39 А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.

² И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина.

³ И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,

⁴ Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.

⁵ И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите.

⁶ А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив.

⁷ И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене.

⁸ Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има;

⁹ в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?

¹⁰ И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.

¹¹ А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи,

¹² тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.

¹³ А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,

¹⁴ тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.

¹⁵ А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън.

¹⁶ И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.

¹⁷ И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае;

¹⁸ но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън.

¹⁹ Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна.

²⁰ И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница.

²¹ Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.

²² Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник.

²³ Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

40 След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар.

² Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите -

³ тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен.

⁴ А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.

⁵ И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки <видя> съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

⁶ И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,

⁷ попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?

⁸ А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.

⁹ Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;

¹⁰ и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.

¹¹ А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.

¹² И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.

¹³ След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.

¹⁴ Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.

¹⁵ Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.

¹⁶ Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми:

¹⁷ в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.

¹⁸ А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.

¹⁹ След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.

²⁰ След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:

²¹ Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;

²² а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал <сънищата> им.

²³ А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

11 А Исус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.

² А Иоан като чу в тъмницата за делата на Христа, прати от учениците си да Му кажат:

³ Ти ли си оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?

⁴ Исус в отговор им рече: Идете, съобщете на Иоана това, което чувате и виждате:

⁵ Слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват; мъртви биват възкресявани, и на сиромасите се проповядва благовестието.

⁶ И блажен оня, който не се съблазнява в Мене.

⁷ И когато те си отиваха, Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана?

⁸ Но какво излязохте да видите? човек в меки <дрехи> ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци.

⁹ Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк.

¹⁰ Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе".

¹¹ Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него.

¹² А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват.

¹³ Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана;

¹⁴ и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде.

¹⁵ Който има уши да слуша, нека слуша.

¹⁶ А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, седящи по пазарите, които викат на другарите си, казвайки:

¹⁷ Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не жалеехте.

¹⁸ Защото дойде Иоан, който нито ядеше, нито пиеше; и казват: Бяс има.

¹⁹ Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

²⁰ Тогава почна да укорява градовете, гдето се извършиха повечето от Неговите велики дела, за гдето не се покаяха:

²¹ Горко ти Хоразине! горко ти, Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

²² Но казвам ви, на Тир и Сидон< наказанието> ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.

²³ И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще слезеш! защото, ако бяха се извършили в Содом великите дела, които се извършиха в тебе, той би и до днес останал.

²⁴ Но казвам ви, че в същия ден <наказанието> на содомската земя ще бъде по-леко отколкото на тебе.

²⁵ В онова време Исус проговори, казвайки: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за гдето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците.

²⁶ Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

²⁷ Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и, освен Отца, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

²⁸ Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.

²⁹ Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си.

³⁰ Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.