47 Тогава ме върна при вратата на дома; и, ето, вода извираше изпод прага на дома към изток; защото лицето на дома бе към изток; и водата слизаше изпод дясната страна на дома, при южната страна на олтара.

² После ме изведе по пътя на северната порта, и ме преведе наоколо по външния път към външната порта, по пътя <на портата>, която гледа към изток; и, ето, вода течеше от дясната страна.

³ И човекът, който държеше мярката в ръката си, като излезе към изток премери хиляда лакти, и ме преведе през водата; водата бе до глезени.

⁴ Пак премери хиляда, и ме преведе през водата; водата бе до колене. Пак премери хиляда, и ме преведе; водата бе до кръста.

⁵ После премери хиляда, и беше станала река, през която не можах да премина; защото водата беше се издигнала и бе станала вода за плуване, река непроходима.

⁶ И рече ми: Видя ли сине човешки? Тогава като ме заведе, върна ме към брега на реката.

⁷ А когато се върнах, ето, при брега на реката твърде много дървета и от двете й страни.

⁸ Тогава ми рече: Тая вода изтича откъм източната страна, слиза към полето, и се влива в морето; и когато се излее в морето водата му ще се изцери.

⁹ И всяко одушевено, <с което морето> изобилва, ще живее на всичките места дето би отишла тая пълна река {Еврейски: Тия две реки.}; и там ще има твърде голямо множество риба по причина, че тая вода е дошла там и, че <водите на морето> са се изцерили; понеже дето отиде реката всичко ще живее.

¹⁰ И рибари ще стоят край нея от Енгади до Енеглаим, <там> ще простират мрежите си; рибите им ще бъдат твърде много по видовете си, като рибите на голямото море.

¹¹ Но тинестите и блатистите му места няма да се изцерят; ще бъдат предадени на сол.

¹² А край реката, по бреговете й от двете й страни, ще растат всякакви видове дървета за храна, чиито листа няма да вехнат, нито плодът им да оскъдее; всеки месец ще раждат нов плод, по причина, че водата, <която ги пои>, изтича из светилището; и плодът им ще бъде за храна, а листът им за изцеление.

¹³ Така казва Господ Иеова: Ето пределите, по които ще наследите земята, като я разделите според дванадесетте Израилеви племена: Иосиф ще има <два> дяла.

¹⁴ Всеки както брат му ще наследите тая <земя>, за която се заклех, че ще я дам на бащите ви; да! тая земя ще ви се даде в наследство.

¹⁵ И ето границата на земята: На северната страна <ще бъде> от голямото море, по пътя за Етлон, до прохода на Седад;

¹⁶ <после>, Емат, Вирота, Сибраим, (който е между предела на Дамаск и предела на Емат), и Асаратихон, (който е при пределите на Ауран);

¹⁷ а границата от морето ще бъде Асеренан (при предела на Дамаск), а към север северната граница е Емат. Това е северната страна.

¹⁸ А източната, между Ауран, Дамаск и Галаад <оттатък> и Израилевата земя <отсам>, ще бъде Иордан, като я премерите от северната граница до източното море. Това е източната страна.

¹⁹ А към юг южната страна ще бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през Египетския поток до голямото море. Това, към юг, е южната страна.

²⁰ А западната страна ще бъде голямото море от южната граница до прохода на Емат. Това е западната страна.

²¹ Така да разделите тая земя помежду си според Израилевите племена.

²² Да я разделите в наследство за вас и за чужденците, които пришелствуват между вас, които родят чада всред вас; тия нека ви бъдат като туземци между израилтяните; нека имат наследство с вас между Израилевите племена.

²³ В което племе пришелствува чужденецът, там му дайте наследство, казва Господ Иеова.

48 А ето имената на племена <почвайки> от северния край, покрай пътя за Етлон, до прохода на Емат и Асаренан (при предела на Дамаск, северно край Емат). И <племената> ще имат страните си към изток и към запад. Дан <ще има> един <дял>.

² А до Дановата граница, от източната страна до западната страна, Асир <ще има> един <дял>.

³ А до Асировата граница, от източната страна до западната страна, Нефталим <ще има> един <дял>.

⁴ А до Нефталимовата граница, от източната страна до западната страна, Манасия <ще има> един дял.

⁵ А до Манасиевата граница, от източната страна до западната страна, Ефрем <ще има> един <дял>.

⁶ А до Ефремовата граница, от източната страна до западната страна, Рувим <ще има> един <дял>.

⁷ А до Рувимовата граница, от източната страна до западната страна, Юда <ще има> един <дял>.

⁸ И до Юдовата граница, от източната страна до западната страна, да бъде приносът, който ще посветите, двадесет и пет хиляди <тръстики> широк, а дълъг колкото всеки от <другите> дялове от източната страна до западната страна; и светилището да бъде всред него.

⁹ Приносът, който ще посветите Господу да бъде двадесет и пет хиляди <тръстики> на длъж и десет хиляди на шир.

¹⁰ И тоя свет принос да бъде за тях, за свещениците, <дълъг> към север двадесет и пет хиляди <тръстики>, широк към запад десет хиляди, широк и към изток десет хиляди, а дълъг към юг двадесет и пет хиляди; и Господното светилище ще бъде всред него.

¹¹ Това да бъде за осветените свещеници от Садоковите потомци, които пазиха заръчването Ми и не се заблудиха, когато израилтяните се заблудиха, както се заблудиха левитите.

¹² И тоя посветен принос от приноса на земята ще им бъде пресвет до предела на левитите.

¹³ И съответстващ на границата на свещениците, левитите ще имат <дял> двадесет и пет хиляди <тръстики> дълъг и десет хиляди широк; цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, и широчината десет хиляди.

¹⁴ От него да не продават, нито да го дават в размяна, нито да предадат на други земните първаци; защото <делът им> е свет Господу.

¹⁵ А петте хиляди <тръстики>, които остават в широчината срещу двадесет и петте хиляди, да бъдат за обща употреба, за града, за живеене и за пасбища; а градът да бъде всред него.

¹⁶ И ето мерките му: северната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, южната страна четири хиляди и петстотин, източната страна четири хиляди и петстотин, и западната страна четири хиляди и петстотин.

¹⁷ И пасбищата на града да бъдат на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет, и на запад двеста и петдесет.

¹⁸ И остатъкът от дължината, съответствуващ на светия принос, ще бъде десет хиляди <тръстики> на изток, и десет хиляди на запад; ще съответствува на светия принос; и рожбите му ще бъдат за храна на ония, които слугуват в града.

¹⁹ Ония от всичките Израилеви племена, които слугуват в града, да го обработват.

²⁰ Цялото посветено място да бъде двадесет и пет хиляди <тръстики> на двадесет и пет хиляди; четвъртит ще направите светия принос, включително градското притежание.

²¹ И остатъкът да бъде за княза, от двете страни на светия принос и на градското притежание, пред посветеното място от двадесет и петте хиляди <тръстики> към източната граница, а на запад пред двадесет и петте хиляди към западната граница, съответстващ на всеки от дяловете; това да бъде за княза. А светият принос със светилището на дома ще бъде всред него.

²² И така, <мястото> от притежанието на левитите и от притежанието на града, като е по средата между границата на Юда и границата на Вениамина, ще бъде на княза; на княза ще бъде.

²³ А колкото за останалите племена: от източната страна до западната страна Вениамин <ще има> един <дял>.

²⁴ А до Вениаминовата граница, от източната страна до западната страна, Симеон <ще има> един <дял>.

²⁵ А до Симеоновата граница, от източната страна до западната страна, Исахар <ще има> един <дял>.

²⁶ А до Исахаровата граница, от източната страна до западната страна, Завулон <ще има> един <дял>.

²⁷ А до Завулоновата граница, от източната страна до западната страна, Гад <ще има> един <дял>.

²⁸ А до Гадовата граница, на южната страна към юг, границата да бъде от Тамар до водата на Мерива Кадис, и през <египетския> поток до голямото море.

²⁹ Тая е земята, която ще разделите с жребие на Израилевите племена в наследство, и тия са дяловете на всяко от тях, казва Господ Иеова.

³⁰ А ето предградията на града: на северната страна четири хиляди и петстотин <тръстики> по мярка;

³¹ а градските порти да <се наричат> с имената на Израилевите племена; три <от> портите <да гледат> към север - Рувимовата порта една, Юдовата порта една и Левиевата порта една;

³² и на източната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, и три порти - Иосифовата порта една, Вениаминовата порта една и Дановата порта една;

³³ и на южната страна четири хиляди и петстотин <тръстики> по мярка, и три порти - Симеоновата порта една, Исахаровата порта една и Завулоновата порта една;

³⁴ а на западната страна четири хиляди и петстотин <тръстики>, и три порти - Гадовата порта една, Асировата порта една и Нефталимовата порта една.

³⁵ Окръжността да бъде осемнадесет хиляди <тръстики>; и от оня ден името на града ще бъде Иеовашама {Т.е., Иеова е там.}.

3 Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада; а <такива> и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна.

² Възлюбени, сега сме Божии чада, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е.

³ И всеки, който има тая надежда на Него, очиства себе си, както е Той чист.

⁴ Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие;

⁵ и знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях.

⁶ Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.

⁷ Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, праведен е, както и <Христос> е праведен.

⁸ Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.

⁹ Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.

¹⁰ По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; никой, който не върши правда, не е от Бога, нито оня, който не люби брата си.

¹¹ Защото поръчката, която чухте от начало, е това: да любим един другиго;

¹² <и да не бъдем> както Каин, <който> беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.

¹³ Недейте се чуди, братя, ако светът ви мрази.

¹⁴ Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото любим братята. Който не люби, остава в смърт.

¹⁵ Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.

¹⁶ От това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята,

¹⁷ Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога?

¹⁸ Дечица, да не любим с думи нито с език, но с дело и в действителност.

¹⁹ От това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него,

²⁰ относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

²¹ Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога:

²² и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това що е угодно пред Него.

²³ И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.

²⁴ И който пази неговите заповеди, пребъдва в <Бога> и <Бог> в него: и по това познаваме, че той пребъдва в нас, по Духа, който ни е дал.