A A A A A
Bible Book List

Битие 43-451940 Bulgarian Bible (BG1940)

43 А гладът ставаше голям по земята.

И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна.

А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;

но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.

А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат?

А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли <и друг> брат? И ние му отговорихме според тия <негови> думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си.

Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни.

Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги.

10 Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път.

11 Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на <нашата> земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека;

12 вземете двойно <повече> пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка.

13 Вземете и брата си та станете и идете при човека.

14 А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да <остана> без чада, нека остана без чада.

15 Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно <повече> пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа.

16 А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома <ми> и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне.

17 И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом.

18 А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.

19 Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки:

20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;

21 а <на връщане>, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си.

22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни.

23 А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона.

24 И <домакинът> въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им.

25 А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб.

26 И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.

27 И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?

28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха.

29 И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое.

30 И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.

31 После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб.

32 И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.

33 И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си.

34 И <Иосиф> им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

44 После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.}

и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф.

На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им.

А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?

Не е ли тая <чашата> с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това.

И <човекът>, като ги настигна, каза им тия думи.

А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо.

Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти?

Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си.

10 А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни.

11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си.

12 И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал.

13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града.

14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята.

15 И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}?

16 Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата.

17 Но <Иосиф> рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.

18 Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон.

19 Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат?

20 И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича.

21 И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.

22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.

23 А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.

24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.

25 А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна,

26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.

27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина:

28 Единият излезе от мене и си рекох: Навярно <звяр> го е разкъсал; и до сега не съм го видял;

29 и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,

31 като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.

32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си.

33 Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.

34 Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

45 Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

Защото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

11 Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

14 Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

19 А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

20 При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

24 Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

27 Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes