10 Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа.

² Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.

³ А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.

⁴ А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.

⁵ От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.

⁶ Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.

⁷ А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.

⁸ Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята.

⁹ Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа.

¹⁰ Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.

¹¹ От тая земя излезе <и отиде> в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах

¹² и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).

¹³ А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,

¹⁴ Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.

¹⁵ А Ханаан роди: първородния си <син> Сидон, <после> Хет,

¹⁶ евусейците, аморейците, гергесейците,

¹⁷ евейците, арукейците, асенейците,

¹⁸ арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.

¹⁹ Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша.

²⁰ Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.

²¹ Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета.

²² Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.

²³ А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.

²⁴ И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера.

²⁵ И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан.

²⁶ Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха.

²⁷ Адорама, Узала, Дикла,

²⁸ Овала, Авимаила, Шева,

²⁹ Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове.

³⁰ Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.

³¹ Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си.

³² Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

11 А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.

² И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.

³ И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.

⁴ И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.

⁵ А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.

⁶ И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.

⁷ Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.

⁸ Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.

⁹ За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.

¹⁰ Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;

¹¹ а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.

¹² Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;

¹³ а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹⁴ Сала живя тридесет години и роди Евера;

¹⁵ а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.

¹⁶ Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;

¹⁷ а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.

¹⁸ Фалек живя тридесет години и роди Рагава;

¹⁹ а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.

²⁰ Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;

²¹ а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.

²² Серух живя тридесет години и роди Нахора;

²³ а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.

²⁴ Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;

²⁵ а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.

²⁶ Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.

²⁷ Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.

²⁸ И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.

²⁹ И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който <освен че> беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.

³⁰ А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо.

³¹ И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха.

³² И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

12 Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа.

² Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.

³ Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.

⁴ И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.

⁵ Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.

⁶ И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците <живееха> в земята.

⁷ И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви.

⁸ От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име.

⁹ После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг.

¹⁰ А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в <Ханаанската> земя.

¹¹ И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед.

¹² Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

¹³ Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята <дума>.

¹⁴ И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.

¹⁵ Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона.

¹⁶ И заради нея той стори добро на Аврама, който <достигна> да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.

¹⁷ Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя.

¹⁸ Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена?

¹⁹ Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди.

²⁰ И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.

4 Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

² И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.

³ И тъй изкусителят дойде и Му рече: Ако си Божий Син заповядай тия камъни да станат хлябове.

⁴ А Той в отговор каза: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.

⁵ Тогава дяволът Го завежда в светия град, поставя Го на крилото на храма и Му казва:

⁶ Ако си Божий Син, хвърли се долу; защото е писано: - "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си".

⁷ Исус му рече: Писано е още: "Да не изпитваш Господа твоя Бог".

⁸ Пак Го завежда дяволът на една много висока планина, показва Му всичките царства на света и тяхната слава и казва Му:

⁹ Всичко това ще ти дам, ако паднеш да ми се поклониш.

¹⁰ Тогава Исус му каза: Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш".

¹¹ Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха.

¹² А когато чу <Исус>, че Иоан бил предаден <на властта>, оттегли се в Галилея.

¹³ И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум край езерото {Гръцки: Морето<. Така и> навсякъде в това евангелие.}, в Завулоновите и Нефталимовите предели;

¹⁴ за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: -

¹⁵ "Завулоновата земя и Нефталимовата земя, Край езерото, отвъд Иордан, Езическа Галилея;

¹⁶ Людете, които седяха в тъмнина. Видяха голяма светлина И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, На тях изгря светлина".

¹⁷ От тогава Исус започна да проповядва, казвайки: Покайте се, защото наближи небесното царство.

¹⁸ И като ходеше край галилейското езеро, видя двамата братя, Симона, наречен Петър и брат му Андрея, че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

¹⁹ И казва им: Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.

²⁰ И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.

²¹ И като отмина от там, видя други двама братя, Якова Заведеев и брат му Иоана, че кърпеха мрежите си в ладията с баща си Заведея; и ги повика.

²² И те на часа оставиха ладията и баща си, и отидоха след Него.

²³ Тогава Исус ходеше по цяла Галилея, и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете.

²⁴ И разнесе се слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, хванати от бяс, епилептици и парализирани; и ги изцели.

²⁵ И подире Му вървяха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея, и из отвъд Иордан.