Йезекиил 8-10

1940 Bulgarian Bible

8 А в шестата година, в шестия <месец>, на петия <ден> от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

² Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

³ И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния <двор>, гдето бе поставен <възбудителят> на ревността идол, който предизвиква ревнование.

⁴ И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

⁵ Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, <която води> за олтара, при входа стоеше тоя <възбудител> на ревнивост идол.

⁶ И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

⁷ И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.

⁸ Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

⁹ И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

¹⁰ Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

¹¹ И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

¹² Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

¹³ Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

¹⁴ Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.

¹⁵ И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

¹⁶ И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

¹⁷ Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

¹⁸ Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

9 Тогава Той извика в ушите ми с висок глас и рече: Нека се приближат ония, на които е заръчано за града, всеки с изтребителното си оръжие в ръка.

² И, ето, шест мъже идеха по пътя от горната порта, която гледа към север, всеки с разрушително оръжие в ръка, и всред тях един човек облечен в ленено, с писарска мастилница на кръста му; и като влязоха застанаха при медния олтар.

³ И славата на Израилевия Бог се издигна от херувимите, над които бе, <та застана> над прага на дома; и Той извика към облечения в ленено мъж, който имаше на кръста си писарска мастилница.

⁴ И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.

⁵ А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост;

⁶ старци, юноши и девици, младенци и жени избийте съвсем; но не се приближавайте при никого от ония, върху които е белегът; и започнете от светилището Ми. Прочее, те започнаха от старейшините, които бяха пред дома.

⁷ Тогава им рече: Осквернете дома и напълнете дворовете с убити; излезте. И излязоха та поразяваха в града.

⁸ А те като поразяваха и аз останах, паднах на лицето си, извиках, и рекох: Горко, Господи Иеова! ще изтребиш ли всичките останали от Израиля като изливаш гнева Си върху Ерусалим?

⁹ И Той ми рече: Беззаконието на Израилевия и на Юдовия дом стана твърде голямо; земята е пълна с кръв, и градът пълен с извращение <на съд>, защото си думат: Господ е напуснал земята, и: Господ не вижда.

¹⁰ Затова, и от Моя страна, окото Ми няма да пощади, и Аз няма да покажа милост, а ще възвърна постъпките им върху главите им.

¹¹ И, ето, облеченият в ленено мъж, който имаше на кръста си мастилницата, даде отчет за работата, като каза: Направих както Ти ми заповяда.

10 После погледнах, и, ето, в простора, който бе върху главите на херувимите, се яви над тях като камък сапфир, наглед като подобие на престол.

² И той проговори на облечения в ленено мъж, казвайки: Влез между търкалящите <колела> под херувимите, напълни ръцете си с огнени въглища изсред херувимите и пръсни ги върху града. И той влезе пред очите ми.

³ А херувимите стояха отдясно на дома, когато влизаше мъжът; и облакът изпълни вътрешния двор.

⁴ И Господната слава се издигна от херувимите <та застана> над прага на дома; и домът се изпълни от облака, и дворът се изпълни от сиянието на Господната слава.

⁵ И фученето на крилата на херувимите се чуваше дори до външния двор, като глас на Всесилния Бог, когато Той говори.

⁶ И когато заповяда на облечения в ленено мъж, казвайки: Вземи огън измежду търкалящите <колела>, изсред херувимите, тогава той влезе та застана при едно колело.

⁷ И <един> херувим, като простря ръка изсред херувимите към огъня, който бе всред херувимите, взе <от него> и тури в ръцете на облечения в ленено, който като го взе излезе.

⁸ А подобието на човешка ръка в херувимите се виждаше под крилата им.

⁹ И като погледнах, ето четири колела при херувимите, едно колело при един херувим, и едно колело при друг херувим; и изгледът на колелата бе като цвят на хрисолит.

¹⁰ А колкото за изгледа им, и четирите имаха еднакво подобие, като че ли на колело в колело.

¹¹ Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха като вървяха, но на където се управяше първият следваха го и <другите> без да се обръщат като вървяха.

¹² А цялото им тяло, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата, <то ест>, колелата на четирите <живи същества>, бяха пълни с очи от всяка страна.

¹³ А колкото за колелата, те се наричаха, като слушах аз, търкалящи <колела>.

¹⁴ Всяко <от живите същества> имаше четири лица; първото лице бе херувимско лице; второто лице човешко; третото, лъвово лице; а четвъртото, орлово лице.

¹⁵ И херувимите се издигнаха. Това е живото същество, което видях при реката Ховар.

¹⁶ И когато вървяха херувимите, и колелата вървяха край тях; и когато херувимите подигаха крилата си, за да се издигнат от земята, то и колелата не се отклоняваха от тях.

¹⁷ Когато стояха ония, стояха и тия; а когато се издигаха ония, издигаха се и тия заедно с тях; защото духът на <всяко от> живите същества беше <и в тях>.

¹⁸ Тогава Господната слава излезе изотгоре на прага на дома и застана над херувимите.

¹⁹ Когато излязоха, херувимите подигнаха крилата си та се издигнаха от земята, като гледах аз, и колелата край тях; и застанаха във входа на източната порта на Господния дом; и славата на Израилевия Бог, бе отгоре им.

²⁰ Това е живото същество, което видях под Израилевия Бог, при реката Ховар; и познах, че бяха херувими.

²¹ Всеки имаше четири лица, и всеки четири крила; и подобие на човешки ръце <се виждаше> под крилата им.

²² А колкото за подобието на лицата им, те бяха <същите> лица, които видях при реката Ховар, - изгледът им и сами те; вървяха всяко направо пред себе си.