A A A A A
Bible Book List

Исаия 13-171940 Bulgarian Bible (BG1940)

13 <Пророчество> за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за <да извършат волята на> гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

10 Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

11 Ще накажа света за злината <им>, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

12 Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората <да са по-скъпи> от офирското злато.

13 Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

14 Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

15 Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

16 Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17 Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

18 Но <с> лъковете <си> ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

19 И <с> Вавилон, славата на царствата, Красивият <град>, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

20 Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

21 Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

22 Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните <им> палати; И времето <да му стане това> скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.

14 Защото Господ ще се смили за Якова, И пак ще избере Израиля. И ще ги настани в земята им; И чужденците ще се присъединят към тях, И ще се прилепят към Якововия дом.

Племената ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им; И Израилевият дом ще ги наследи в земята Господна За слуги и слугини; Те ще пленят пленителите си, И ще владеят над притеснителите си.

И в деня, когато Господ те успокои от скръбта ти, От неволята ти и от жестоката работа, В която ти бе поробен,

Ще употребиш това иносказание против вавилонския цар, като речеш: Как престана насилникът! престана скубачът <на злато!>

Господ строши тоягата на нечестивите, Скиптъра на владетелите,

Който яростно поразяваше племената С непрестанно биене, Който властвуваше с гняв над народите, С преследване, което никой не въздържаше.

Цялата земя се успокои и утихна; Възклицават с песни;

Дори елхите <и> ливанските кедри се радват за тебе, <казвайки:> Откакто лежиш ти дървар не е излизал против нас.

Преизподнята от долу се раздвижи поради тебе, За да те посрещне, когато дойдеш; Поради тебе събуди мъртвите {Еврейски: Сенките.}, всичките земни първенци, Дигна от престолите им всичките царе на народите.

10 Те всички проговаряйки ще ти рекат: И ти ли ослабна като нас? Стана ли равен нам?

11 Великолепието ти и шумът на твоите псалтири се снишиха до преизподнята; Червеят се протяга под теб, и червеи те покриват.

12 Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! Как си отсечен до земята, ти, който поваляше народите;

13 А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди, И ще седна на планината на събраните <богове> към най-крайните страни на север,

14 Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.

15 Обаче ти ще се снишиш до преизподнята, До най-долните дълбочини на рова.

16 Ония, които те видят ще се взрат в тебе, Ще те разгледат, <и ще рекат>: Тоя ли е човекът, който правеше да трепери земята, Който разклащаше царствата,

17 Който запустяваше света, И съсипваше градовете му, Който не пускаше в домовете им затворниците си?

18 Всичките царе на народите - те всички- Спят в слава, всеки в дома си;

19 А ти си отхвърлен от гроба си като презряно {Еврейски: Отвратително.} клонче, <Като> дреха на убити, на прободени с нож, на слизащи между камъните на рова, - Като потъпкан под нозе труп.

20 Ти не ще се съединиш с тях в погребение, Защото си погубил земята си, избил си своите люде; Родът на злодейците никога не ще се споменува.

21 Пригответе клане за чадата му, Поради беззаконието на бащите им, За да не станат и завладеят земята, И напълнят лицето на света с градове.

22 Защото ще стана против тях, казва Господ на Силите, И ще излича из Вавилон име и всичко останало, - И син и внук, казва Господ.

23 И ще го обърна в притежание на ежове, и във водни локви; И ще го помета с метлата на погибелта, казва Господ на Силите.

24 Господ на Силите се закле, казвайки: Непременно, както намислих, така ще стане, И както реших, така ще стои, -

25 Че ще съкруша асириеца в земята Си, И ще го стъпча на планините Си; Тогава хомотът му ще се дигне от тях, И товарът му ще се снеме от плещите им.

26 Това е решението взето за цялата земя, И тая е ръката, която се простира над всичките народи.

27 Защото Господ на Силите взе решение, и кой ще <го> осуети? И ръката Му е простряна, и кой ще я върне назад?

28 В годината, в която умря цар Ахаз, се наложи следното <пророчество:>

29 Не се радвай, цяла Филистимска земьо, Загдето се строши тоягата, която те порази; Понеже из корена на змията ще излезе ехидна, И плодът му ще бъде горителна хвърката змия.

30 Първородните на сиромаха ще се нахранят, И бедните ще си почиват в безопасност; Аз ще умъртвя корена ти с глад И останалите от тебе ще бъдат убити.

31 Ридай, порто; извикай, граде; Стопила си се, цяла Филистимска земьо; Защото иде дим от север, И в редовете му не ще има ни един, който да пропадне,

32 Тогава, какъв отговор ще се даде на посланиците на народа? - <Това>, че Господ е утвърдил основите на Сион, И там ще прибягват наскърбените между людете Му.

15 Наложеното за Моава <пророчество>: Понеже Ар моавски се разори през нощ <и> загина, - Понеже Кир моавски се разори през нощ <и> загина, -

Затова той възлезе на високите места във Ваит и в Девон за да плаче; Моав ридае за Нево и за Медева; Всяка негова глава е плешива, Всяка брада е обръсната.

В улиците си те се опасват с вретища; По къщните си покриви и по площадите си Всичките заридават, потънали в плач.

И Есевон лелека, и Елеала; Гласът им се чува дори до Яса; Затова въоръжените моавски мъже ридаят; Душата на всеки <от тях> трепери вътре в него.

Сърцето ми ридае за Моава; Благородните му бягат до Сигор, до Еглат-шелишия; Защото с плач възлизат през угорницата на Луит, Защото в пътя при Оронаим високо плачат за изтреблението си.

Защото водите на Нимрим пресъхнаха; Защото тревата изсъхна, моравата изчезна, Няма нищо зелено.

Затова изобилието, което събраха, И онова, което скътаха, Ще занесат в долината на върбите.

Защото воплите стигнаха до <всичките> предели на Моава, Риданието му в Еглаим, И риданието му във Вир-елим.

Защото водите на Димон се пълнят с кръв, Понеже ще докарам още <злини> върху Димон, - Лъвове върху оцелелите от Моава И върху останалите от оная земя.

16 Пращайте агнета за княза на земята От Села {Или: Петра, т.е. скала.} в пустинята До хълма на сионовата дъщеря.

Защото, подобно на скитаща се птица Изпъдена из гнездото си, Такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

Съветвай се, извърши правосъдие; Всред пладне направи сянката си като нощ; Скрий изпъдените, не издавай скитащия се.

Изпъдените ми нека пришелствуват при тебе, Моаве; Бъди им покров от разорителя; Защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите се изтребиха от земята

И с милост ще се утвърди престол; И на него ще седи, с истина, в Давидовия шатър, Оня, който съди и търси правосъдие и бърза да върши правда.

Чухме за гордостта на Моава, (той е много горд), За високоумието му, гордостта му и яростта му; <Но> лъжливите му хваления са суетни.

Затова Моав ще възридае за Моава, - Всички ще възридаят; Ще охкате за сухо-гроздовите низаници на Кир-аресет, Горчиво поразени.

Защото нивите на Есевон <и> лозето на Севма са посърнали; Господарите на народите счупиха отбраните му садения, Които стигаха до Язир <и> се извиваха по пустинята; Клоновете му бяха разпрострени, минаваха през морето.

Затова, заедно с плача на Язир <и аз> ще оплача лозето на Севма; Ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, Защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жетвата ти.

10 Отне се веселието и радостта от плодоносното поле, И в лозята <ти> не ще има <вече> пеене, нито радостни гласове; Не ще има кой да тъпче в линовете <и да изстиска> виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

11 Затова червата ми звучат като арфа за Моава, И вътрешностите ми за Кир-арес.

12 И когато Моав, уморен от високите си места, Се яви и влезе в капището си да се помоли, Той няма да сполучи.

13 Това е словото, което Господ, в миналото време изговори за Моава,

14 А сега Господ говори, казвайки: - Вътре в три години, каквито са годините на наемник, Славата на Моава ще изпадне в презрение С цялото му голямо множество; И останалите ще бъдат много малко и незначителни.

17 Наложеното за Дамаск <пророчество>: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.

Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.

Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.

И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;

И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.

Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.

В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;

Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.

В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане <там> запустение.

10 Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;

11 В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.

12 Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!

13 Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката.

14 Привечер, ето смущение, <И> преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes