A A A A A
Bible Book List

Евреи 7-101940 Bulgarian Bible (BG1940)

Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

комуто Авраам отдели и десетък от всичката <плячка -> тоя, който е първо, по значението <на името му>, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,

- без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава за винаги свещеник.

А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

И в единия случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия - тоя, за когото се свидетелствува, че живее.

И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна <Авраама>.

11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда <е имало> вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

15 Това, <що казваме>, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

16 Който се установи не по закон, <изразен> в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

17 защото <за Него> свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

18 защото <по тоя начин> се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

19 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

20 И колкото <е важно това, че> Той не <е станал свещеник> без заклеване,

21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле и не ще се разкае"), <като каза:> Ти си свещеник до века,

22 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

23 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават <в чина си>,

24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях.

26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после <за греховете на> людете; защото стори това веднъж за винаги, като принесе Себе Си.

28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, <поставят> Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.

Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нужно е и Тоя <първосвещеник> да има нещо да принася.

А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има <такива>, които принасят даровете според закона;

(които служат на <онова, което е само> образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", <му> каза <Бог>, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),

но на дело <Христос> е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.

Защото, ако оня първи <завет> е бил без недостатък, <Бог> не би търсил място за втори.

А напротив, когато порицава <израилтяните>, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;

Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.

10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;

11 И няма <вече> да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.

12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".

13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

А даже при първия <завет> имаше постановления за богослужение, <имаше> и земно светилище.

Защото беше приготвена скиния, в първата <част> на която бяха светилникът, трапезата и присътствените хлябове; която <част> се казва светото място;

а зад втората завеса <беше оная част> от скинията, която се казваше пресветото <място>,

гдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

и над него <бяха> херувимите на <Божията> слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

И когато тия неща бяха така приготвени, в първата <част> на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

а във втората веднъж в годината <влизаше> само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.

С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата <част> на скинията,

която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено <чист>,

10 <понеже се състоят> само в ядене, пиене и разни умивания, - плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.

11 А понеже Христос дойде <като> първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,

12 веднъж за винаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби <за нас> вечно изкупление.

13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство <чрез> смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

16 Защото гдето има завещание, трябва, за <изпълнението му>, да се докаже и смъртта на завещателя.

17 Защото завещанието влиза в сила, <само> гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателят.

18 Затова нито първият <завет> бе утвърден без кръв.

19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:

20 "Това е кръвта, <проляна> при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".

21 При това, той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.

22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.

23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия <жертви>, а самите небесни - с жертви по-добри от тях.

24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;

25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това <настава> съд,

28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без <да има работа> с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

10 Защото законът, като съдържа <в себе си само> сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то <свещениците>, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с <тях> да направят съвършени <в чистота> ония, които пристъпват <да жертвуват>.

Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво <изобличение на> съвестта за грехове.

Но в тия <жертви> всяка година става спомен за греховете.

Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.

Затова <Христос>, като влиза в света, казва: - "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;

Всеизгаряния и <приноси> за грях не Ти са угодни.

Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже" -

Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които <впрочем> се принасят според закона),

после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". <Ще каже>: Той отмахва първото, за да постанови второто.

10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.

11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,

13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.

14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.

15 А и Светият Дух ни свидетелствува <за това;> защото след като е казал: -

16 Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърцата им, И ще ги напиша в умовете им", <прибавя:>

17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".

18 А гдето има прощение за тия неща, <там> вече няма принос за грях.

19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,

20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,

21 и <като имаме> велик Свещеник над Божия дом,

22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;

24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай <да престават>, а да увещаваме <един друг>, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.

28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при <думата> на двама или трима свидетели;

29 <тогава> колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо <проляната> при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене <принадлежи> възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".

31 Страшно е да падне <човек> в ръцете на живия Бог.

32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,

33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.

34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.

38 А който е праведен пред Мене {Гръцки: Моя праведник.}, ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".

39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes