43 А гладът ставаше голям по земята.

² И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

³ А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁴ Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

⁵ но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

⁶ А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

⁷ А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли <и друг> брат? И ние му отговорихме според тия <негови> думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

⁸ Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

⁹ Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

¹⁰ Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

¹¹ Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на <нашата> земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

¹² вземете двойно <повече> пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

¹³ Вземете и брата си та станете и идете при човека.

¹⁴ А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да <остана> без чада, нека остана без чада.

¹⁵ Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно <повече> пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

¹⁶ А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома <ми> и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

¹⁷ И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

¹⁸ А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

¹⁹ Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

²⁰ Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

²¹ а <на връщане>, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

²² Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

²³ А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

²⁴ И <домакинът> въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

²⁵ А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

²⁶ И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

²⁷ И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

²⁸ А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

²⁹ И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

³⁰ И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

³¹ После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

³² И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

³³ И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

³⁴ И <Иосиф> им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

44 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}

² и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

³ На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

⁴ А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

⁵ Не е ли тая <чашата> с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

⁶ И <човекът>, като ги настигна, каза им тия думи.

⁷ А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

⁸ Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

⁹ Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

¹⁰ А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

¹¹ Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

¹² И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

¹³ Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

¹⁴ И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

¹⁵ И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}?

¹⁶ Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

¹⁷ Но <Иосиф> рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

¹⁸ Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

¹⁹ Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

²⁰ И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

²¹ И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

²² И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

²³ А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

²⁴ И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

²⁵ А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

²⁶ ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

²⁷ И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

²⁸ Единият излезе от мене и си рекох: Навярно <звяр> го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

²⁹ и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

³⁰ И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

³¹ като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

³² Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

³³ Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

³⁴ Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

45 Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

² И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

³ И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

⁴ Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

⁵ Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

⁶ Защото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

⁷ Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

⁸ И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

⁹ Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

¹⁰ Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

¹¹ Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

¹² И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

¹³ И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

¹⁴ Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

¹⁵ И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

¹⁶ И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

¹⁷ И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

¹⁸ И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

¹⁹ А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

²⁰ При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

²¹ И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

²² На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

²³ И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

²⁴ Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

²⁵ И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

²⁶ И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

²⁷ Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

²⁸ И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

²⁴ А фарисеите, като чуха това, рекоха: Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевула.

²⁵ А <Исус>, като знаеше техните помисли, рече им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява; и никой град или дом, разделен против себе си няма да устои.

²⁶ Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил против себе си; тогава как ще устои неговото царство?

²⁷ При това, ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, чрез кого ги изгонват вашите възпитаници? Затова, те ще ви бъдат съдии.

²⁸ Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, то Божието царство е дошло върху вас.

²⁹ Или как може да влезе някой в къщата на силния <човек> и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? - тогава ще ограби къщата му.

³⁰ Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява.

³¹ Затова ви казвам: Всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата <против> Духа няма да се прости.

³² И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости; но ако някой каже <дума> против Светия Дух, няма да му се прости, нито в тоя свят {Или: век.}, нито в бъдещия.

³³ Или направете дървото добро, и плода му добър; или направете дървото лошо, и плода му лош; защото от плода се познава дървото.

³⁴ Рожби ехиднини! Как можахте да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.

³⁵ Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.

³⁶ И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден.

³⁷ Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.

³⁸ Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха, казвайки: Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.

³⁹ А Той в отговор им рече: Нечестиво и прелюбодейно поколение иска знамение, но <друго> знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Иона.

⁴⁰ Защото, както Иона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.

⁴¹ Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; а ето, тука има повече от Иона.

⁴² Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тука има повече от Соломона.

⁴³ Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой, и не намира.

⁴⁴ Тогава казва: Ще се върна в къщата си отгдето съм излязъл. И, като дойде намира я празна, пометена и наредена.

⁴⁵ Тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение.

⁴⁶ Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят.

⁴⁷ И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.

⁴⁸ А Той в отговор рече на този, който Му каза, <това>: Коя е майка Ми? и кои са братята Ми?

⁴⁹ И като простря ръка към учениците Си рече: Ето майка Ми и братята Ми!

⁵⁰ Защото, който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра и майка.

Read full chapter