Евреи 7-10

1940 Bulgarian Bible

7 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

² комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

³ - без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

⁴ А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

⁵ Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

⁶ той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

⁷ А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

⁸ И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

⁹ И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

¹⁰ защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна <Авраама>.

¹¹ Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда <е имало> вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

¹² Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

¹³ Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

¹⁴ Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

¹⁵ Това, <що казваме>, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

¹⁶ Който се установи не по закон, <изразен> в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

¹⁷ защото <за Него> свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

¹⁸ защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

¹⁹ (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

²⁰ И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,

²¹ (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), <като каза:> Ти си свещеник до века,

²² толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

²³ При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават <в чина си>,

²⁴ но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

²⁵ Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

²⁶ Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

²⁷ Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

²⁸ Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, <поставят> Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

8 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

² служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

³ Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя <първосвещеник> да има нещо да принася.

⁴ А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има <такива>, които принасят даровете според закона;

⁵ (които служат на <онова, което е само> образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", <му> каза <Бог>, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

⁶ но на дело <Христос> е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

⁷ Защото, ако оня първи <завет> е бил без недостатък, <Бог> не би търсил място за втори.

⁸ А напротив, когато порицава <израилтяните>, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

⁹ Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.

¹⁰ Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

¹¹ И няма <вече> да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.

¹² Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

¹³ А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

9 А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

² Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

³ а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

⁴ гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

⁵ и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

⁶ И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

⁷ а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

⁸ С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

⁹ която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

¹⁰ <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

¹¹ А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

¹² веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.

¹³ Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

¹⁴ то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

¹⁵ Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

¹⁶ Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.

¹⁷ Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

¹⁸ Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.

¹⁹ Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

²⁰ "Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

²¹ При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

²² И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

²³ И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

²⁴ Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

²⁵ и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁶ (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

²⁷ И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,

²⁸ така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

² Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

³ Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

⁴ Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

⁵ Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

⁶ Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

⁷ Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

⁸ Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

⁹ после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

¹⁰ С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

¹¹ И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

¹² но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

¹³ та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

¹⁴ Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

¹⁵ А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

¹⁶ Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

¹⁷ "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

¹⁸ А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

¹⁹ И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

²⁰ през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

²¹ и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

²³ нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

²⁴ и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

²⁵ като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

²⁶ Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

²⁸ Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

²⁹ <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

³⁰ Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

³¹ Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

³² Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

³³ кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

³⁴ Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

³⁵ И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

³⁶ Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

³⁷ "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

³⁸ А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

³⁹ Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.