Евреи 11-13
1940 Bulgarian Bible
11 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, - убеждения за неща, които не се виждат.
2 Защото поради нея за старовременните <добре> се свидетелствуваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая <вяра> той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има <Бог>, и <че> Той възнаграждава тия, които го търсят.
7 С вяра Ное, предупреден <от Бога> за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която <вяра> той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе <и да отиде> на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 Защото очакваше града, който има <вечни> основи, на който архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
12 Затова <само> от един човек, и той замъртвял, се народи <множество>, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили <изпълнението на> обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят <свое> отечество;
15 и ако наистина, <така говорейки>, са имали в ума си онова <отечество>, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
16 Но на дело желаят едно по-добро <отечество>, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си <син>, -
18 оня, комуто беше казано: "По Исаака ще се наименува твоето потомство",
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, - отгдето по един начин <на възкресение> го и получи назад.
20 С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се <Богу подпирайки се> върху края на тоягата си.
22 С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на <бъдещата> награда.
27 С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като <един, който> вижда Невидимия.
28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра <израилтяните> минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, <пак> не получиха <изпълнението на> обещанието,
40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
12 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
12 Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.
18 Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,
19 <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
21 и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
13 Постоянствувайте в братолюбието.
2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.
3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, - страдащите, като сте и сами вие в тяло.
4 Женитбата <нека бъде> на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам <Бог> е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";
6 така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"
7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
9 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепява с благодат, а не с <наредби за> ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по {Гръцки: Са ходили в.} тях.
10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.
11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещеникът внася в светилището <като жертва> за греховете.
12 Затова и Исус, за да освети людете чрез Собствената Си кръв, пострада вън от <градската> порта.
13 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.
14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 А не забравяйте да <правите> благодеяния и да споделяте с другите <благата си;> защото такива жертви са угодни на Бога.
17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте <им> се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за <тях>), за да изпълнят това <бдение> с радост, а не с въздишане; защото <да бдят с въздишане> не <би било> полезно за вас.
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.
19 А особено <ви> се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.
20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,
21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
22 Но моля ви се, братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.
23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.
24 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
25 Благодат да бъде с всички вас Амин.
© 1995-2005 by Bibliata.com