29 Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.

² И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.

³ И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.

⁴ И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме.

⁵ И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме.

⁶ И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците.

⁷ А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете.

⁸ А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците.

⁹ Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше.

¹⁰ А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана.

¹¹ И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.

¹² И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си.

¹³ А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко.

¹⁴ И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец.

¹⁵ След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата.

¹⁶ А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил,

¹⁷ на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.

¹⁸ И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил.

¹⁹ И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене.

²⁰ И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни.

²¹ След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея.

²² И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение.

²³ А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея.

²⁴ И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.

²⁵ Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?

²⁶ А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.

²⁷ Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години.

²⁸ И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена.

²⁹ И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.

³⁰ И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години.

³¹ А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна.

³² И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.

³³ И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}.

³⁴ Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}.

³⁵ И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

30 А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра.

² А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?

³ А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея.

⁴ И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея.

⁵ И Вала зачна и роди син на Якова.

⁶ Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}.

⁷ И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова.

⁸ Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}.

⁹ Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена.

¹⁰ И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова.

¹¹ И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}.

¹² И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова.

¹³ Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}.

¹⁴ И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁵ А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.

¹⁶ И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ.

¹⁷ И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова.

¹⁸ Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}.

¹⁹ И Лия пак зачна и роди шести син на Якова.

²⁰ И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}.

²¹ И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}.

²² След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й.

²³ Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора.

²⁴ И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син.

²⁵ А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.

²⁶ Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших.

²⁷ А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.

²⁸ Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.

²⁹ А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене.

³⁰ Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом?

³¹ А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;

³² ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата.

³³ И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена.

³⁴ И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал.

³⁵ И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове,

³⁶ и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.

³⁷ Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките.

³⁸ Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият,

³⁹ то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри.

⁴⁰ И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци.

⁴¹ И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.

⁴² А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова.

⁴³ Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

9 Тогава Той влезе в една ладия, премина и дойде в Своя Си град.

² И, ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Исус като видя вярата им, рече на паралитика: Дерзай, синко; прощават ти се греховете.

³ И, ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулствува.

⁴ А Исус, като узна помислите им, рече: Защо мислите зло в сърцата си?

⁵ Защото кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?

⁶ Но, за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете (тогава каза на паралитика): Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.

⁷ И той стана и отиде у дома си.

⁸ А множествата, като видяха това, страх ги обзе и прославиха Бога, Който бе дал такава власт на човеците.

⁹ И като минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седящ в бирничеството; и рече му: Върви след Мене. И той стана да Го последва.

¹⁰ И когато бе седнал на трапезата в къщата, ето, мнозина бирници и грешници дойдоха и насядаха с Исуса и с учениците Му.

¹¹ И фарисеите, като видяха това, рекоха на учениците Му: Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?

¹² А Той, като чу това, рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.

¹³ Но идете и научете се що значи <тази дума>: "Милост искам, а не жертви", защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните [на покаяние].

¹⁴ Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?

¹⁵ Исус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче, време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят.

¹⁶ Никой не кърпи вехта дреха с невалян плат; защото това, което трябваше да я запълни, отдира от дрехата, и съдраното става по-лошо.

¹⁷ Нито наливат ново вино във вехти мехове; инак, меховете се спукват, виното изтича, и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.

Read full chapter