3 И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим.

² Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей.

³ И понеже се бояха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер.

⁴ И пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и <принасяха> ежедневните всеизгаряния на брой както бе наредено, според определеното за всеки ден,

⁵ и от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и <приносите> по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тия на всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу.

⁶ От първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени.

⁷ И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил.

⁸ И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел Салатииловият син, Исус Иоседековият син и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха <да работят;> и поставиха левитите, от двадесет годишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом.

⁹ И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; <също и> синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите.

¹⁰ И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида.

¹¹ И пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени.

¹² Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините <домове>, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост;

¹³ така щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше на далеч.

4 А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог,

² дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините <домове> та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук.

³ Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини <домове> им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.

⁴ Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето,

⁵ и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий.

⁶ И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.

⁷ В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски <букви> и се съчини на сирийски <език>.

⁸ Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва:

⁹ Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците

¹⁰ и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите <градове> оттатък реката, и прочее, -

¹¹ (ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее:

¹² Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите.

¹³ Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете.

¹⁴ А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, <която ще се нанесе> на царя, за това пратихме да известим на царя,

¹⁵ за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен.

¹⁶ Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради <наново>, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката.

¹⁷ Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите <градове> отсам реката: Мир и прочее.

¹⁸ Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене,

¹⁹ и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания.

²⁰ Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките <страни> оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност.

²¹ Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене.

²² И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете.

²³ А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила.

²⁴ Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

5 А пророците, пророк Агей, и Захария, Идовия син, пророкуваха в името на Израилевия Бог на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим.

² Тогава станаха Зоровавел, Салатииловият син, и Исус Иоседековият син, и почнаха да строят Божия дом, който е в Ерусалим; и с тях бяха Божиите пророци та им помагаха.

³ А в същото време дойдоха при тях областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай, и съслужителите им, та им рекоха така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигнете тая стена?

⁴ После им казаха: Как са имената на мъжете, които строят това здание?

⁵ Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така щото те не можаха да ги спрат докле не се отнесе работата до Дария, и тогава да се даде писмен отговор за работата.

⁶ <Ето> препис от писмото, което областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай и съслужителите му афарсахците, които са отсам реката, пратиха до цар Дария.

⁷ Пратиха му писмо, в което бе писано така: - На цар Дария всяко благополучие!

⁸ Да бъде известно на царя, че ходихме в Юдейската област при дома на великия Бог; и той се зида с големи камъни, и поставят се дървета в стените; и това дело напредва прилежно и успява в ръцете им.

⁹ Тогава попитахме ония старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигате тия стени?

¹⁰ Още и за имената им попитахме, за да ти явим, и да запишем имената на мъжете, които им са на чело.

¹¹ А те в отговор ни рекоха така: Ние сме слуги на Бога, на небето и на земята, и строим дома, който е бил построен вече преди много години, - който дом един велик Израилев цар построи и довърши.

¹² Но понеже бащите ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, халдееца, който събори тоя дом и пресели людете във Вавилон.

¹³ Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи тоя Божий дом.

¹⁴ Още и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор бе взел от храма що бе в Ерусалим и бе отнесъл в капището във Вавилон, тях цар Кир извади от вавилонското капище, и те бяха предадени на някой си по име Сасавасар, когото бе направил областен управител;

¹⁵ и каза му: Вземи тия вещи, иди, занеси ги в храма, който е в Ерусалим, и нека се построи Божият дом на мястото си.

¹⁶ Тогава тоя Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом, който е в Ерусалим; и от онова време дори до сега той се строи, и още не е довършен.

¹⁷ Сега, прочее, ако е угодно на царя, нека се издири в царската съкровищница там у Вавилон, дали наистина е бил издаден указ от цар Кира, за да се построи тоя Божий дом в Ерусалим; и нека изпрати царя <да ни извести> волята си в случая.

20 В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба сутринта, като беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба.

² Затова се затича и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им казва: Дигнали Господа от гроба, и не знаем где са Го положили.

³ И тъй, Петър и другият ученик излязоха и отиваха на гроба;

⁴ и двамата тичаха заедно, но другият ученик надвари Петра и стигна пръв на гроба.

⁵ И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.

⁶ След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащаниците сложени,

⁷ и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.

⁸ Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя и повярва.

⁹ Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.

¹⁰ И тъй, учениците се върнаха пак у тях си.

¹¹ А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и така, като плачеше надникна в гроба,

¹² и вижда два ангела в <бели> дрехи седнали там гдето бе лежало Исусовото тяло, един откъм главата, и един откъм нозете.

¹³ И те й казват: Жено, защо плачеш? Казва им: Защото дигнали Господа мой, и не знам где са Го положили.

¹⁴ Като рече това, тя се обърна назад и видя Исуса, че стои, но не позна, че беше Исус.

¹⁵ Казва й Исус: Жено, защо плачеш? кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, казва Му: Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми где си Го положил, и аз ще Го дигна.

¹⁶ Казва й Исус: Марийо! Тя се обърна и Му рече на еврейски: Равуни! което значи, Учителю!

¹⁷ Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.

¹⁸ Мария Магдалина дохожда и известява на учениците, че видяла Господа, и че Той й казал това.

¹⁹ А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на <стаята>, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам!

²⁰ И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа.

²¹ И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.

²² И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.

²³ На които простите греховете, простени им са, на които задържите задържани са.

²⁴ А Тома, един от дванадесетте наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус.

²⁵ Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. А той им рече: Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.

²⁶ И подир осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. Исус дохожда, като беше заключена вратата, застана насред, и рече: Мир вам!

²⁷ Тогава каза на Тома: Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и тури я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.

²⁸ Тома в отговор Му рече: Господ мой и Бог мой!

²⁹ Исус му казва: Понеже Ме видя, [Томо], ти повярва, блажени ония, които, без да видят, са повярвали.

³⁰ А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга.

³¹ А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.