12 Ефрем се храни с вятър, и гони източния вятър; Непрестанно умножава лъжите и насилието; Правят завет с асирийците, И занасят дървено масло в Египет!

² Още, Господ има спор с Юда, И ще накаже Якова според постъпките му, Според делата му ще му въздаде.

³ В утробата той хвана петата на брата си, И като мъж се бори с Бога;

⁴ Да! бори се с ангел, и преодоля С плач и молба към него. <Бог> го намери във Ветил, и там говори с нас, -

⁵ Да! Иеова Бог на Силите, Чието паметно име е Иеова.

⁶ Затова обърни се към твоя Бог, Пази милост и правосъдие, И винаги се надявай на твоя Бог.

⁷ <Ефрем> е търговец; Неверни везни има в ръката му; Той обича да мами.

⁸ И Ефрем си рече: Наистина аз се обогатих, Придобих си имот; Досежно всичките ми трудове няма да се намери в мене беззаконие, Което <да се счита> за грях.

⁹ А Аз съм Господ твой Бог от <времето, когато беше ти в> Египетската земя; Пак ще те заселя в шатри Като в празнични дни.

¹⁰ Говорих още и чрез пророците, И явих <им> много видения; И чрез< думите> на пророците служих си със сравнения.

¹¹ Ето, в Галаад има беззаконие; Станаха съвсем суетни; В Галгал жертвуват юнци; И жертвениците им са <многобройни> като куповете <тор >В браздите на нивите.

¹² А Яков побягна в сирийското поле; Израил е работил за жена, И за жена е пазил <овце>,

¹³ Чрез пророк Господ възведе Израиля от Египет; И чрез пророк той биде опазен.

¹⁴ Ефрем разгневи <Бога> много горчиво; Затова ще оставя върху него <пролятата> от него кръв, И неговият Господ ще възвърне укора му върху самия него.

13 Когато Ефрем говореше с трепет Той се издигна в Израил; А когато съгреши чрез Ваала, Тогава умря.

² А сега притурят на греховете си Като си правят леяни идоли от среброто си, Идоли според своето разбиране на <Божеството>, <Но> <които> всички са дело на художници; <Сами> те казват за тях: Нека целуват телците ония, които жертвуват.

³ Затова ще бъдат като утринния облак, И като росата, която рано прехожда, Като прах, който вихрушката отвява от гумното, И като дим <губещ се> из комин.

⁴ Но Аз съм Господ твой Бог от <времето когато беше ти в> Египетската земя; Друг Бог освен Мене да не познаеш, Защото освен Мене няма спасител.

⁵ Аз съм познал <ходенето> ти в пустинята, В много сухата земя.

⁶ Според както пасяха, така се наситиха; Наситиха се, и сърцето им се надигна; Затова Ме забравиха.

⁷ По тая причина станах за тях като лъв, Като леопард ще дебна на път;

⁸ Ще ги срещна като мечка лишена от малките си, И ще разкъсам булото на сърцето им; Там ще ги погълна като лъвица; Див звяр ще ги разкъса.

⁹ Гибелно е за тебе, Израилю, Дето се противиш на Мене, твоята помощ.

¹⁰ А сега где е царят ти? - Та да те избави във всичките ти градове, - И съдиите ти, за които рече: Дай ми цар и началници?

¹¹ Дадох ти цар в негодуванието Си, И махнах го в гнева Си.

¹² Беззаконието на Ефрема е скътано, Грехът му запазен в скривалище.

¹³ Болки на раждаща жена ще го сполетят; Той е неразумен син, Не слиза на време в отвора на матката.

¹⁴ От силата на преизподнята ще ги изкупя, От смърт ще ги избавя. О смърт! где са язвите ти? О преизподньо! где е погубителната ти <сила>? <Колкото за това>, Аз няма да видя разкайване.

¹⁵ Ако и да е той плодовит <повече> от братята си, Пак източен вятър ще дойде, Вятър от Господа ще възлезе из пустинята, Та ще престане изворът му, И ще пресъхне кладенецът му; <Неприятелят> ще ограби всичките му съхранени отбрани съдове.

¹⁶ Самария ще носи наказанието си, Защото въстана против своя Бог; Ще паднат от меч, Младенците им ще бъдат разтрошени, И бременните им жени разпорени.

14 Израилю, върни се при Господа твоя Бог, Защото си паднал чрез беззаконието си.

² Вземете със себе си думи и върнете се при Господа; Речете му: Отнеми всяко <наше> беззаконие, И приеми благата ни; Така ще отдадем благодарствени приноси {Еврейски: Юнци.} от устните си.

³ Асур няма да ни избави; Ние няма да яздим на коне; И няма вече да речем на делото на ръцете си: Вие сте наши богове; Защото у Тебе сирачето намира милост.

⁴ Аз ще изцеля отстъплението им, Ще ги възлюбя доброволно, Защото гневът Ми се отвърна от него.

⁵ Аз ще бъда като роса на Израиля; Той ще процъфти като крем, И ще простре корените си като ливанско <дърво>.

⁶ Клоновете му ще се разпространят; Славата му ще бъде като маслина, И благоуханието му като Ливан.

⁷ Които живеят под сянката му Изново ще се съживят като жито И ще процъфтят като лоза; Дъхът му ще бъде като ливанско вино.

⁸ Ефреме, какво имаш вече <да се оплакваш> от идолите <си>? Аз го чух, и ще го пазя; Аз му съм като вечнозелена елха; От Мене е твоят плод.

⁹ Кой е мъдър та да разбере тия неща? <Кой е> разумен та да ги познае? Защото пътищата Господни са прави, И праведните ще ходят по тях, А престъпниците ще паднат в тях.

4 След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

² Начаса се намерих в <изстъпление чрез> Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.

³ И седналият приличаше на камък яспис и сардис; <имаше> около престола и дъга, на глед като смарагд.

⁴ И около престола имаше двадесет и четири престола, и <видях, че> на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.

⁵ И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.

⁶ И пред престола <имаше> като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

⁷ Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.

⁸ И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свет, свет, свет е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

⁹ И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,

¹⁰ двадесетте и четири старци падат пред седящия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:

¹¹ Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля <всичко> е съществувало и е било създадено.