A A A A A
Bible Book List

Йезекиил 18-201940 Bulgarian Bible (BG1940)

18 Пак дойде към мене Господното слово и рече:

Що искате да кажете вие, които употребявате тая поговорка относно Израилевата земя, като казвате: Бащите ядоха кисело грозде, а на чадата оскоминяха зъбите?

<Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, няма вече да има <повод> да употребите тая поговорка в Израил.

Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.

Но ако е някой праведен и постъпва законно и право,

ако не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си, нито се приближава до жена, когато е в нечистотата си,

ако не насилва човека, но връща на длъжника залога му, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дрехи голия,

ако не дава с лихва и не взема придобивка, оттегля ръката си от неправда, върши правосъдие между човека и човека,

ходи в повеленията Ми и пази съдбите Ми за да постъпва вярно; такъв <човек> е праведен, непременно той ще живее, казва Господ Иеова.

10 Ако той роди син разбойник който пролива кръв и върши коя да било от тия работи,

11 и който, <освен че> не изпълнява ни една от тия <длъжности>, но и яде по планините и осквернява жената на ближния си,

12 насилва сиромаха и немощния, граби с насилие, не връща залога, подига очите си към идолите и прави мерзости,

13 дава с лихва и взема придобивка; такъв <човек> ще живее ли? Няма да живее. Като е сторил всички тия мерзости, непременно ще умре; кръвта му ще бъде върху него.

14 Но ако тоя роди син който, като гледа всичките грехове, които баща му е сторил, бои се {Или: Внимава.} и не върши такива работи,

15 не яде по планините, нито подига очите си към идолите на Израилевия дом, не осквернява жената на ближния си,

16 не насилва човека нито задържа залог, не граби с насилие, но дава хляба си на гладния и покрива с дреха голия,

17 не угнетява сиромаха, не взема лихва и придобивка, извършва съдбите Ми и ходи в повеленията Ми; такъв <човек> няма да умре за беззаконието на баща си; непременно ще живее.

18 Баща му, понеже жестоко е угнетявал, грабил от брата си с насилие и правил между людете си това, което не е добро, ето, той ще умре за беззаконието си.

19 Но вие казвате: Защо не понася синът <наказанието на> бащиното <си> беззаконие? Когато синът е постъпвал законно и право пазил всичките Ми повеления и ги е извършвал, той непременно ще живее.

20 Душата, която греши, тя ще умре; синът няма да понесе <наказанието на> бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата <наказанието на> синовото беззаконие; правдата на праведния ще бъде за него, и беззаконието на беззаконника ще бъде за него.

21 Но ако беззаконникът се обърне от всичките грехове, които е сторил, пази всичките Ми повеления и постъпва законно и право, непременно той ще живее, няма да умре.

22 Никое от престъпленията, които е извършил, няма да се помни против него; чрез правдата, която е сторил, ще живее.

23 Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?

24 Когато, обаче, праведният се отвърне от правдата си и стори неправда, като извърши всичките мерзости, които нечестивият върши, <тогава> ще живее ли? Ни едно от праведните дела, които е сторил, няма да се помни; за престъплението, което е извършил, и за греха, който е сторил, за тях ще умре.

25 Но вие казвате: Господният път не е прав. Слушайте сега, доме Израилев: Моят ли път не е прав? не са ли криви вашите пътища?

26 Когато се отвърне праведният от правдата си и извърши неправда, ще умре за нея; поради неправдата, която е извършил, той ще умре.

27 А пък когато нечестивият се обърне от нечестието, което е извършил, и постъпи законно и право, той ще опази жива душата си.

28 Понеже се е смислил и се е обърнал от всичките престъпления които е сторил, непременно ще живее, няма да умре.

29 Но Израилевият дом казва: Господният път не е прав. Доме Израилев, Моите ли пътища не са прави? не са ли криви вашите пътища?

30 Затова, доме Израилев, Аз ще ви съдя, всеки според постъпките му, казва Господ Иеова. Покайте се и обърнете се от всичките си престъпления, та да ви не погуби беззаконието.

31 Отхвърлете от себе си всичките престъпления, с които беззаконствувахте, и направете си ново сърце и нов дух; защо да умрете, доме Израилев?

32 Понеже Аз не благоволя в смъртта на оня, който умира, казва Господ Иеова; затова върнете се и живейте.

19 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:

Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.

Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.

И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.

А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.

И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.

Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.

Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.

И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.

10 Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.

11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.

12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.

13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.

14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма <вече> в нея жезъл <достатъчно> як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.

20 А в седмата година, в петия <месец>, на десетия <ден> от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.

И Господното слово дойде към мене и рече:

Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене,

Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:

Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -

в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя <и ще ги доведа> в земя, която бях промислил за тях, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.

И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, <които е поставил> пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.

Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, <които бе поставил> пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.

Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя.

10 Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.

11 И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях.

12 Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.

13 Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

14 Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.

15 При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, <земя> гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,

16 защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им.

17 Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

18 И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им.

19 Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;

20 освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.

21 Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията Ми, нито опазиха съдбите Ми да ги вършат, които ако извършва човек ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.

22 Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.

23 При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по <разни> страни,

24 защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.

25 Затова и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,

26 и оставих ги да се осквернят в приносите си, гдето превеждаха <през огън> всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

27 Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.

28 Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си и там изливаха възлиянията си.

29 Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама {Езическо име за високо място.} и до днес?

30 Затова, кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,

31 и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и привеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.

32 И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на <другите> страни; ще служим на дървета и на камъни.

33 <Заклевам се> в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

34 Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,

35 ще ви заведа в пустинята на <заточение между> племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.

36 Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.

37 Ще ви прекарам под жезъла, и ще ви заведа във връзките на завета.

38 И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

39 А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.

40 Защото на Моя свет хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.

41 Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте разпръснати; и ще се осветя във вас пред народите.

42 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.

43 Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

44 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато <така> постъпя с вас заради името Си, <а> не според злите ви постъпки, нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

45 И Господното слово дойде към мене и рече:

46 Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне <словото ти> към юг и пророкувай против леса на южното поле.

47 Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяко зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.

48 Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.

49 Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?

1940 Bulgarian Bible (BG1940)

© 1995-2005 by Bibliata.com

  Back

1 of 1

You'll get this book and many others when you join Bible Gateway Plus. Learn more

Viewing of
Cross references
Footnotes