11 И ще израсне пръчка из Иесевия пън, И отрасъл из корените му ще носи плод;

² И духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх от Господа;

³ И той ще се наслаждава в страха от Господа; Тъй щото няма да съди според каквото гледа с очите си, Нито ще решава според каквото слуша с ушите си;

⁴ Но с правда ще съди сиромасите, И с правота ще решава за смирените на страната; Ще порази страната с жезъла на устата си, И с дишането на устните си ще умъртви нечестивия.

⁵ Правдата ще бъде пояс на кръста му, И верността пояс на хълбоците му.

⁶ Вълкът ще живее с агнето, Рисът ще си почива с ярето, Телето, лъвчето и угоените <ще бъдат> заедно; И малко дете ще ги води.

⁷ Кравата и мечката ще пасат <заедно>; Малките им ще си почиват задружно; И лъвът ще яде слама както вола.

⁸ Сучещо дете ще играе над дупката на аспида; И отбито дете ще туря ръката си в гнездото на ехидна.

⁹ Те не ще повреждат, нито погубват в цялата Ми света планина; Защото земята ще се изпълни със знание за Господа Както водите покриват <дъното на> морето.

¹⁰ И в оня ден, към Иесевия корен, - Който ще стои като знаме на племената, - Към него ще прибягват племената; И неговото местоуспокоение ще бъде славно.

¹¹ И в оня ден Господ пак втори път Ще възвърне {Или: Изкупи.} с ръката Си останалите от людете Си, Които ще останат от Асирия, от Египет, От Патрос, от Етиопия, от Елам, От Сенаар, от Емат и от морските острови.

¹² И ще издигне знаме за народите, И ще събере изгонените на Израиля, И ще събере в едно разпръснатите на Юда, От четирите ъгъла на земята.

¹³ И Ефремовата завист ще се махне, И притеснителите в Юда ще се отсекат! Ефрем няма да завижда на Юда, И Юда няма да притеснява Ефрема;

¹⁴ Но ще налетят на рамената на филистимците към запад; Заедно ще оберат и жителите на изток; Ще прострат ръката си върху Едома и Моава; И амонците ще им се покорят,

¹⁵ И Господ ще наложи запрещението Си върху залива на Египетското море; И чрез изсушителния Си вятър ще помаха с ръката Си върху Ефрата {Еврейски: Реката.}, И ще го раздели на седем потока, Та ще направи да го минават с обуща.

¹⁶ И ще има друм из Асирия за останалите от людете Му, Които ще оцелеят, Както имаше за Израиля В деня, когато възлезе от Египетската земя.

12 В оня ден ти ще речеш: Господи, ще Те славословя, Защото, ако и да си се разгневил на мене, Гневът Ти се отвърна, и Ти си ме утешил.

² Ето, Бог ми е спасение; Ще уповавам, и не ще се боя; Защото Господ Иеова е моя сила и песен, И Той стана мое спасение.

³ Затова с веселие ще начерпете вода От изворите на спасението.

⁴ И в оня ден ще речете: Славословете Господа, Възгласете името Му, изявете между племената делата Му, Напомнете, че е възвишено Неговото име.

⁵ Пейте Господу, защото извърши велики дела; Нека бъде познато това по цялата земя.

⁶ Извикай и възклицавай, сионска жителко, Защото Светият Израилев е велик всред тебе.

13 <Пророчество> за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

² Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

³ Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за <да извършат волята на> гнева Ми, - Да! ония, които се радват на Моето величие.

⁴ Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Шумен глас от царството на събраните народи! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

⁵ Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

⁶ Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

⁷ Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

⁸ Те ще се смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

⁹ Ето денят Господен иде, Лют, с негодуване и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

¹⁰ Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

¹¹ Ще накажа света за злината <им>, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

¹² Ще направя човек да е по-скъп от чистото злато, Да! хората <да са по-скъпи> от офирското злато.

¹³ Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

¹⁴ Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

¹⁵ Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

¹⁶ Младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

¹⁷ Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат среброто за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

¹⁸ Но <с> лъковете <си> ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

¹⁹ И <с> Вавилон, славата на царствата, Красивият <град>, с който се гордеят халдеите, Ще бъде както, когато разори Бог Содома и Гомора:

²⁰ Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

²¹ Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

²² Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните <им> палати; И времето <да му стане това> скоро ще дойде, Дните му не ще се продължат.

4 И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви да се обхождате достойно на званието, към което бяхте призовани,

² със съвършено смирение и кротост, с дълготърпение, като си претърпявате един друг с любов,

³ и се стараете в свръзката на мира да опазите единството в Духа.

⁴ <Има> едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:

⁵ един Господ, една вяра, едно кръщение,

⁶ един Бог и Отец на всички, Който е над всички, чрез всички и във всички.

⁷ А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е дал

⁸ Затова казва: - "Като възлезе на високо, плени плен И даде дарове на човеците".

⁹ (А това "възлезе" що друго значи, освен че бе и [по-напред] слязъл в местата по-долни от земята.

¹⁰ Тоя, Който е слязъл, е същият, Който и възлезе по-горе от всичките небеса, за да изпълни всичко).

¹¹ И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители,

¹² за делото на служението, за назиданието на Христовото тяло, с цел да се усъвършенствуват светиите;

¹³ докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;

¹⁴ за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;

¹⁵ но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,

¹⁶ от Когото цялото тяло, сглобявано и свързано чрез доставяното от всеки став, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.

¹⁷ Прочее, това казвам и заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум,

¹⁸ помрачени в разума, и странни на живота от Бога поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им;

¹⁹ които, изгубили чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота.

²⁰ Но вие не сте така познали Христа;

²¹ понеже сте чули, и сте научени от Него, (както е истината в Исуса),

²² да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,

²³ да се обновите в духа на своя ум,

²⁴ и да се облечете в новия човек, създаден по <образа на> Бога в правда и светост на истината.

²⁵ Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.

²⁶ Гневете се, но без да съгрешавате; слънцето да не залезе в разгневяването ви;

²⁷ нито давайте място на дявола.

²⁸ Който е крал, да не краде вече, а по-добре да се труди, като върши с ръцете си <нещо> полезно, за да има да отделя и на този, който има нужда.

²⁹ Никаква гнила дума да не излиза от устата ви, но онова, което е добро, за назидание според нуждата, за да принесе благодат на тия, които слушат;

³⁰ и не оскърбявайте Светия Божий Дух, в когото сте запечатани за деня на изкуплението,

³¹ всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула, заедно с всяка злоба, да се махне от вас;

³² а бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас.