20 От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар.

² И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара.

³ Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж.

⁴ (А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?

⁵ Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това.

⁶ Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.

⁷ Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.

⁸ На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много.

⁹ Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят.

¹⁰ Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо?

¹¹ И рече Авраам: <Сторих го> понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми.

¹² А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.

¹³ И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е.

¹⁴ Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара.

¹⁵ И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно.

¹⁶ А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана.

¹⁷ И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца.

¹⁸ Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.

21 И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.

² Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.

³ И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}.

⁴ И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.

⁵ А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак.

⁶ И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее.

⁷ Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му.

⁸ А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.

⁹ А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;

¹⁰ затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.

¹¹ Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>.

¹² Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.

¹³ Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.

¹⁴ Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.

¹⁵ Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст

¹⁶ и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.

¹⁷ И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.

¹⁸ Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.

¹⁹ Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.

²⁰ Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.

²¹ Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.

²² По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.

²³ Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.

²⁴ И рече Авраам: Заклевам се.

²⁵ Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.

²⁶ Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес.

²⁷ Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>.

²⁸ А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.

²⁹ И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?

³⁰ А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.

³¹ Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата.

³² Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя.

³³ И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог.

³⁴ И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

22 След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.

² И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.

³ На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.

⁴ На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.

⁵ Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.

⁶ И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.

⁷ Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?

⁸ И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.

⁹ А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата.

¹⁰ И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.

¹¹ Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.

¹² И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.

¹³ Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.

¹⁴ И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.

¹⁵ Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:

¹⁶ В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,

¹⁷ ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;

¹⁸ в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.

¹⁹ И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.

²⁰ А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:

²¹ първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща.

²² Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила.

²³ А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.

²⁴ Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

¹⁹ Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

²⁰ Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

²¹ защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²² Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

²³ но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

²⁴ Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

²⁵ Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁶ Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират<: и пак> небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

²⁷ И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁸ И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

²⁹ но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

³⁰ Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не <ще ли> много повече <да облича> вас маловерци?

³¹ И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

³² (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

³³ Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³⁴ Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.

Read full chapter