Add parallel Print Page Options

20 А в седмата година, в петия <месец>, на десетия <ден> от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.

И Господното слово дойде към мене и рече:

Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене,

Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:

Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -

в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя <и ще ги доведа> в земя, която бях промислил за тях, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.

И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, <които е поставил> пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.

Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, <които бе поставил> пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.

Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя.

10 Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.

11 И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.

12 Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.

13 Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

14 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.

15 При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,

16 защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.

17 Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

18 И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.

19 Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;

20 освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.

21 Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.

22 Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.

23 При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по <разни> страни,

24 защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.

25 Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,

26 и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха <през огън> всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

27 Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.

28 Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.

29 Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.} и до днес?

30 Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,

31 и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.

32 И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на <другите> страни; ще служим на дървета и на камъни.

33 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

34 Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,

35 ще ви заведа в пустинята на <заточение между> племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.

36 Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.

37 Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета.

38 И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

39 А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.

40 Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.

41 Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.

42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.

43 Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

44 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато <така> постъпя с вас заради името Си, <а> не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

45 И Господното слово дойде към мене и рече:

46 Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне <словото ти> към юг и пророкувай против леса на южното поле.

47 Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.

48 Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.

49 Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?

21 И Господното слово дойде към мене и рече:

Сине човешки, насочи лицето си към Ерусалим, и направи да капне <словото ти> към светите места и пророкувай против Израилевата земя;

и кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: Ето, Аз съм против тебе, и като изтегля ножа Си из ножницата ще отсека от тебе и праведния и нечестивия.

Прочее, понеже ще отсека от тебе и праведния и нечестивия, за това ножът Ми ще излезе из ножницата си против всяка твар, от юг до север;

и всяка твар ще познае, че Аз Господ изтеглих ножа Си из ножницата му; няма да се върне вече.

Затова ти, сине човешки, въздъхни; със съкрушен кръст и с огорчение въздъхни пред тях.

И когато ти рекат: Защо въздишаш? кажи: Поради известието, че иде; всяко сърце ще се стопи, всичките ръце ще ослабват, всеки дух ще примре, и всичките колена ще станат като вода; ето, иде, и ще се сбъдне, казва Господ Иеова.

И Господното слово дойде към мене и рече:

Сине човешки, пророкувай, казвайки: Така казва Господ: Речи: Меч! меч се остри, още се излъсква;

10 остри се за да извърши голямо клане; излъсква се за да лъщи. Можем ли, прочее, да се веселим? <Това е> жезълът на сина ми, който презира всяко дърво.

11 Даде се да се излъска за да се държи в ръка; тоя меч е наострен и излъскан за да се даде в ръката на погубителя.

12 Извикай и излелекай, сине човешки, защото той е върху людете Ми, върху всичките Израилеви първенци; ужас нападна людете Ми поради меча; затова, удари го по бедрото си;

13 Защото има изпитание; и какво ако и презиращият жезъл не би съществувал вече, казва Господ Иеова?

14 Ти, прочее, сине човешки, пророкувай и изпляскай с ръце; и нека мечът удвои, нека мечът утрои, <числото> на ранените; той е мечът на ранените големци, който ще ви обсади отвред.

15 Нанесох ужаса на меча против всичките им порти, за да се стопи <всяко> сърце, и за да се спъват по-често. Уви! приготви се за да блещи, наточи се за да коли.

16 Стегни се <мечо>, нападни надясно; насочи се, нападни наляво; където и да се обърне лицето ти.

17 И Аз ще плесна с ръце и ще удовлетворя яростта Си. Аз Господ изговорих това.

18 Господното слово дойде пак към мене и рече:

19 При това, сине човешки, ти си определи два пътя, за да замине мечът на вавилонския цар; и двата ще излизат от същата земя; и направи показалец {Еврейски: Ръка.}, направи го при началото на пътя за града.

20 Определи път за да мине мечът в Рава на амонците и в укрепения Ерусалим в Юда.

21 Защото вавилонският цар се спря при раздвояването на пътя, гдето започват двата пътя, за да почародействува; разтърси стрелите, допита се до терафимите, прегледа черния дроб.

22 В десницата му е жребието за Ерусалим, за да се поставят стеноломи, да се даде заповед {Еврейски: Отварят уста.} за клане, да се издигне глас с възклицание, да се поставят стеноломи срещу портите, да се издигнат могили, да се съградят крепости.

23 Но това ще бъде като суетно чародеяние пред очите на ония, които им се заклеха; обаче той ще им напомни беззаконието, за да се хванат.

24 Затова, така казва Господ Иеова: Понеже направихте да се помни беззаконието ви с откриването на престъпленията ви, тъй щото да се явят греховете ви във всичките ви дела, - понеже направихте себе си да бъдете спомнени, ще бъдете хванати в ръце.

25 А ти, смъртоносно ранени, скверни княже Израилев, чийто ден е настъпил, когато беззаконието <е стигнало> до края си,

26 така казва Господ Иеова: Снеми митрата и свали короната; тя няма вече <да бъде> такава, възвиси смирения, а смири възвисения.

27 Аз ще я катурна, катурна, катурна, та и това няма да трае, докле дойде оня, комуто принадлежи; и <нему> ще я дам.

28 И ти сине човешки, пророкувай като речеш: Така казва Господ Иеова за амонците и за тяхното укоряване. Кажи: Меч, меч е изтеглен, излъскан за да коли, и блестящ за да изтреби,

29 докато те виждат за тебе суетно видение, и докато чародействуват на тебе лъжа, от което ще бъдеш прострян на врата на смъртно ранените нечестивци, чиито ден е настъпил, когато беззаконието <е стигнало> до края си.

30 Върни го в ножницата му. На мястото гдето си бил създаден, в родната ти земя, ще те съдя.

31 Ще излея негодуванието Си върху тебе, с огнения Си гняв ще духна върху тебе, и ще те предам в ръцете на скотски мъже, които са способни да погубят.

32 Ще станеш гориво за огън; кръвта ти ще бъде всред земята <ти>; не ще има вече спомен за тебе; защото Аз Господ изговорих това.

Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.

Богатството ви изгни, и дрехите ви са изядени от молци.

Златото ви и среброто ви ръждясаха; и ръждата им ще свидетелствува против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.

Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.

Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си <като> в ден на клане.

Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи.

И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.

Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи.

Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратите.

10 Братя, вземете за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говориха за Господното име.

11 Ето, облажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Иова {В изданието от 1940 г. - Иоана, печатна грешка.}, и видели сте сетнината <въздадена нему> от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.

12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва; но нека бъде вашето <говорене:> Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.

13 Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? нека пее хваления.

14 Болен ли е някой от вас? нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.

15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.

16 И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.

17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца;

18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.

19 Братя мои, ако някой от вас <се> {В изданието от 1940 г. "се" липсва.} заблуди от истината, и един го обърне,

20 нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.