4 И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек.

² Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец.

³ И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа.

⁴ Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му;

⁵ а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.

⁶ И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти?

⁷ Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

⁸ А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.

⁹ И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

¹⁰ И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.

¹¹ И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка.

¹² Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.

¹³ А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса.

¹⁴ Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие.

¹⁵ А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

¹⁶ Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.

¹⁷ И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си.

¹⁸ И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха.

¹⁹ И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.

²⁰ Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и <имат> добитък.

²¹ Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.

²² Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв <вид> медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама.

²³ И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза.

²⁴ Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха <ще се отмъсти> седемдесет и седмократно.

²⁵ И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото <тя думаше>, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби.

²⁶ Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.

5 Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

² създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.

³ Адам живя сто и тридесет години, и роди <син> по свое подобие по своя образ и наименува го Сит.

⁴ А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери.

⁵ И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря.

⁶ Сит живя сто и пет години и роди Еноса.

⁷ А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.

⁸ И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.

⁹ Енос живя деветдесет години и роди Кенана.

¹⁰ А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери.

¹¹ И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря.

¹² Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила.

¹³ А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁴ И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря.

¹⁵ Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда.

¹⁶ А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁷ И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.

¹⁸ Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха.

¹⁹ А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.

²⁰ И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.

²¹ Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала.

²² А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.

²³ И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години.

²⁴ И Енох ходи по Бога и не се намираше <вече>, защото Бог го взе.

²⁵ Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха.

²⁶ А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.

²⁷ И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.

²⁸ Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син;

²⁹ и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши <в умората ни> от работата ни и от труда на ръцете ни, <който ни иде> от земята, която Господ прокле.

³⁰ А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери.

³¹ И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.

³² А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.

6 Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,

² Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.

³ И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.

⁴ В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.

⁵ И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло,

⁶ разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си.

⁷ И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох.

⁸ А Ной придоби Господното благоволение.

⁹ Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.

¹⁰ И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета.

¹¹ И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие.

¹² И Бог видя земята; и, ето, <тя> бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята.

¹³ И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.

¹⁴ Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.

¹⁵ Направи го така: дължината на ковчега <да бъде> триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.

¹⁶ Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж.

¹⁷ И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре.

¹⁸ Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе.

¹⁹ И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.

²⁰ От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.

²¹ А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях.

²² И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

2 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.

² И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

³ Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него.

⁴ Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.

⁵ А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -

⁶ "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"

⁷ Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.

⁸ И като ги изпрати във Витлеем, каза <им:> Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня.

⁹ А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето.

¹⁰ Като видяха звездата, зарадваха се твърде много.

¹¹ И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклониха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна.

¹² А, понеже бяха предупредени <от> Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

¹³ А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и казва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защото Ирод ще потърси детето за да го погуби.

¹⁴ И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

¹⁵ гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "От Египет повиках Сина Си".

¹⁶ Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младенци във Витлеем и във всичките му околности, от две години и по-долу, според времето, което внимателно бе изучил от мъдреците.

¹⁷ Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

¹⁸ "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече".

¹⁹ А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и казва:

²⁰ Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето.

²¹ И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя.

²² Но като чу, че над Юдея царувал Архелай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден <от Бога> насъне, оттегли се в галилейските страни,

²³ дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей.