Add parallel Print Page Options

45 При това, когато делите земята с жребие за наследство, отделете свет дял от земята за принос на Господа; дължината му да бъде дължина от двадесет и пет хиляди <тръстики>, а широчината му десет хиляди; целият му предел да бъде свет околовръст.

От тоя <дял> да се определи за светилището <място> петстотин <тръстики дълго> и петстотин <широко>, четвъртито наоколо, и петдесет лакти за предместието около него.

И тъй според тая мярка да отмериш <място> двадесет и пет хиляди дълго и десет хиляди широко; и в него да бъде светилището, пресветото <място>.

Това да бъде свет дял от <Израилевата> земя за свещениците, служителите в светилището, които се приближават да служат Господу; нека им бъде място за къщи, и свето място за светилището.

И левитите да имат за себе си, като служителите на дома, <едно място> двадесет и пет хиляди дълго и десет хиляди широко за свое притежание, за градове, в които да живеят {Еврейски: За двадесет стаи.}.

И за притежание на града дайте <едно място> пет хиляди широко и двадесет и пет хиляди дълго, покрай принесения свети дял; това да бъде за целия Израилев дом.

А за княза <да има дял> от двете страни на светия дял и на градското притежание, пред светия дял и пред градското притежание, от западната страна към запад, и от източната страна към изток; и дължината от западната <му> граница до източната <му> граница да бъде според <дължината на> всеки един от дяловете.

<Тоя дял> от земята да бъде негово притежание в Израил; и князете Ми да не угнетяват вече людете Ми, а да дадат <останалото от> земята на Израилевия дом според племената им.

Така казва Господ Иеова: Да ви е доволно, князе Израилеви; отдалечете насилието и грабителството, и извършвайте съдба и правда; престанете да изпъждате людете Ми <от притежанията им>, казва Господ Иеова.

10 Имайте прави везни, права ефа и прав ват.

11 Ефата и ватът нека имат същия обем, тъй щото ватът да побира една десета от кора и ефата една десета от кора; обемът им да се определя от кора.

12 И сикълът нека бъде двадесет гери; двадесет сикла, двадесет и пет сикла, и петнадесет сикла нека бъде мнаса ви.

13 Ето приносът, който ще принасяте: Шестата част на ефа от един кор жито; така и от ечемика да давате шестата част на ефа от един кор.

14 А относно правилото за дървеното масло, <от един> ват масло <принасяйте> десетата част на ват от един кор, <който е> един хомер от десет вати; защото десет вати са един хомер.

15 И от добре напоените Израилеви пасбища <принасяйте> и по едно агне от <всяко> стадо от двеста, които да бъдат за хлебен принос, за всеизгаряне, и за примирителен принос, за да се прави умилостивение за тях, казва Господ Иеова.

16 Всичките люде от <Израилевата> земя нека дават тоя принос на княза в Израиля.

17 А на княза ще принадлежи да дава всеизгарянията, хлебните приноси и възлиянията в празниците, в новолунията и в съботите, във <време на> всичките определени празници на Израилевия дом; тоя нека приготвя приноса за грях, хлебния принос, всеизгарянето и примирителните приноси, за да прави умилостивение за Израилевия дом.

18 Така казва Господ Иеова: В първия <месец>, на първия <ден> от месеца, да вземеш юнец без недостатък, и <с него> да очистиш светилището.

19 Свещеникът нека взема от кръвта на приноса за грях, и нека я тури върху стълбовете на вратите на дома, върху четирите ъгъла на полицата на олтара, и върху стълбовете на портата на вътрешния двор.

20 Така да правиш и на седмия ден от месеца за всекиго, който съгрешава от незнание, и за простия; така ще правите умилостивение за дома.

21 В първия <месец>, на четиринадесетия ден от месеца, да ви бъде пасхата, седемдневен празник, безквасен хляб да се яде.

22 И в същия ден нека приготви князът за себе си и за всичките люде на <Израилевата> земя юнец в принос за грях.

23 И през седемте дни на празника нека приготвя всеизгаряне Господу, по седем юнеца и по седем овена без недостатък всеки ден през седемте дни, тоже и козел всеки ден в принос за грях.

24 И за хлебен принос нека приготвя по една ефа за всеки юнец, и по една ефа за всеки овен, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

25 В седмия <месец>, на петнадесетия ден от месеца, през седемте дни на празника, нека приготвя същото според <определеното за> приноса за грях, за всеизгарянето, и за хлебния принос, и за дървеното масло.

46 Така казва Господ Иеова: Портата на вътрешния двор която гледа към изток, нека бъде затворена през шестте делнични дни; а в съботния ден да се отваря, и в деня на новолунието да се отваря.

И князът нека влезе по пътя на преддверието във външната порта, и нека застане при стълба на портата; а свещениците нека принасят всеизгарянето му и примирителните му приноси; и той да се поклони при прага на портата. Тогава да излезе; обаче да се не затваря портата до вечерта.

А людете на <Израилевата> земя да се кланят във входа на същата порта пред Господа в съботите и в новолунията.

А всеизгарянето, което князът ще принася Господу в съботен ден да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

И хлебният принос за овена да бъде една ефа, а хлебният принос за агнетата, колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за една ефа.

И в деня на новолунието <приносът му> да бъде юнец без недостатък, шест агнета и един овен, които да бъдат без недостатък.

И нека принася хлебен принос, една ефа за юнеца и една ефа за овена, а за агнетата, колкото му стига ръка, и по един ин дървено масло за всяка ефа.

И когато князът влиза, нека влиза по пътя на преддверието на портата, и нека излиза по същия път.

Но когато людете на тая земя дохождат пред Господа във време на определените празници, тогава оня, който влиза по пътя на северната порта за да се поклони, нека излиза по пътя на южната порта, а който влиза по пътя на южната порта, нека излиза по пътя на северната порта; да се не връща по пътя на портата, по който е влязъл, но да излиза като върви право напред.

10 И князът да влиза всред тях, когато влизат; и когато излизат, да излизат <заедно>.

11 И на тържествата и на празниците хлебният принос да бъде една ефа за юнеца и една ефа за овена; а за агнетата колкото му дава ръка, и един ин дървено масло за всяка ефа.

12 А когато князът принася доброволно всеизгаряне или доброволни примирителни приноси Господу, тогава да му отварят портата, която гледа към изток, и нека принася всеизгарянето си и примирителните си приноси, както прави в съботен ден; тогава нека излиза; и подир излизането му нека затворят портата.

13 И да принасяш всеки ден във всеизгаряне Господу едногодишно агне без недостатък; всяка сутрин да го принасяш,

14 И заедно с него да принасяш всяка сутрин за хлебен принос шестата част от една ефа, и третата част от един ин дървено масло, за да го смесиш с брашното; <това да бъде> хлебен принос Господу за винаги чрез вечна наредба.

15 Така нека принасят агнето, хлебния принос, и дървеното масло всяка сутрин, за всегдашно всеизгаряне.

16 Така казва Господ Иеова: Ако князът даде подарък на някого от синовете си, това ще му бъде наследство, ще бъде притежание на неговите синове, ще им бъде притежание по наследство.

17 Но ако даде подарък от наследството си на някого от слугите си, тогава ще бъде негов <само> до годината на освобождението, подир която да се възвръща на княза; а наследството му ще бъде за синовете му.

18 При това князът да не взема от наследството на людете като ги изважда с насилие от притежанието им; <ако> даде наследството на синовете си, то от своето притежание <да им даде>, за да се не разпръсват людете Ми всеки от притежанието си.

19 После ме заведе през входа, който бе от страните на портата, в светите свещенически стаи, които гледат към север; и, ето, там имаше място отзад към запад.

20 И рече ми: Това е мястото гдето свещениците ще варят приноса за престъпление и приноса за грях, и гдето ще пекат хлебния принос, за да не ги изнасят във външния двор и да осветят людете.

21 Тогава като ме изведе във външния двор преведе ме около четирите ъгъла на двора; и, ето, във всеки ъгъл на двора имаше двор.

22 В четирите ъгъла на двора имаше заградени дворове, четиридесет <лакти> на длъж и тридесет на шир; тия четири <двора> в ъглите имаха еднаква мярка.

23 И имаше ред <здания> наоколо в тях, около четирите <двора>; и имаше готварници устроени наоколо под редовете:

24 Тогава ми каза: Тия са готварниците, гдето служителите на дома ще варят жертвите на людете.

Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай {Или, Утешител. Вж. Иоан 14:16} при Отца, Исуса Христа праведния.

Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за <греховете на> целия свят.

И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му.

Който казва: Познавам Го, а заповедите Му не пази, лъжец е, и истината не е в него.

Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена. По това знаем, че сме в Него.

Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил <Христос>.

Възлюбени, не е нова заповедта, която ви пиша, но е стара заповед която сте имали отначало; старата заповед е словото, което сте чули.

Но пак е нова заповедта, която ви пиша, което нещо е истинско и в Него и във вас; защото тъмнината преминава, и истинската светлина вече свети.

Който казва, че е в светлината, а мрази брата си, той и до сега е в тъмнината.

10 Който люби брата си, той пребъдва в светлината; и в него няма съблазън.

11 А който мрази брата си той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.

12 Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.

13 Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца.

14 Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам, младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.

15 Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца.

16 Защото всичко що е в света, - похотта на плътта, пожеланието на очите, и тщеславието на живота, - не е от Отца, но е от света;

17 и светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва до века.

18 Дечица, последно време е; защото както сте чули, че иде Антихрист, и понеже сега има много антихристи, от това знаем, че е последно време.

19 От нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но <излязоха>, за да стане явно, че те всички не са от нас.

20 А вие сте помазани от Светия и знаете всичко.

21 Пиша ви, не защото не знаете истината, но защото я знаете и <разбирате>, че никаква лъжа не е от истината.

22 Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина.

23 Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца.

24 А колкото за вас, онова, което сте чули отначало, нека остане у вас. Ако остане у вас това, което сте чули отначало, то и вие ще пребъдете в Сина и в Отца.

25 И обещанието, което Той ни даде е това - вечен живот.

26 Пиша ви това поради тия, които желаят да ви заблудят;

27 а колкото за вас, помазанието, което приехте от Него, остава във вас, и нямате нужда да ви учи някой; затова, както Неговото помазание ви учи за всичко, и е истинско, а не лъжливо, пребъдвайте в Него, както ви е научило <да правите>.

28 Дечица, и сега пребъдвайте в Него, та когато се яви, да имате дръзновение, и да се не посрамим пред Него в пришествието Му.

29 Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.