Йезекиил 5-8
1940 Bulgarian Bible
5 И ти, сине човешки, вземи си остър нож, то ест, вземи си бръснарски бръснач; и си обръсни главата и брадата; после вземи си везни та претегли и раздели <космите>.
2 Една трета част изгори в огъня всред града, когато се изпълнят дните на обсадата, и една трета част вземи и я насечи с ножа от всяка страна; и една трета част разпръсни по въздуха, и Аз ще изтегля нож след тях.
3 А от тия вземи няколко и вържи ги в полите си.
4 После и от тия вземи малко, хвърли ги всред огъня, и изгори ги в огъня; от тук ще излезе огън по целия Израилев дом.
5 Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; И <разни> страни го обикалят.
6 Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите. И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; Защото отхвърлиха съдбите Ми, И не ходиха в повеленията Ми.
7 Затова така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, Като не ходихте в повеленията Ми, И не пазихте съдбите Ми, Нито сторихте даже според постановленията На народите, които са около вас,
8 Затова така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против тебе, И ще извърша съдби всред тебе пред очите на народите.
9 Поради всичките твои мерзости Ще ти направя онова, което никога не съм направил, Нито ще направя някога подобно нему.
10 Затова бащи ще изядат чадата си всред тебе, И чада ще изядат бащите си; И Аз ще извърша съдби в тебе, А всички останали от тебе ще разпръсна към всичките ветрища.
11 Затова <заклевам се в> живота Си, казва Господ Иеова, Понеже ти оскверни светилището Ми С всичките си мерзости И с всичките си гнусоти, Затова Аз непременно ще те отрежа; Окото Ми няма да пощади, И Аз няма да покажа милост.
12 Една трета част от тебе ще измрат от мор, И ще се довършат всред тебе от глад; И една трета част ще паднат около тебе от меч; А една трета част ще разпръсна по всичките ветрища, И ще изтегля нож след тях.
13 Така ще се изчерпи гневът Ми, И Аз ще удовлетворя яростта Си върху тях, И ще се задоволя; И те ще познаят, че Аз Господ говорих в ревността Си, Когато изчерпя яростта Си против тях.
14 При това, пред всекиго, който минава, Ще те направя пустиня и <предмет на> укор Между народите, които са около тебе.
15 И тъй, това ще бъде за укор и присмех, За поука и удивление, На народите, които са около тебе, Когато извърша в тебе съдби с гняв, С ярост, и с яростни изобличения; Аз Господ говорих това.
16 Когато изпратя върху тях злите стрели на глада, Изтребителите, които ще изпратя за да ви изтребят, Ще усиля още и гладът у вас, И ще строша подпорката ви от хляба.
17 Ще пратя върху вас и глад и люти зверове, Които ще те обезчадят; Мор и кръв ще преминат през тебе; И ще нанеса меч върху тебе; Аз Господ говорих това.
6 И Господното слово дойде към мене и казваше:
2 Сине човешки, насочи лицето си към Израилевите планини, и пророкувай на тях, казвайки:
3 Планини Израилеви, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова към планините и към хълмовете, Към урвите и към долините: Ето, Аз, Аз ще нанеса върху вас меч, И ще разоря високите ви места.
4 Жертвениците ви ще се изоставят, И кумирите ви на слънцето ще се строшат; И ще тръшна пред идолите ви избитите ви мъже.
5 И ще постеля труповете на израилтяните Пред идолите им, И ще разпръсна костите ви Около жертвениците ви.
6 Навсякъде, гдето живеете, градовете ще бъдат запустени, И високите места ще се изоставят, За да запустеят и да се развалят жертвениците ви, Идолите ви да се строшат и да изчезнат, Кумирите ви на слънцето да се съсекат, И изделията ви да се унищожат.
7 Тоже и избитите ще паднат всред вас; И ще разберат, че Аз съм Господ.
8 Ще оставя обаче, остатък, Като ще имате между народите някои избягнали от ножа, Когато бъдете разпръснати по <разните> страни.
9 И колкото от вас избягнат Ще Ме помнят между народите, Гдето ще бъдат заведени пленници, Как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, Което се отклони от Мене, И поради очите им, които блудствуват след идолите им; И ще се отвращават от себе си Поради злините, които са вършили във всичките си мерзости.
10 И ще познаят, че Аз Господ Не съм казал напразно, Че щях да им сторя това зло.
11 Така казва Господ Иеова: Плесни с ръката си, И тропни с ногата си, и речи: Горко поради всичките лоши мерзости на Израилевия дом! Защото ще паднат от нож, от глад и от мор.
12 Далечният ще умре от мор, И ближният ще падне от нож, А който остане и бъде обсаден ще умре от глад; Така ще изчерпя яростта Си над тях.
13 И ще познаете, че Аз съм Господ. Когато убитите им лежат между идолите им Около жертвениците им, На всеки висок хълм, По високите върхове на планините, Под всяко зелено дърво, И под всеки гъстолист дъб, На мястото гдето принасяха благоухание На всичките си идоли.
14 И Аз ще простра ръката Си върху тях, И ще направя земята пуста, - По-пуста от пустинята към Дивлат, - Във всичките места гдето живеят; И те ще познаят, че Аз съм Господ.
7 При това, Господното слово дойде към мене и казваше:
2 А ти, сине човешки, <слушай>, Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.
3 Сега е дошъл краят върху тебе; Защото ще изпратя гнева Си върху тебе, Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.
4 Окото ми не ще те пощади, Нито ще <ти> покажа милост; Но ще възвърна върху тебе постъпките ти, И <въздаянията ти> за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И ще познаете, че Аз съм Господ.
5 Така казва Господ Бог Иеова: Зло, едно небивало зло, ето, иде;
6 Краят дойде, краят дойде, Бди против тебе; ето, настъпи.
7 Присъдата ти дойде върху тебе, който живееш в <тая> земя; Времето дойде, денят наближи, <Ден на> смущение по планините, а не на възклицание.
8 Сега скоро ще излея върху тебе яростта Си, И ще изчерпя гнева Си върху тебе; Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.
9 Окото Ми няма да пощади, Нито ще покажа милост; Ще ти въздам според постъпките ти И <въздаянията> <за> твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И вие ще познаете, че Аз, Който <ви> поразявам, съм Господ.
10 Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът се разцъфтя, гордостта поникна!
11 Насилието порасна в тояга за беззаконието <им>; Нищо не <ще остане> от тях, Нито от това множество, Нито от имота им; И няма да <остане> великолепие между тях.
12 Времето дойде, денят наближи; Който купува да се не радва; И който продава да не жали; Защото има гняв върху цялото това множество.
13 Защото продавачът няма да притежава наново продаденото <от него>, Ако и да е останал жив; Понеже видението относно цялото това множество няма да се отмени, Нито ще утвърди някой себе си Чрез беззаконния си живот.
14 Затръбиха и приготвиха всичко, Но никой не отива на боя; Защото Моят гняв е върху цялото това множество.
15 Ножът е вън, а морът и гладът вътре; Който е на нивата ще умре от нож; А който е в града, глад и мор ще го погълнат.
16 А ония от тях, които избягнат, като се избавят Ще бъдат по планините като гълъбите по долините, Всичките плачещи, всеки за беззаконието си.
17 Всички ръце ще ослабват, И всички колена ще станат като вода.
18 Ще се препашат с вретище, И ужас ще ги покрие; Срам ще има по лицата на всичките, И плешивост по главите на всички тях.
19 Среброто си ще хвърлят по улиците, И златото им ще <им> бъде като нечисто нещо; Среброто и златото им не ще могат да ги избавят В деня на гнева Господен; Те няма да наситят душите си, нито да напълнят червата си; Защото о тях се спънаха <и паднаха> в беззаконието си.
20 <Господ> постави славното Си украшение, за да се гордеят с него; Но те направиха в него образите на своите мерзости, На омразните си <идоли>; Затова Аз го обръщам в нещо нечисто за тях.
21 Ще го предам в ръцете на чужденци за плячка, И на нечестивите на земята за корист; И те ще го омърсят;
22 И като отвърна лицето Си от тях, Те ще омърсят светилището Ми, И грабители ще влязат в него и ще го омърсят.
23 Направи верига; Защото земята е пълна с кървави престъпления, И градът е пълен с насилие.
24 Затова ще докарам най-злите от народите, И те ще <се> {"се" да не се чете, печатна грешка в изданието от 1940 г.} завладеят къщите им; Ще направя да престане и гордостта на силните; И светите им места ще се омърсят.
25 Погибел иде; Ще потърсят мир, но не ще има,
26 Бедствие след бедствие ще дохожда, И слух след слух ще пристига; Тогава ще поискат видение от пророк; Но поуката ще се изгуби от свещеника, И съветът от старейшините.
27 Царят ще жалее, Първенецът ще се облече в смайване, И ръцете на людете на страната ще ослабват. Според постъпките им ще им направя, И според заслужването им ще ги съдя; И ще познаят, че Аз съм Господ.
8 А в шестата година, в шестия <месец>, на петия <ден> от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.
2 Погледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.
3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния <двор>, гдето бе поставен <възбудителят> на ревността идол, който предизвиква ревнование.
4 И, ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.
5 Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, <която води> за олтара, при входа стоеше тоя <възбудител> на ревнивост идол.
6 И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.
7 И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.
8 Тогава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.
9 И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.
10 Влязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.
11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.
12 Тогава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.
13 Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.
14 Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.
15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.
16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.
17 Тогава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.
18 Затова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.
© 1995-2005 by Bibliata.com