3 И рече ми: Сине човешки, изяж това, което намираш; изяж тоя свитък, и иди, говори на Израилевия дом.

² И тъй, отворих устата си; и той ме накара да ям свитъка.

³ И рече ми: Сине човешки, нека смила коремът ти тоя свитък, който ти давам, и нека се наситят червата ти от него. Тогава го изядох; и беше в устата ми сладък като мед.

⁴ И рече ми: Сине човешки, иди отправи се към Израилевия дом, и говори им с Моите думи.

⁵ Защото не си изпратен при люде с непознат език и мъчен говор, но при Израилевия дом, -

⁶ не при много племена с непознат език и мъчен говор, чиито думи не разбираш. Навярно при такива ако те пращах, те щяха да те послушат.

⁷ Но Израилевият дом няма да те послуша, защото не щат да послушат и Мене; понеже целият Израилев дом е с кораво чело и жестоко сърце.

⁸ Ето, направих лицето ти твърдо против техните лица, и челото ти твърдо против техните чела.

⁹ Като адамант по-твърд от кремък направих челото ти; да се не боиш от тях, нито да се ужасиш от погледа им, макар да са бунтовен дом.

¹⁰ Рече ми още: Сине човешки, приеми в сърцето си и послушай с ушите си всичките думи, които ще ти говоря;

¹¹ и иди, отправи се към пленниците, към сънародниците си, и като им говориш кажи: Така говори Господ Иеова, - или послушали, или непослушали.

¹² Тогава Духът ме подигна; и чух зад себе си глас на голямо спускане, <който казваше>: Благословена Господната слава от мястото Му!

¹³ И <чух> фученето на крилата на живите същества, които <крила> се допираха едно до друго, и тропането на колелата край тях, - шум на голямо спускане.

¹⁴ И тъй, Духът ме издигна и отнесе ме; и аз отидох с огорчение, в разпалването на духа си; но Господната ръка бе мощна върху мене.

¹⁵ Тогава дойдох в Телавив при пленниците, които живееха при реката Ховар, и настаних се там гдето те бяха настанени; и там останах смаян между тях седем дни.

¹⁶ А след седемте дни Господното слово дойде към мене и рече:

¹⁷ Сине човешки, поставих те страж за Израилевия дом; слушай, прочее, словото от устата Ми, и предупреди ги от Моя страна.

¹⁸ Когато кажа на беззаконника: Непременно ще умреш; а ти не го предупредиш, и не говориш за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път та да спасиш живота му, оня беззаконник ще умре в беззаконието си; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

¹⁹ Обаче, ако предупредиш беззаконника, но той не се върне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си; а ти си избавил душата си.

²⁰ Пак, ако се върне праведникът от правдата си и извърши беззаконие, като Аз поставя препънка пред него, той ще умре; понеже ти не си го предупредил, той ще умре в греха си, и правдата, която е вършил, няма да се помни; но от твоята ръка ще изискам кръвта му.

²¹ Но ако предупредиш праведника за да не съгреши, и праведникът не съгреши, той непременно ще живее, защото се е свестил; и ти си избавил душата си.

²² И ръката на Господа биде там върху мене; и Той ми рече: Стани, излез на полето, и там ще ти говоря.

²³ Тогава станах та излязох на полето; и, ето, Господната слава стоеше там, като славата, която видях при реката Ховар; и паднах на лицето си.

²⁴ Тогава Духът влезе в мене, изправи ме на нозете ми, и като ми говори, рече: Иди затвори се в къщата си.

²⁵ И тебе, сине човешки, ето, ще турят на тебе връзки и ще те вържат с тях, тъй щото няма да излезеш между <людете>.

²⁶ И ще направя езикът ти да залепне за небцето ти, та ще бъдеш ням, и не ще бъдеш за тях изобличител; защото са бунтовен дом.

²⁷ Но когато ти говоря ще отворя устата ти; и ти им кажи: Така казва Господ Иеова: Който слуша, нека слуша; и който не слуша, нека не слуша; защото са бунтовен дом.

4 И ти, сине, човешки, вземи си тухла, тури я пред себе си, и начертай на нея града Ерусалим.

² И постави обсада против него, съгради укрепления против него, и издигни могили против него; разположи още стан против него, и постави стеноломи против него от всяка страна.

³ Вземи си и желязна плоча, тури я като желязна стена между тебе и града, и насочи лицето си против него, и той ще бъде обсаден; и ти постави обсада против него. Това ще бъде знамение на Израилевия дом.

⁴ Тогава легни на лявата си страна, и положи на нея беззаконието на Израилевия дом; колкото дни лежиш на нея ще носиш беззаконието им.

⁵ Защото Аз определих годините на беззаконието им да ти бъдат <съответствено> число дни - триста и деветдесет дни, така ще носиш беззаконието на Израилевия дом.

⁶ И като навършиш тия, тогава легни на дясната си страна и носи беззаконието на Юдовия дом четиридесет дни; по един ден ти определих за всяка година.

⁷ И насочи лицето си към обсадата на Ерусалим, с гола мишца, и пророкувай против него.

⁸ И, ето, ще туря на тебе връзки, и няма да се обърнеш от едната си страна на другата догдето не навършиш дните, през които ще го обсаждаш.

⁹ Вземи си и пшеница и ечемик, боб и леща, просо и бяло жито, и като ги туриш в един съд направи си от тях хлябове; и колкото дни лежиш на страната си, триста и деветдесет дни, яж от тях.

¹⁰ И храната, която ще ядеш, да бъде с теглилка, двадесет сикли на ден; от време на време да ядеш от тях.

¹¹ Също и вода с мярка да пиеш, по една шеста от ин <на ден>; от време на време да пиеш.

¹² Да ги ядеш като ечемичени пити, и да ги печеш с човешки нечистотии пред очите им.

¹³ И Господ рече: Така ще ядат израилтяните хляба си омърсен между народите дето ще ги изпъдя.

¹⁴ Тогава аз рекох: Ах! Господи Иеова, ето, душата ми не се е омърсила; понеже от младостта си до сега не съм ял мърша или разкъсано от звяр, нито е влязло някога в устата ми мръсно месо.

¹⁵ Тогава ми рече: Виж, давам ти говежди нечистотии вместо човешки нечистотии; с тях опечи хляба си.

¹⁶ Рече ми още: Сине човешки, ето, Аз ще строша подпорката от хляба в Ерусалим; те ще ядат хляб с теглилка и икономично, и смаяни ще пият вода с мярка.

¹⁷ <Това ще направя> за да се лишат от хляб и вода, и да се гледат един други смаяни, и да се изнурят в беззаконието си.

²⁰ С вяра Исаак благослови Якова и Исава даже за бъдещите неща.

²¹ С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Иосифовите синове и поклони се <Богу подпирайки се> върху края на тоягата си.

²² С вяра Иосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.

²³ С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се бояха от царската заповед,

²⁴ С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

²⁵ и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

²⁶ като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на <бъдещата> награда.

²⁷ С вяра напусна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като <един, който> вижда Невидимия.

²⁸ С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, който погубваше първородните.

²⁹ С вяра <израилтяните> минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.

³⁰ Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.

³¹ С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.

³² И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³³ които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,

³⁴ угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.

³⁵ Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.

³⁶ Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;

³⁷ с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;

³⁸ те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,

³⁹ Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, <пак> не получиха <изпълнението на> обещанието,

⁴⁰ да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.

Read full chapter