32 Ето, един цар ще царува с правда, И началници ще управляват с правосъдие;

² И всеки човек <от тях> ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.

³ Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.

⁴ Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.

⁵ Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;

⁶ Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.

⁷ А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.

⁸ Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.

⁹ Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуйте думата ми, вие безгрижни дъщери;

¹⁰ За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.

¹¹ Треперете, вие охолни; смутете се, вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си <с вретище>.

¹² Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.

¹³ Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;

¹⁴ Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,

¹⁵ Докато Духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.

¹⁶ Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.

¹⁷ Правдата ще издействува мир; И сетнината на правдата ще бъде покой и увереност до века.

¹⁸ И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.

¹⁹ Но ще пада градушка върху падащия лес {Т.е., Асирийците.}; И градът съвсем ще се сниши.

²⁰ Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат <навред> нозете на вола и на осела!

33 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе не са постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

² Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

³ От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

⁴ И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея както скача скакалец.

⁵ Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

⁶ А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

⁷ Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво.

⁸ Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

⁹ Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

¹⁰ Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

¹¹ Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви <като> огън ще ви пояде.

¹² И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

¹³ Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

¹⁴ Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; <и казват:> Кой от нас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от нас ще обитава при вечни пламъци?

¹⁵ Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

¹⁶ Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

¹⁷ Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

¹⁸ Сърцето ти ще си спомня за <миналия> ужас, <казвайки:> Где е <този>, който броеше? Где е <този>, който мереше? Где е <този>, който броеше кулите?

¹⁹ Няма <вече> да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

²⁰ Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Шатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

²¹ Но там Господ ще бъде с нас във величието <Си>, <Като> място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

²² Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

²³ Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

²⁴ И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, и брат Тимотей,

² до светите и верни братя в Христа, <които са> в Колоса: Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, [и Господа Исуса Христа].

³ Благодарим на Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос, (като се молим винаги за вас,

⁴ понеже чухме за вашата вяра в Христа Исуса и за любовта ви към всичките светии),

⁵ по причина на онова, за което се надяваме, което се пази за вас на небесата, за което сте чули от по-напред в истинското слово на благовестието,

⁶ което дойде до вас; както то принася плод и расте в целия свят, тъй и между вас, от деня, когато чухте и наистина познахте Божията благодат,

⁷ както сте я и научили от нашия възлюбен съработник Епафраса, който е за нас верен Христов служител;

⁸ който ни и извести за вашата любов в Духа.

⁹ Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме <от Бога> да се изпълните с познанието на Неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване,

¹⁰ за да се обхождате достойно за Господа, да Му угаждате във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога;

¹¹ подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите <всичко> с радост;

¹² като благодарите на Отца, Който ни удостои да участвуваме в наследството на светиите в светлината;

¹³ Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

¹⁴ В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете;

¹⁵ <в Него>, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

¹⁶ понеже чрез Него бе създадено всичко, <което е> на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

¹⁷ и Той е преди всичко, и всичко чрез Него се сплотява.

¹⁸ И глава на тялото, <то ест>, на църквата, е Той, Който е началникът, първороден от мъртвите, за да има първенство във всичко.

¹⁹ Защото <Отец> благоволи да всели в Него съвършената пълнота,

²⁰ и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, <пролята> на Неговия кръст.

²¹ И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела,

²² примири сега чрез <Неговата> смърт в плътското Му тяло, да ви представи пред Себе Си свети, непорочни и безупречни,

²³ ако останете основани и твърди във вярата, и без да се помръднете от надеждата, <открита вам> в благовестието, което сте чули, и което е било проповядано на всяка твар под небесата, на което аз Павел станах служител.

²⁴ Сега се радвам в страданията си за вас, като от моя страна допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло заради Неговото тяло, което е църквата;

²⁵ на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да <проповядвам> напълно словото на Бога,

²⁶ <сиреч>, тайната, която е била скрита за векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии;

²⁷ на които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата.

²⁸ Него ние възгласяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа.

²⁹ Затова се и трудя, като се подвизавам според Неговата сила, която действува в мене мощно.