5 И ти, сине човешки, вземи си остър нож, то ест, вземи си бръснарски бръснач; и си обръсни главата и брадата; после вземи си везни та претегли и раздели <космите>.

² Една трета част изгори в огъня всред града, когато се изпълнят дните на обсадата, и една трета част вземи и я насечи с ножа от всяка страна; и една трета част разпръсни по въздуха, и Аз ще изтегля нож след тях.

³ А от тия вземи няколко и вържи ги в полите си.

⁴ После и от тия вземи малко, хвърли ги всред огъня, и изгори ги в огъня; от тук ще излезе огън по целия Израилев дом.

⁵ Така казва Господ Иеова: Това е Ерусалим. Аз го поставих всред народите; И <разни> страни го обикалят.

⁶ Но той се разбунтува против съдбите Ми като извърши беззаконие повече от народите. И против повеленията Ми повече от страните, които са около него; Защото отхвърлиха съдбите Ми, И не ходиха в повеленията Ми.

⁷ Затова така казва Господ Иеова; Понеже вие сте по-немирни от народите, които са около вас, Като не ходихте в повеленията Ми, И не пазихте съдбите Ми, Нито сторихте даже според постановленията На народите, които са около вас,

⁸ Затова така казва Господ Иеова: Ето, и Аз съм против тебе, И ще извърша съдби всред тебе пред очите на народите.

⁹ Поради всичките твои мерзости Ще ти направя онова, което никога не съм направил, Нито ще направя някога подобно нему.

¹⁰ Затова бащи ще изядат чадата си всред тебе, И чада ще изядат бащите си; И Аз ще извърша съдби в тебе, А всички останали от тебе ще разпръсна към всичките ветрища.

¹¹ Затова <заклевам се в> живота Си, казва Господ Иеова, Понеже ти оскверни светилището Ми С всичките си мерзости И с всичките си гнусоти, Затова Аз непременно ще те отрежа; Окото Ми няма да пощади, И Аз няма да покажа милост.

¹² Една трета част от тебе ще измрат от мор, И ще се довършат всред тебе от глад; И една трета част ще паднат около тебе от меч; А една трета част ще разпръсна по всичките ветрища, И ще изтегля нож след тях.

¹³ Така ще се изчерпи гневът Ми, И Аз ще удовлетворя яростта Си върху тях, И ще се задоволя; И те ще познаят, че Аз Господ говорих в ревността Си, Когато изчерпя яростта Си против тях.

¹⁴ При това, пред всекиго, който минава, Ще те направя пустиня и <предмет на> укор Между народите, които са около тебе.

¹⁵ И тъй, това ще бъде за укор и присмех, За поука и удивление, На народите, които са около тебе, Когато извърша в тебе съдби с гняв, С ярост, и с яростни изобличения; Аз Господ говорих това.

¹⁶ Когато изпратя върху тях злите стрели на глада, Изтребителите, които ще изпратя за да ви изтребят, Ще усиля още и гладът у вас, И ще строша подпорката ви от хляба.

¹⁷ Ще пратя върху вас и глад и люти зверове, Които ще те обезчадят; Мор и кръв ще преминат през тебе; И ще нанеса меч върху тебе; Аз Господ говорих това.

6 И Господното слово дойде към мене и казваше:

² Сине човешки, насочи лицето си към Израилевите планини, и пророкувай на тях, казвайки:

³ Планини Израилеви, слушайте словото на Господа Иеова. Така казва Господ Иеова към планините и към хълмовете, Към урвите и към долините: Ето, Аз, Аз ще нанеса върху вас меч, И ще разоря високите ви места.

⁴ Жертвениците ви ще се изоставят, И кумирите ви на слънцето ще се строшат; И ще тръшна пред идолите ви избитите ви мъже.

⁵ И ще постеля труповете на израилтяните Пред идолите им, И ще разпръсна костите ви Около жертвениците ви.

⁶ Навсякъде, гдето живеете, градовете ще бъдат запустени, И високите места ще се изоставят, За да запустеят и да се развалят жертвениците ви, Идолите ви да се строшат и да изчезнат, Кумирите ви на слънцето да се съсекат, И изделията ви да се унищожат.

⁷ Тоже и избитите ще паднат всред вас; И ще разберат, че Аз съм Господ.

⁸ Ще оставя обаче, остатък, Като ще имате между народите някои избягнали от ножа, Когато бъдете разпръснати по <разните> страни.

⁹ И колкото от вас избягнат Ще Ме помнят между народите, Гдето ще бъдат заведени пленници, Как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, Което се отклони от Мене, И поради очите им, които блудствуват след идолите им; И ще се отвращават от себе си Поради злините, които са вършили във всичките си мерзости.

¹⁰ И ще познаят, че Аз Господ Не съм казал напразно, Че щях да им сторя това зло.

¹¹ Така казва Господ Иеова: Плесни с ръката си, И тропни с ногата си, и речи: Горко поради всичките лоши мерзости на Израилевия дом! Защото ще паднат от нож, от глад и от мор.

¹² Далечният ще умре от мор, И ближният ще падне от нож, А който остане и бъде обсаден ще умре от глад; Така ще изчерпя яростта Си над тях.

¹³ И ще познаете, че Аз съм Господ. Когато убитите им лежат между идолите им Около жертвениците им, На всеки висок хълм, По високите върхове на планините, Под всяко зелено дърво, И под всеки гъстолист дъб, На мястото гдето принасяха благоухание На всичките си идоли.

¹⁴ И Аз ще простра ръката Си върху тях, И ще направя земята пуста, - По-пуста от пустинята към Дивлат, - Във всичките места гдето живеят; И те ще познаят, че Аз съм Господ.

7 При това, Господното слово дойде към мене и казваше:

² А ти, сине човешки, <слушай>, Така казва Господ Иеова към Израилевата земя: Край! краят дойде На четирите краища на страната.

³ Сега е дошъл краят върху тебе; Защото ще изпратя гнева Си върху тебе, Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

⁴ Окото ми не ще те пощади, Нито ще <ти> покажа милост; Но ще възвърна върху тебе постъпките ти, И <въздаянията ти> за твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И ще познаете, че Аз съм Господ.

⁵ Така казва Господ Бог Иеова: Зло, едно небивало зло, ето, иде;

⁶ Краят дойде, краят дойде, Бди против тебе; ето, настъпи.

⁷ Присъдата ти дойде върху тебе, който живееш в <тая> земя; Времето дойде, денят наближи, <Ден на> смущение по планините, а не на възклицание.

⁸ Сега скоро ще излея върху тебе яростта Си, И ще изчерпя гнева Си върху тебе; Ще те съдя според постъпките ти, И ще възвърна върху тебе всичките ти мерзости.

⁹ Окото Ми няма да пощади, Нито ще покажа милост; Ще ти въздам според постъпките ти И <въздаянията> <за> твоите мерзости ще бъдат всред тебе; И вие ще познаете, че Аз, Който <ви> поразявам, съм Господ.

¹⁰ Ето, денят, ето, иде! Твоята присъда се яви! Жезълът се разцъфтя, гордостта поникна!

¹¹ Насилието порасна в тояга за беззаконието <им>; Нищо не <ще остане> от тях, Нито от това множество, Нито от имота им; И няма да <остане> великолепие между тях.

¹² Времето дойде, денят наближи; Който купува да се не радва; И който продава да не жали; Защото има гняв върху цялото това множество.

¹³ Защото продавачът няма да притежава наново продаденото <от него>, Ако и да е останал жив; Понеже видението относно цялото това множество няма да се отмени, Нито ще утвърди някой себе си Чрез беззаконния си живот.

¹⁴ Затръбиха и приготвиха всичко, Но никой не отива на боя; Защото Моят гняв е върху цялото това множество.

¹⁵ Ножът е вън, а морът и гладът вътре; Който е на нивата ще умре от нож; А който е в града, глад и мор ще го погълнат.

¹⁶ А ония от тях, които избягнат, като се избавят Ще бъдат по планините като гълъбите по долините, Всичките плачещи, всеки за беззаконието си.

¹⁷ Всички ръце ще ослабват, И всички колена ще станат като вода.

¹⁸ Ще се препашат с вретище, И ужас ще ги покрие; Срам ще има по лицата на всичките, И плешивост по главите на всички тях.

¹⁹ Среброто си ще хвърлят по улиците, И златото им ще <им> бъде като нечисто нещо; Среброто и златото им не ще могат да ги избавят В деня на гнева Господен; Те няма да наситят душите си, нито да напълнят червата си; Защото о тях се спънаха <и паднаха> в беззаконието си.

²⁰ <Господ> постави славното Си украшение, за да се гордеят с него; Но те направиха в него образите на своите мерзости, На омразните си <идоли>; Затова Аз го обръщам в нещо нечисто за тях.

²¹ Ще го предам в ръцете на чужденци за плячка, И на нечестивите на земята за корист; И те ще го омърсят;

²² И като отвърна лицето Си от тях, Те ще омърсят светилището Ми, И грабители ще влязат в него и ще го омърсят.

²³ Направи верига; Защото земята е пълна с кървави престъпления, И градът е пълен с насилие.

²⁴ Затова ще докарам най-злите от народите, И те ще <се> {"се" да не се чете, печатна грешка в изданието от 1940 г.} завладеят къщите им; Ще направя да престане и гордостта на силните; И светите им места ще се омърсят.

²⁵ Погибел иде; Ще потърсят мир, но не ще има,

²⁶ Бедствие след бедствие ще дохожда, И слух след слух ще пристига; Тогава ще поискат видение от пророк; Но поуката ще се изгуби от свещеника, И съветът от старейшините.

²⁷ Царят ще жалее, Първенецът ще се облече в смайване, И ръцете на людете на страната ще ослабват. Според постъпките им ще им направя, И според заслужването им ще ги съдя; И ще познаят, че Аз съм Господ.

12 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,

² като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата <ни>, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.

³ Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,

⁴ Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

⁵ И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: - "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;

⁶ Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",

⁷ Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща <му> не наказва?

⁸ Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

⁹ Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

¹⁰ Защото те за малко време са <ни> наказвали, според както им е било угодно, а Той - за <наша> полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.

¹¹ Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.

¹² Затова "укрепете немощните ръце и ослабналите колена",

¹³ и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.

¹⁴ Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

¹⁵ И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да <ви> смущава, и мнозинството да се зарази от него;

¹⁶ да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁷ понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума <у баща си>.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до <планина> осезаема и пламнала в огън, <нито> до тъмнина и буря,

¹⁹ <нито> до тръбен звук и глас на думи; <такъв, щото> ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;

²⁰ (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";

²¹ и толкоз страшна беше гледката, <щото> Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");

²² но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

²³ при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,

²⁴ при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри <неща> от Авеловата.

²⁵ Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха <наказанието>, като презряха този, който <ги> предупреждаваше на земята, то колко повече не <щем избегна> ние, ако се отървем от Този, Който <предупреждава> от небесата!

²⁶ Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".

²⁷ А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.

²⁸ Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;

²⁹ защото нашият Бог е огън, който пояжда.