14 Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.

² Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.

³ И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,

⁴ Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът <на злато!>

⁵ Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,

⁶ Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.

⁷ Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;

⁸ Дори елхите <и> ливанските кедри се радват за тебе, <казвайки:> Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.

⁹ Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.

¹⁰ Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?

¹¹ Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.

¹² Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

¹³ А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север,

¹⁴ Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

¹⁵ Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.

¹⁶ Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, <и ще рекат>: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,

¹⁷ Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?

¹⁸ Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;

¹⁹ А ти си отхвърлен от гроба си като презряно {Еврейски: Отвратително.} клонче, <Като> дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.

²⁰ Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.

²¹ Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.

²² Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.

²³ И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.

²⁴ Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, -

²⁵ Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.

²⁶ Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.

²⁷ Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще <го> осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?

²⁸ В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното <пророчество:>

²⁹ Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.

³⁰ Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.

³¹ Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,

³² Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - <Това>, че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.

15 Наложеното за Моава <пророчество>: Понеже Ар моавски се разори през нощ <и> загина, - Понеже Кир моавски се разори през нощ <и> загина, -

² Затова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.

³ В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.

⁴ И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори до Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки <от тях> трепери вътре в него.

⁵ Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.

⁶ Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.

⁷ Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.

⁸ Защото воплите стигнаха до <всичките> предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.

⁹ Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още <злини> върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.

16 Пращайте агнета за княза на земята От Села {Или: Петра, т.е. скала.} в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.

² Защото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

³ Съветвай се, извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.

⁴ Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята

⁵ И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.

⁶ Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; <Но> лъжливите му хваления са суетни.

⁷ Затова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.

⁸ Защото нивите на Есевон <и> лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир <и> се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.

⁹ Затова, заедно с плача на Язир <и аз> ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.

¹⁰ Отне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята <ти> не ще има <вече> пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете <и да изстиска> виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

¹¹ Затова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.

¹² И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.

¹³ Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,

¹⁴ А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.

5 И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада;

² и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

³ А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;

⁴ нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични <неща>, но по-добре благодарение.

⁵ Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога.

⁶ Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството.

⁷ И тъй, не бивайте съучастници на тях.

⁸ Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чада на светлината;

⁹ (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно).

¹⁰ Опитвайте, що е благоугодно на Господа;

¹¹ и не участвувайте в безплодните дела на тъмнината, а по-добре ги изобличавайте;

¹² защото това, което скришом вършат <непокорните>, срамотно е и да се говори.

¹³ А всичко, което се изобличава, става явно чрез светлината; понеже всяко нещо, което става явно е осветлено.

¹⁴ Затова казва: Стани, ти, който спиш, И възкръсни от мъртвите, И ще те осветли Христос.

¹⁵ И тъй, внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри,

¹⁶ като изкупвате благовремието, защото дните са лоши.

Read full chapter