9 Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, <мерзостите> на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците;

² защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление.

³ И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен.

⁴ Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва.

⁵ А във <време> <на> вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:

⁶ Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата.

⁷ От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес,

⁸ И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни.

⁹ Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим.

¹⁰ Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите,

¹¹ които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си;

¹² сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги.

¹³ А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление,

¹⁴ трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете <предадени> на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял?

¹⁵ Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.

10 А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво.

² Тогава Сехания, Ехииловият син, от Еламовите потомци, проговори та рече на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог, като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо.

³ Сега, прочее, нека направим завет с нашия Бог да напуснем всички тия жени и родените от тях, съгласно съвета на господаря ми и на ония, които треперят от заповедта на нашия Бог; и нека се постъпи според закона.

⁴ Стани, защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действувай.

⁵ Тогава Ездра стана та закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление. И те се заклеха.

⁶ Тогава Ездра стана от пред Божия дом та отиде в стаята на Иоанана, Елиасивовия син; но когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на ония, които са били в плена.

⁷ Сетне прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим,

⁸ и да бъде конфискуван целият имот на всеки, който не би дошъл в три дни според решението на началниците и старейшините, и сам той да бъде отлъчен от обществото на ония, които са били в плен.

⁹ И така, в трите дни се събраха всичките Юдови и Вениаминови мъже в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и всичките люде, седейки в двора пред Божия дом, трепереха поради това нещо и от поройния дъжд.

¹⁰ Тогава свещеник Ездра стана та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени та сте увеличили виновността на Израиля.

¹¹ Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени.

¹² Тогава цялото събрание отговаряйки рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим.

¹³ Людете, обаче, са много, и понеже времето е много дъждовито, не можем да стоим вън; при това, работата не е за един ден, нито за два, защото сме мнозина, които сме съгрешили в това нещо.

¹⁴ Затова, нека се назначат нашите първенци <да надзирават тая работа> за цялото общество, и в определени времена нека дохождат <пред тях> всички, които са взели за жени чужденки по нашите градове, и заедно с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, догдето се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо.

¹⁵ <И понеже> само Ионатан Асаиловият син и Яазия Текуевият син станаха да се противят, с Месулам и левитина Саватай, които ги подкрепиха,

¹⁶ <затова> завърналите се от плена постъпиха така; и отделиха се към свещеник Ездра някои началници на бащини <домове>, според бащините си домове, всички по име; и те седнаха на първия ден от десетия месец да изследват тая работа.

¹⁷ И до първия ден от първия месец свършиха с всичките мъже, които бяха взели за жени чужденки.

¹⁸ Между потомците на свещениците се намериха такива, които бяха взели за жени чужденки: от синовете на Исуса Иоседековият син и братята му, Маасия, Елиезер, Ярив и Годолия.

¹⁹ И дадоха ръцете си <в обещание>, че ще напуснат жените си; и като престъпници <принесоха> за престъплението си овен от стадото.

²⁰ А от Емировите потомци, Ананий и Зевадия,

²¹ от Харимовите потомци, Маасия, Илия, Семаия, Ехиил и Озия.

²² От Пасхоровите потомци, Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа.

²³ А от левитите: Иозавад, Семей, Келаия, (който е Келита), Петаия, Юда и Елиезер.

²⁴ От певците, Елиасив; и от вратарите: Селум, Телем и Урий.

²⁵ А от Израиля, от Фаросовите потомци: Рамия, Езия, Мелхия, Миамин, Елеазар, Мелхия и Ванаия.

²⁶ От Еламовите потомци: Матания, Захария, Ехиил, Авдий, Еримот и Илия.

²⁷ От Затуевите потомци: Елиоинай, Елиасив, Матания, Еримот, Завад и Азиза.

²⁸ От Виваевите потомци: Иоанан, Анания, Завай и Атлай.

²⁹ От Ваниевите потомци: Месулам, Малух, Адаия, Ясув, Сеал и Рамот.

³⁰ От Фаат-моавовите потомци: Адна, Хелал, Ванаия, Маасия, Матания, Веселеил, Вануй и Манасия.

³¹ От Харимовите потомци: Елиезер, Есия, Мелхия, Семаия и Симеон.

³² Вениамин, Малух и Самария.

³³ От Асумовите потомци: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семей.

³⁴ От Ваниевите потомци: Маадай, Амрам и Уил.

³⁵ Ванаия, Ведеия, Хелуй,

³⁶ Вания, Меримот, Елиасив,

³⁷ Матания, Матенай, Яасо,

³⁸ Ваний, Вануй, Семей,

³⁹ Селемия, Натан, Адаия,

⁴⁰ Махнадевай, Сасай, Сарай,

⁴¹ Азареил, Селемия, Самария,

⁴² Селум, Амария и Иосиф.

⁴³ От Невоевите потомци: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав, Иоил и Ванаия.

⁴⁴ Всички тия бяха взели чужденки за жени; и някои от жените бяха им родили чада.

1 Първата повест написах, о Теофиле, за всичко що Исус вършеше и учеше, откак почна

² до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал;

³ на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и <им> говореше за Божието царство.

⁴ И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, <каза Той>, чухте от Мене.

⁵ Защото Иоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.

⁶ И тъй, <веднъж>, като се събраха, те Го питаха, казвайки: Господи, сега ли ще възвърнеш на Израиля царството?

⁷ Той им рече: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

⁸ Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

⁹ И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им.

¹⁰ И като се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама човека в бели дрехи застанаха при тях,

¹¹ които и рекоха: Галилеяни, защо стоите та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде както Го видяхте да отива на небето.

¹² Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, <на> разстояние един съботен ден път.

¹³ И когато влязоха <в града>, качиха се в горната стая, гдето живееха Петър и Иоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот и Юда Яковов.

¹⁴ Всички тия единодушно бяха в постоянна молитва, [и моление], с <някои> жени и Мария, майката на Исуса, и с братята Му.

¹⁵ През тия дни Петър стана посред братята, (а имаше събрано множество, около сто и двадесет души), и рече:

¹⁶ Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез Давидовите уста за Юда, който стана водител на тия, които хванаха Исуса.

¹⁷ Защото той се числеше между нас, и получи дял в това служение.

¹⁸ Той, прочее, придоби нива от заплатата на своята неправда; и като падна стремглав, пукна се през сред, и всичките му черва изтекоха.

¹⁹ И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така щото тая нива се наименува по езика им Акелдама, сиреч, Кръвната нива.

²⁰ Защото е писано в книгата на Псалмите: "Жилището му да запустее, И да няма кой да живее в него; и: "Друг нека вземе чина му".

²¹ И тъй, от човеците, които дружеха с нас през всичкото време, когато Господ Исус влизаше и излизаше между нас,

²² като почна от <времето, когато> Иоан кръщаваше и <следва> до деня, когато се възнесе от нас, един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

²³ И така, поставиха на сред двама, Иосифа, наречен Варсава, чието презиме бе Юст, и Матия.

²⁴ И помолиха се, казвайки: Ти, Господи сърцеведче на всички, покажи оногова от тия двама, когото си избрал,

²⁵ да вземе мястото в това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето място.

²⁶ И хвърлиха жребие за тях, и жребието падна на Матия; и той се причисли към единадесетте апостоли.