26 В оня ден тая песен ще се изпее в Юдовата земя: Имаме укрепен град; Спасение ще тури Бог за стени и подпорки.

² Отворете портите, За да влезе праведният народ, който пази истината.

³ Ще опазиш в съвършен мир Непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

⁴ Уповавайте на Господа винаги, Защото Господ Иеова е вечна канара:

⁵ Защото събаря живеещите на високо, Снишава високостоящия град, Снишава го дори до земята, Хвърля го дори в пръстта.

⁶ Ногата ще го потъпче - Нозете на сиромаха, стъпките на бедния.

⁷ Пътят на праведния е прав път; Пътеката на праведния Ти направляваш.

⁸ Да! в пътя на Твоите съдби, Господи, Те чакахме; Желанието на душата <ни> е към Твоето име и към възпоменание за Тебе.

⁹ С душата си Те пожелах нощем, Да! с дълбочината на духа си Тебе търся в зори; Защото, когато Твоите съдби <се вършат> на земята Жителите на света се учат правда.

¹⁰ Ако се покаже милост към нечестивия, Пак той няма да се научи на правда; <Даже> в земята на правотата ще постъпва неправедно, И не ще погледне на Господното величие.

¹¹ Господи, ръката Ти е издигната, но те не виждат; Обаче ще видят ревността Ти за людете Ти, и ще се посрамят; Огън даже ще погълне враговете Ти.

¹² Господи, Ти ще отредиш мир за нас, Защото си извършил за нас и всичките ни дела.

¹³ Господи Боже наш, освен Тебе други господари са владели над нас; А само чрез Тебе ще споменуваме Твоето име.

¹⁴ Те са мъртви, няма да живеят; Те са сенки няма да се издигнат; Защото Ти си ги наказал и изтребил, И си направил всеки спомен за тях да изчезне.

¹⁵ Умножил си народа, Господи; Умножил си народа; прославил си се; Разширил си всичките граници на страната.

¹⁶ Господи в скръбта прибягнаха към Тебе, Изляха тайна <молитва, когато> наказанието Ти бе върху тях.

¹⁷ Както непразна жена, Когато наближава да роди, е в мъка И вика в болките си, Такива станахме и ние пред Тебе, Господи.

¹⁸ Станахме непразни, бяхме в мъка, Но като че ли вятър родихме; Никакво избавление не извършихме на земята, Нито паднаха <пред нас> жителите на света.

¹⁹ Твоите умрели ще оживеят; Моите мъртви тела ще възкръснат. Събудете се и запейте радостно вие, които обитавате в пръстта, Защото росата Ти е като росата по тревите, И земята ще предаде {Еврейски: Изхвърли.} мъртвите.

²⁰ Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, И затворете вратите след себе си; Скрийте се за един малък миг, Догдето премине гневът.

²¹ Защото, ето, Господ излиза от мястото Си, За да накаже жителите на земята за беззаконието им; И земята ще открие кървите си, И не ще покрие вече убитите си.

27 В оня ден Господ С лютия, и великия, и якия Си нож Ще накаже левиатана, бързия змей, Да! левиатана, извиващия се змей, И ще убие змията, която е в морето.

² В оня ден <ще се каже>: Прелестно лозе; пейте за него.

³ Аз, Господ, го пазя; Всяка минута ще го поя; Нощем и денем ще го пазя За да го не повреди <никой>.

⁴ Ярост няма <вече> в Мене; Дано биха се опълчили против Мене глоговете и тръните <му> в бой! Щях да мина през сред тях, щях да ги изгоря купно.

⁵ Или нека се хване за силата Ми За да се примири с Мене! Да! нека се примири с Мене.

⁶ В идните поколения Яков ще се закорени, Израил ще напъпи и цъфне, И те ще напълнят лицето на света с плод.

⁷ Поразил ли го е както порази ония, които поразиха него? Или убит ли бе както бяха умъртвени убитите от него?

⁸ С мерилка ти му се противиш, когато го отпращаш; Ти го завлече със силния Си вихър в деня на източния вятър.

⁹ За туй, с това ще се очисти беззаконието на Якова, И това ще бъде целият плод от изличването на греха му, Че той ще направи всичките камъни но жертвениците като варовит камък що се стрива на прах, Така щото ашерите и кумирите на слънцето не ще стоят вече прави.

¹⁰ Защото укрепеният град ще запустее, Заселището ще се напусне и ще се остави като пустиня; Там ще пасе телето, и там ще си почива, И ще изпояде клончетата му.

¹¹ Когато клоновете му изсъхнат ще се отчупят; Жените като дойдат ще ги изгорят; Защото са неразумни люде; Затова Творецът им не ще ги пожали, И Създателят им не ще се смили за тях.

¹² В оня ден Господ ще отърси <плода Си>, От стремителния Ефрат {Еврейски: Стремителната река.} до египетския поток; И вие ще се съберете един по един, о чада на Израиля.

¹³ И в оня ден ще затръби голяма тръба; И загиващите в Асирийската земя И изгонените, които са в Египетската земя, Ще се кланят Господу в светия хълм в Ерусалим.

2 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

² направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

³ <Не правете> нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

⁴ Не гледайте всеки <само> за своето, но всеки и за чуждото.

⁵ Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

⁶ Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,

⁷ но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

⁸ и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

⁹ Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

¹⁰ така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните <същества>,

¹¹ и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

¹² Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

¹³ Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете <това> и да <го> изработвате.

¹⁴ Вършете всичко без роптание и без препиране,

¹⁵ за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада всред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

¹⁶ като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

¹⁷ Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

¹⁸ Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

¹⁹ А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

²⁰ Защото нямам никой друг на еднакъв дух с <мене>, който да се погрижи искрено за вас.

²¹ Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

²² А вие знаете неговата изпитана <вярност>, че той е служител с мене в <делото> на благовестието, както чадо <слугува> на баща си.

²³ Него, прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

²⁴ а уверен съм в Господа, че и сам аз скоро ще дойда.

²⁵ Счетох, обаче, за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

²⁶ понеже милееше за всички ви, и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

²⁷ И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мене, за да нямам скръб върху скръб.

²⁸ Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

²⁹ Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

³⁰ понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.