулене, срамотно говорене от устата си.

⁹ Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му,

¹⁰ и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Който го е създал;

¹¹ гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.

¹² И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.

¹³ Претърпявайте си един друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.

¹⁴ А над всичко това <облечете се> в любовта, която свързва всичко в съвършенството.

¹⁵ И нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни.

¹⁶ Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.

¹⁷ и каквото и да вършите, словом или делом, <вършете> всичко в името на Господа Исуса, благодарящи чрез Него на Бога Отца.

¹⁸ Жени подчинявайте се на мъжете си, както прилича в Господа.

¹⁹ Мъже, любете жените си и не се огорчавайте против тях.

²⁰ Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа.

²¹ Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.

²² Слуги, покорявайте се във всичко на господарите си по плът, <като работите> не за очи като човекоугодници, но със сърдечна простота, боейки се от Господа.

²³ Каквото и да вършите, работете от сърце, като на Господа, а не като на човеци;

²⁴ понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господа Христа.

²⁵ Защото, който струва неправда, ще получи обратно неправдата си, и то без лицеприятие.